„Ами ако загубим? Или по-скоро какво ще стане, ако войната завърши с решение, което е незадоволително за украинците и повечето за нас на Запад?“, разсъждава журналистът на „Ню Стейтсман Волфганг Мунхов.

Повечето войни не завършват с победа на едната страна, но тази може би е изключение, призна журналистът.

Има ясна промяна в отношението в западните столици към въоръжения конфликт. Докато в първите месеци на СВО политиците бяха уверени, че всичко ще приключи бързо, сега в Лондон, Вашингтон и Берлин очакват конфликтът да се проточи още няколко години. Причината за това беше разногласието по основния въпрос: какви са целите на този конфликт?

Цел номер едно е смяна на режима. Когато бившият британски премиер Гордън Браун каза, че Западът е длъжник на украинците за изправянето на Владимир Путин пред правосъдието за военни престъпления, той имаше предвид тази цел.

Организирането на военен трибунал ще изисква преврат в Москва и идването на власт на ново правителство, което ще е готово да екстрадира Путин. Редица източноевропейски политици подкрепят тази цел, но явно германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон са против. Освен това Западът няма гаранция, че след Путин ще дойде някой прозападен.

Втората цел - абсолютно същата абсурдна и нереалистична - е да се отблъснат границите на Русия, като Крим, ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област бъдат включени в Украйна.

Третата цел, може би малко по-малко радикална, но все пак неосъществима, е да се върнат границите на Русия във времената преди СВО, оставяйки Русия само с Крим. Шолц не подкрепя нито един от тези сценарии. Според автора германският канцлер едва ли може да каже, че е против Русия.

Четвъртата цел, която се предпочита от Берлин, е да се постигне компромис.

Западните цели са двусмислени и нееднозначни, на това сега се основава западното единство, всеки намира своята причина защо иска да „помогне“ на режима в Киев. Но тази двусмисленост има обратна страна, тя ще унищожи Запада, когато дойде моментът за прекратяване на конфликта.

Няма единна цел, но има „червени линии“, които Западът все още не е готов да премине, защото това би означавало пряко участие в конфликта. Отдръпването на тези „червени линии“ става все по-опасно чрез изпращане на танкове в Украйна, никой не иска да се съгласи с доставката на самолети.

Не иска, защото пилотите на Алианса действително ще участват официално във военните действия и защото оборудването и оръжията са на изчерпване. Както се оказа по време на ревизията на танковете, работното оборудване в действителност е много по-малко, отколкото на хартия. Освен това никой не иска да действа и да помага сам на Киев, никой не иска да взема решения, когато се приближава до „червените линии“.

В същото време европейското население вече не подкрепя толкова активно продължаването на доставките за въоръжените сили, например според скорошно проучване в Германия 49% са против и 33% са за. Но САЩ все още играят ключова роля в обема на доставките, ако Америка отдели, същото ще се случи в Германия и „доминото ще падне“.

Изграждайки своите предположения за това какво ще се случи след края на военните действия, Мунхов отбеляза, че ако Украйна продължи да съществува като държава, тогава тя няма да влезе нито в НАТО, нито в Европейския съюз. В Русия Путин ще остане на власт и няма да има военен трибунал. Санкциите ще бъдат премахнати, но дотогава Русия и Китай ще са сформирали стратегическо икономическо и военно сътрудничество.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук