"Засега не виждам у руското ръководство желание да обявява масова мобилизация. Кремъл сформира армия от наемници, като по този начин намали вероятността от протести. Често се чудим защо обществото не реагира на огромните загуби? Но за руснаците мащабът на жертвите никога не е бил определящ фактор във възприятието на реалността."
Това пише в своя блог влиятелният украински журналист Виталий Портников.
Ситуацията рязко се различава от времената на Втората световна война или войната в Афганистан. Тогава хората просто са били взимани в армията без да бъдат питани за съгласие. И семействата са задавали директни въпроси на властта защо са изпратили техните близки на война.
По време на Втората световна война такива въпроси са били по-малко: страната е защитавала собствената си територия след агресия. Но дори тогава е имало недоволство от загубите и от това как маршалите са водили войната, без да щадят войниците.
А в Афганистан всичко е било различно: там са изпращали наборници, 18-19-годишни момчета, които не са искали да воюват.
Да попаднеш в армията и да заминеш за Афганистан се е смятало за страшна присъда. Било е взето решение студентите да не могат да завършат – те са били изпращани да служат веднага след възникване на правото за набор. Завършил си първи или втори курс – и вече си в армията. На много това им е пречупило живота.
Сега всичко е организирано по друг начин: на хората се предлагат пари срещу договор. Това, между другото, е директен урок от Чеченската война. Тогава изпращането на наборници в Чечня предизвика масово възмущение. Започнаха протести, усили се Комитетът на войнишките майки.
В крайна сметка властите решиха, че наборниците не трябва да бъдат изпращани в зони на бойни действия. В сегашната война те са били привличани само епизодично, например в Белгородска област, която формално не се счита за зона на бойни действия.
Когато човек получава пари и сам подписва договор, неговата гибел се възприема по различен начин. Това изглежда като рискована, но добре платена работа. Някой е поискал да спечели и е загинал, а някой не е поискал и е останал жив. Това се тълкува като личен избор, а не принуда. Путин, видиш ли, никого не е карал насила – той само е предложил пари.
Но ако един ден парите свършат и започне открита мобилизация, обществената реакция може да бъде съвсем различна. Тогава войната ще стане наистина "руска".
Хората ще започнат да питат: четири години война заради какво? Защо победа така и няма? Ако отново е необходима мобилизация, може би трябва да попитаме генералите и политиците защо не са се справили с това по-рано.
Именно това – между редовете – звучи във въпросите, които Доналд Тръмп адресира към Путин: "Ако не можеш да решиш това за четири години, то какво изобщо постигаш?"
Ако все пак започне масова мобилизация, тези въпроси ще изплуват на повърхността. Властта ще търси обходни схеми, за да не изглежда като режим, който отново тегли хора на война. Все пак опитът от Афганистан, Чечня и частичната мобилизация от 2022 г. ги е научил на много.
Тогава мъжете дори не изчакаха – веднага се втурнаха към границите. Многокилометровите опашки за напускане станаха мощен сигнал. Особено на фона на слабата икономика, когато страната едва може да си позволи загубата на поредната порция активна работна сила.
Превод и редакция: БЛИЦ
