Докато пазарите празнуват нови върхове, огромен глобален дълг и скрити рискове в Китай, САЩ и Япония създават условия за следващия голям финансов срив, пише money.bg.
На пръв поглед всичко в световната икономика изглежда стабилно. Фондовите пазари в САЩ и Европа поставят нови рекорди, инфлацията привидно отслабва, а централните банкери говорят уверено за "меко кацане". Апетитът за риск се завръща.
Историята на финансовите сривове обаче ни учи, че кризите не започват, когато всички са притеснени. Те избухват, когато страхът е най-нисък, а самоувереността – най-голяма. Именно тогава системата е най-крехка. В основата на тази привидна стабилност лежи бомба със закъснител – глобалният дълг, който към 2024 г. надхвърля 307 трилиона долара.
Докато правителственият дълг е под прожекторите, особено тревожен е ръстът на частния дълг – корпоративен и на домакинствата, който често остава извън обсега на регулаторите.
Къде дебне следващата искра?
Всяка голяма криза има различен сюжет, но сходни герои: прекомерен оптимизъм и твърде много дълг. Ето кои са потенциалните огнища на следващия глобален пожар:
1. Китай: Тихата криза, която вече тече Кризата в китайския имотен сектор не е бъдеща заплаха – тя вече се случва. Гиганти като Evergrande и Country Garden са само върхът на айсберга. Вътрешен срив в Китай може да задейства верижна реакция: масиран отлив на капитали, срив в глобалната ликвидност и пазарен стрес, който някои анализатори наричат "финансов COVID" без вирус.
2. САЩ: Балон на самоувереността? Фондовите пазари изглеждат здрави, но ключови индикатори светят в червено. T.нар. "индикатор на Бъфет" (съотношение между пазарна капитализация и БВП) е на нива, по-високи от тези при дотком балона през 2000 г. В същото време корпоративният дълг расте агресивно. Един неочакван шок, като нова инфлационна вълна, може да предизвика вълна от фалити.
3. Япония: Експеримент с глобални последици Японските институции притежават огромни обеми чуждестранни облигации, най-вече американски и европейски. Ако Японската централна банка реши да затегне своята политика, това може да предизвика масирано изтегляне на капитали от Запада. Подобен ход би предизвикал скок в доходността по държавните дългове и би поставил под огромен натиск силно обременени държави като Италия и дори самите САЩ.
4. Сенчестата банкова система: Черната кутия Фондове, DeFi платформи и небанкови кредитори управляват трилиони долари без строг надзор. Тези структури са силно свързани със системните банки. Срив в обезпеченията им – било то криптовалути, имоти или акции – може да отприщи лавина от разпродажби, чийто мащаб никой не може да предвиди.
5. Геополитика: Постоянната заплаха Конфликт в Тайван, криза в Иран, кибератаки или нов енергиен шок – всеки от тези фактори може да отприщи паника. Една нова инфлационна вълна би поставила централните банки пред невъзможен избор: да затягат лихвите и да рискуват дълбока рецесия, или да продължат да печатат пари и да рискуват хиперинфлация.
Следващата криза може и да не е утре, но симптомите са налице. А както гласи една стара истина: Кризите не се раждат от липсата на пари. Раждат се от илюзията, че парите нямат цена.
