Няма да има задължителна имунизация срещу Covid-19. Това обещание се надпреварваха да дават политиците от момента, в който се заговори за ваксина.

След първоначалните препятствия пред разпределението на ваксините в Европа, недоволството от лошата организация и опашките за доза спокойствие, а след това оптимистично увеличаване на имунизираните, процесът забави темпото си.

Въпреки относително ниската заболеваемост в момента, вече никой не се съмнява, че през есента ни очаква нова Covid вълна.

От страх, че отново ще останем в къщи, а икономиката ще се задъха, в някои европейски държави прибягнаха до постепенното въвеждане на задължително ваксиниране - в Италия и във Франция за здравните работници, в Гърция - за работещите в старческите домове, в някои провинции на Австрия анти Covid ваксината е условие за започване на работа в лечебните заведения.

Ваксинационният сертификат се превръща в лесен пропуск при пътуване в чужбина, пък и до заведения, кина и театри.

"Действително, като че ли тихомълком идва задължителната ваксинация. Честно казано, за някои сектори и професии дори ми се струва оправдано и правилното решение.

Но - и тук искам дебело да подчертая - трябва много да внимаваме да не се ограничават грубо гражданските свободи", казва Паул Нолте, социолог и професор по съвременна история в Свободния университет в Берлин.

"Важно е, с какви методи се налага ваксинацията, как се контролира и какво следва при неспазване на изискването за задължителна имунизация, каквато между другото имаме срещу други опасни болести.

В същото време моралният и общественият натиск да се ваксинираме расте. В цяла Европа се води все по-интензивна дискусия по темата - за кои професии ваксинацията да бъде задължителна, дали това са само лекарите, учителите, социалните работници, или трябва да помислим и за други сфери?

Предполагам, всеки разумен човек иска по-бързо да достигнем така наречения колективен имунитет и да си върнем нормалния живот.

Една от възможностите е имунизацията, но не смятам, че хората, които по най-различни причини не искат да се ваксинират, трябва да бъдат санкционирани по какъвто и да е начин. Трябва да намерим някакъв среден път, приемлив за всички. Сигурен съм, че ще успеем".

"В момента броят на новите случаи отново пълзи нагоре, макар и заболеваемостта да остава много ниска. В цяла Европа ситуацията е сравнително спокойна, хората се наслаждават на лятото, радват се на отпадналите ограничения, виждат се с приятели, посещават заведения, кина и театри.

Това добро настроение намалява нагнетеното социално напрежение през зимата, когато бяхме затворени. Колко дълго обаче ще продължи тази глътка въздух, не мога да кажа".

"Не мисля, че вървим към двукласово общество. Ситуацията остава много динамични времена. Макар и бавно, ваксинацията напредва.

Много от отговорите на въпросите, които си задаваме сега, ще научим през есента - зависи дали ще има и колко силна ще е следващата върна и как ще ни се отрази в зависимост от постигнатото темпо на имунизацията".

"В момента преобладава чувството на облекчение, връщаме се към нормалното всекидневие. Но в дългосрочен план няма как тази пандемия да не остави трайни следи в съзнанието ни.

Ще трябва да се научим да живеем с вируса, той няма да си тръгне скоро и лесно. Отново ще има ограничения на гражданските ни права, на свободата ни на придвижване.

Разбирам притесненията на хората, че ще живеем още дълго като под похлупак, контролирани и надзиравани „от горе“, макар че живеем в демокрация. Нещо повече - разбирам притесненията на някои хора, че ще започнем сами да си налагаме ограничения. Това ме притеснява".