Вечната замръзналост заема една пета от земната повърхност и покрива големите географски ширини с ледените си ръце. Но крехкият гигант е способен, ако се стопи, да доведе в най-лошия случай до емисии на парникови газове, вируси, скрити дълбоко в продължение на хилядолетия и вкарване на прясна вода в океаните, и, в най-добрия случай, до откриване на археологически съкровища, пише френският вестник Le Figaro, цитиран от "Фокус".

Институтът "Вектор" е бил използван през съветската епоха за разработване на биологични оръжия. Дълго време той остава секретен, сега е едно от двете места на планетата, където се съхранява вирусът на едра шарка. И точно в това силно защитено съоръжение преди няколко месеца започнаха изследванията на праисторическите вируси. Руските учени изучават почти 6500-годишна конска тъкан, намерена в сибирската вечна замръзналост през 2009 г.

Скелети на мамути, лосове, гризачи: учените от този институт, както е обяснено от Siberian Times, се стремят да продължат секвенирането на целия геном, за да "получат информация за биоразнообразието на микроорганизмите, присъстващи в пробите". И така да научат повече за "зомби вирусите".

На фона на глобалното затопляне, възраждането на вируси или бактерии, които досега са били заровени във вечна замръзналост, предизвиква все по-голяма загриженост, която настоящата пандемия само изостря. По този повод, няколко учени изразиха загрижеността си миналата година в отворено писмо до Световната здравна организация, предупреждавайки, че вечната замръзналост "е истинската химическа и биологична кутия на Пандора". Топенето ѝ може да бъде истинско бедствие за човечеството.

В Сибир най-старите и дълбоки слоеве може да са на 1,5 милиона години и да съдържат невъобразим брой микроби, които спят в трупове на животни в продължение на стотици или дори хиляди години в очакване на тяхното пробуждане. И това вече не е фантазия: преди пет години повишаването на температурата доведе до пробуждането на антракса, който е изчезнал преди повече от седемдесет години в Сибир. Антраксът уби цели стада елени и зарази няколко души, включително доведе до смъртта на дете.

Както обяснява Регис ДеБруин, палеогенетик от Националния природонаучен музей на Франция: "Антраксът се предизвиква от бактерия, която може да намали метаболитната си активност. По този начин той може да оцелее с години във вечната замръзналост. Априори тези способности са присъщи не само на вирусите, които не са клетъчни организми, но и на прости РНК или ДНК молекули, затворени в протеинова обвивка. Но ние знаем малко за способността им да оцеляват в тези условия".
Ученият отбелязва още, че не е установено дали антраксът се е съхранявал само няколко години или много по-дълго. "Това не е едно и също нещо", отбелязва той.
 



Риск за човечеството

Преди около десет години вирусологът Жан-Мишел Клавери и неговият екип успяха да реактивират много специфични сибирски вируси на възраст най-малко 30 000 години. "Тези гигантски вируси - с размерите на клетки - заразяват амеби, едноклетъчни организми", обясни той.
"Следователно, те не са опасни за хората: амебите са претърпели промени преди 1 милиард години, така че е малко вероятно вирусите да са в състояние да заразят както амебите, така и хората. Но нашето откритие доказва, че вирусите могат да спят десетки хиляди години в земята, преди да се събудят."
 

Може ли повече "класически" вируси, заразяващи хора или животни, да имат същите способности? Никой не знае, но няма доказателства, че това не е така. Професор Клавери припомня, че този вид изследвания са по-скоро поверителни, тъй като земите на Сибир са трудно достъпни, от една страна, поради особено тежък климат, от друга страна, тъй като Русия често счита тези територии за стратегически и не обича да вижда как "ограбват" нейните съкровища.

На първо място, ученият вярва, че на никого няма да бъде позволено да търси във вечна замръзналост и да се опитва да реактивира микроби, които представляват потенциален риск за човечеството. Но какво се случва в института "Вектор"? Как се правят изследвания там? След съобщението за пресата, публикувано през февруари, няма информация.

За учените обаче най-голямата заплаха остава вирус, за съществуването на който все още не подозираме, който не търсим, но който може да се появи отново на места, недостъпни досега.

"Глобалното затопляне отваря морските пътища на Далечния север, позволявайки на руснаците да използват промишлено оборудване и цели бригади, за да търсят полезни изкопаеми в недостъпните досега райони", казва Жан-Мишел Клавери.

"Те пробиват дупки на дълбочина повече от километър, рискувайки да събудят микроби, погребани преди милиони години. Те ще се окажат в пряк контакт с хора без никакви предпазни мерки за здравето. И това е реална опасност."