Стига, бе!  Две хиляди години и още четиристотин преди Христа?! Как ще повтаряме смешките на някакви си първобитни хора отпреди двайсет и четири века?

Да, повтаряме ги и още как!

Описани са ясно и точно в  достигналите до наши дни от Платоновите книги „Диалози”. Философски разговори по теми включващи „За” и „Против”. Една от темите е ученето.

По въпроса какво учат хората: това което знаят или това, което не знаят? Започва се диалог. Коментира се, че и тези, които знаят и тези, които не знаят, всички учат.

Според едните, дори някой всичко да изучи, няма да знае по-добре как стоят нещата. Така че и знаещите и незнаещите могат да почнат сериозната част на ученето с шеги.

Например, спъваш го и го събаряш. Или му издърпваш стола на канещия се да седне и се превиваш от смях,  като го виждаш паднал назад. Напомня ли ви картината обичайните борби на участващите в политиката?

Още тогава, в 385 година преди Христа Платон, представяйки диалога между Сократ, и други видни  учени определят тези шеги като простотии.

А дали тези шеги се превръщат капан и за тези които знаят и за тези които не знаят? Кой кого надмогва?

Но какво се чудя, когато преди време с очите си видях как дръпнаха стола на един почтен и невинен човек, който така лошо падна, че трябваше да му шият главата в „Пирогов”. И то единствено защото изразяваше друго мнение.

Ах, как се смяха луциферски! Бяха му приложили вековен изпитан номер. Шега, бе!?  Да му мислят участниците в политиката.  

Както добре виждаме в карикатурата на Илия Бешков от 1951 година. А политиците от край време най-обичат да се надцакват.

Карикатура на  Илия Бешков 1951: Вчера в ООН , Англия направи една сериозна стъпка по Трумановата резолюция за Китай

Платон е бил на двайсет години когато среща  Сократ и до такава степен се възхищава от  него, че става негов най-предан  ученик.  

Той дотам е прехласнат от всичко, което  научава от Сократ, че го боготвори и следва всички негови идеи,  става докрай  негов  верен последовател.

А по късно, когато Платон създава своята школа в Атина, наречена Академията, той започва  да записва диалозите, за улеснение на ученето. Иначе нямаше да имаме никакви сведения за Сократ, например. Защото Сократ нищо не записвал.

Античните учени още не били станали като днешните графомани, които изписаха океан от родиха океан от книги. И хората престанаха да четат, за да не се удавят.

Основите, които поставя Платон във философията,  са  валидни и до днес. И ако в диалога единия знае, а другия не знае, накрая не излиза никакъв постулат.

Платон и неговият ученик Аристотел в големия стенопис във Ватикана  на италианския  художник Рафаело, нарисуван между 1509 г. и 1511 г. Двамата поставят двете насоки във философията.  Учителят Платон  сочи  небето, идеите, душата.  Аристотел сочи земята, практичното, материалното

На записаното от Платон дължим голямо философско наследство и записите на диалозите между най - учените мъже от античното време.

Нищо нямаше да е останало от  мисленето и учението на Сократ, например,  защото той не е записвал нищо. Античните учени  още не са били   станали като днешните графомани. Направил го е обаче Платон. Като е записвал казаното от Сократ. 

Така че:  „Спъни го! Дръпни му стола да падне!” са били любимите насмешки, които хората са пренесли до ден днешен. За лошо или за добро? Никой не може да каже кое от двете е!

Щеше да ми дръпнеш стола, браво!

И ето как неуморно 24 века хората продължават да се смеят било в пиеси, филми, в цирка, когато някой пада на земята, препънат от друг, или му  дръпва  стола  и онзи полита назад. Е, как да наречем това: Зациклили в четвърти век преди Христа ли?

Или преведено днес би било: Като те дразни някой със своето знание, спъни го. Дръпни му стола. Шегичка ли, или отмъщение?!

Савка ЧОЛАКОВА