Теодор Дечев за предложенията на Алексей Петров пред Дянков

София, България 26 Март 2011, 13:41 1112 прочита 0 коментара

Алексей Петров предложил на вицепремиера Дянков държавата да придобие дял от банките, които държат държавни пари. Това обясни пред радио К2 Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива по повод на коментара на премиера Борисов, че министър Дянков не трябва да се среща с Алексей Петров.

&bdquo;Излишно е да се обяснява, че ССИ не се състои само от Алексей Петров, колкото и интересна фигура да е за обществото и медиите. ССИ е представителна работодателска организация с над 4000 фирми – членове, с 25 браншови организации и със 104 общински организации. Като представителна работодателска организация ССИ участва в НСТС и още над 40 тристранни отраслови, браншови и други съвети, комисии и ад-хок групи", каза Дечев. &bdquo;Първият въпрос, който Съюза за стопанска инициатива постави на финансовия министър Симеон Дянков по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, беше за лихвената политика на търговските банки и за достъпа на малките и средните предприятия до финансови ресурси. Вторият – проблемът със задълженията на държавата към търговските дружества. Третият - за достъпа на малките и средни предприятия до европейско финансиране.”, продължи Дечев, който е изпълняващ длъжността председател на ССИ. За прословутата среща на Алексей Петров с вицепремиера Дянков по време на консултациите за Пакта за финансова стабилност той разказа следното:. &bdquo;Г-н Дянков беше изправен пред необходимостта да преговаря със Съюза за стопанска инициатива, който е точно толкова национална представителна организация, колкото всяка от останалите пет работодателски други организации – членки на Националния съвет за тристранно сътрудничество. " &bdquo;Отделен въпрос е, че Симеон Дянков знае, че по начало ние сме конструктивна организация, която многократно му е помагала. Независимо от всички злощастия, които ни се случиха през 2010 г., ССИ по някакъв начин не е създала някакви проблеми на вицепремиера. Нещо повече. Ние направихме всичко възможно, за да му помогнем да блокира безумните идеи на някои други членове на правителството, които през април миналата година лелеяха идеята ДДС-то да стане 24%”. &bdquo;Мога да кажа без да се подмазвам на вицепремиера, че в случая показа изключителна процедурна коректност. Вън от всякакво съмнение. Показа позицията на корав човек, когото последното нещо, което ще уплаши е медийната група на г-жа Ирена Кръстева”, коментира Дечев. &bdquo;Със сигурност проявява повече разум от другият вицепремиер – г-н Цветанов. Като изключим свадата му с БАН и университетите, Дянков е от хората, които се държат най-адекватно в правителството. По тази причина сме доволни, че той е председател на НСТС” Дечев коментира противоречивите коментари за участието на Алексей Петров на Тристранката: &bdquo;Сблъскваме се със синдрома на късата памет. Това, което изтече в публичното пространство покрай т.нар. записи и флашки, представлява много по-голямо сътресение, отколкото това, че вицепремиера, видите ли, бил прекрачил прага на ССИ. В крайна сметка той не е отишъл на среща само с Алексей Петров, а с доста голям екип от хора. С представители на регионите. Имаше и други членове на ръководството на ССИ”. &bdquo;Алексей Петров беше задържан &bdquo;за цялостно творчество”, но ако приемем задържането му като сума от вектори с различна големина и посока, то въпросът за лихвите беше един от много сериозните мотиви. Има и друго. Един политик ходеше всеки ден при Бойко Борисов. Плашеше го, че Алексей Петров конспирира с телевизия &bdquo;Скат”, за да го свали. Но Петров май така и не се запозна със собственика на телевизията”, посочи Дечев. За лихвената политика на банките &bdquo;По първата точка, за лихвената политика, естествено думата взе този, който изяде най-много бой заради нея - Алексей Петров. Той ясно и синтезирано каза, че ССИ продължава да стои зад идеите, изложени в писмото до министър Дянков. Те се свеждаха до това, че държавата разполага с достатъчно собствени финансови ресурси, за да се превърне в пазарен играч, който на изцяло пазарен принцип да конкурира другите търговски банки, използвайки за целта като инструмент Българската банка за развитие”. &bdquo;Петров изложи една известна еволюция в позицията ни. Но някои търговски банки я приеха не като атака за размера на лихвите, а като атака за размера на държавните депозити, които те държат. Той предложи в банките, където има много голямо струпване на държавни депозити, държавата да придобие дялово участие в капитала на банката”. Три са банките, които посочи Дечев – Корпоративна търговска банка, Инвест банк и Централна кооперативна банка. &bdquo;Не е престъпление да имаш в оборота си ресурси на държавни предприятия. Въпросът е, че има огромно струпване на държавни депозити - най-вече и особено в Корпоративна търговска банка, която убедително превъзхожда другите две”, коментира председателят на ССИ. За дълговете на държавата към фирмите &bdquo;Запознах Дянков с позицията на ССИ по задълженията на държавата към търговските дружества. В момента със сигурност държавата дължи над 600 милиона лева. По наши изчисления – доближават един милиард. Част от него държавата все още не го е усетила като поискан, защото търговските дружества не смеят да фактурират. Направят ли го, те трябва незабавно да платят ДДС-то, защото дължимите суми са огромни, а ДДС-то е солидно. Хората чакат да бъдат сигурни, че има някаква надежда да им се плати, за да издадат съответните фактури. Затова в момента държавата не усеща толкова страшен натиск”, обясни Дечев. От ССИ предложили да се създаде гаранционен фонд. Другията вариант бил да се привлекат външни ресурси като се изкупят задълженията на държавата към фирмите и след това те й бъдат предявени, съобщи Теодор Дечев. &bdquo;Дянков беше доста заинтригуван. Сигурен съм, че ще ги проучи”, каза икономистът. За еврофондовете На Тристранката Алексей Петров поставил въпроса за блокирането на европейското финансиране на предприятията. Той посочил, че контролът на финансирането бил изцяло &bdquo;входящ”, а текущ и последващ контрол почти няма, информира Дечев. По този начин се създавала корупционна среда. &bdquo;Хората знаят, че ако минат през входа, след това никой за нищо няма да ги пита. Ние предложихме на Симеон Дянков да се помисли за разпределение на контрола. Той каза, че му звучи правдоподобно и би желал това да бъде тема за разговор на експерти от ССИ и от Министерството на финансите. Със сигурност такива срещи ще има в съвсем близко бъдеще”, изрази убеждението си Теодор Дечев. За нови играчи на банковия пазар Алексей Петров заявил на Тристранката, че за да се подобри конкурентната среда на финансово-кредитния пазар, до него трябва да бъдат допуснати нови играчи. &bdquo;Не сме назовавали имена на конкретни банки. Но имаме информация, че няколко банки действително са проявявали интерес да влязат на българския пазар. Не е никаква тайна, че не се влиза лесно на банковия пазар у нас – без значение дали си банка от ЕС, или извън ЕС. Трудно се взима лиценз за банкова дейност”, каза Дечев. От свои източници той научил, че "Банк ъф Чайна" искала да влезе на нашият банков пазар. От ССИ ще поискат среща с директора на БНБ Иван Искров, за да му зададат въпроси, свързани с влизането на нови чужди банки в България. &bdquo;Не сме нито рекламни лица, нито лобисти, на която и да е чужда банка, но можем аргументирано да защитим тезата, че очевидно е необходимо да навлязат нови играчи на българския банков пазар. Няма никаква конспиративна теория”, подчерта Теодор Дечев. &bdquo;Когато играчите на един пазар са се ояли, тогава на пазара няма динамика. Има само статика. Дори не им е необходимо и картелно споразумение, за да си живеят &bdquo;благато”, както казваше баба ми. Може би трябва да се появят някакви нови &bdquo;щуки” в &bdquo;блатото”, които да разбутат това фалшиво спокойствие”. &bdquo;Ние отиваме на среща с г-н Искров не за да го плашим, а защото искаме пряко, очи в очи, да му споделим своите възгледи. Да чуем тембъра на гласа му, когато ни отговаря. Не желаем да влизаме в хартиена кореспонденция, да си обменяме входящи и изходящи номера. Бихме желали да поговорим с него и да видим мимиката на лицето му. Защото в крайна сметка и езикът на тялото има значение в едни преговори”, обясни икономистът. Популярните банки От ССИ са предложили на министър Дянков държавата да направи законодателни промени, за да стане възможно функционирането на &bdquo;кредитните кооперации”, или т.нар. &bdquo;популярни банки”. &bdquo;Популярните банки са феномен, който решава изключително много проблеми на малкия бизнес, на фамилните фирми, както и на отделните граждани в повечето страни от ЕС”, уточнил Дечев и припомнил, че през 1993 г. НПК е бил така &bdquo;реформиран”, че не можело да се извършва банкова дейност, освен от &bdquo;миропомазаните” от БНБ търговски банки и акционерни дружества. Министър Дянков все пак не казал &bdquo;не” по въпроса за &bdquo;кооперативното кредитиране”, обяви Дечев. А въпросът бил &bdquo;фундаментален” за микробизнеса и малките предприятия. &bdquo;Търговските банки виждат огромен конкурент в лицето на евентуалните популярни банки”, изрази опасенията си той пред водещата на &bdquo;Радио К2” Илиана Беновска. За Пакта за финансова стабилност &bdquo;В една министър-председателска република всеки акт в подкрепа на парламентаризма е полезен. Пактът за финансова стабилност на практика укрепва парламентаризма у нас. Две мнения по въпроса няма”, категоричен бе Дечев. &bdquo;Що се отнася до икономиката, ние не възразяваме да бъде фиксирана преразпределителната роля на държавата. Но нека бъдат фиксирани и дялове в структурата на публичните разходи. Поне за здравеопазването, образованието и науката, за инвестиционен портфейл”, допълни той. Председателят на ССИ останал с впечатлението, че по този въпрос министър Дянков реагирал &bdquo;по-скоро позитивно”. &bdquo;Нашето предложение за дефицита беше, че след като се залага някакъв граничен дефицит, нека той да бъде фрагментиран. Да се запише, че надхвърлянето му се допуска само в резултат на увеличаване на публичните разходи в сферата на здравеопозването, образованието и науката”, поясни експертът. Абсолютно съгласие постигнали от ССИ с министър Дянков по въпроса за форсмажорните ситуации. В извънредни ситуации - като природно бедствие например, записаното в Пакта да подлежи на преосмисляне. Останали &bdquo;почти възхитени” и от фиксирането на корпоративния данък. Теодор Дечев отбеляза, че на срещата със Симеон Дянков браншовите организации са се оплакали от репресиите върху бизнеса. Министърът е поискал този сигнал да му се предаде в писмена форма. Предприемачите били тормозени от непрекъснати проверки и санкции, но много често актовете, които им се налагали обаче не издържали в съда.