Циничният олигарх

Иво Прокопиев е олигарх. При това създаден по руски модел, макар и маскиран като прозападна бяла якичка. И това не е новина, а реалност в последните над 25 години.

Роден и отгледан с парите от бандитската приватизация от стажант-репортер до медиен монополист и енергиен бос, той винаги е държал концентрация на власт, пари и медии в ръцете си, пише "Труд". 

От години Прокопиев се опитва да прикрие тази реалност и да се пребрандира. Дори, когато види, че не може да избяга от етикета „олигарх“, пробва да го омекоти с някоя по-захаросана думичка отпред. Така инвестира цяла камара усилия (и не само), за да бъде описан от немския „Шпигел“ като „добрия олигарх“. Направи и дузина турнета до Брюксел (къде лично, къде през свои проксита), за да се изкара олигарх „с евроценности“.

Но истината е далеч по-проста и прозаична – Иво Прокопиев е циничният олигарх.  Достатъчно нагъл и арогантен, че дори във времена на война да следва единствено своята адженда, както обича да нарича дневния си ред. И да се появи в национален ефир, за да брани... себе си и собствените си интереси. При това пробвайки се да ги изкара национални. 

В уредено интервю през уикенда, в удобен стол и пред още по-удобен микрофон Прокопиев зае 30 минути от ефирното време и от живота на зрителите, за да се оплаче, че ДПС искат да бъде разследван за ограбването на всички ни през скъпия ток, който помпа с перките и соларите си. 

Точно така - Прокопиев си уреди интервю насред инвазията на Русия срещу Украйна, за да се опита да спаси своето най-ценно – 

ВЕИ-тата, с които от десетилетия точи енергийната система на страната. 

Не с мощности, а с цинизъм. Благодарение на лобита, връзки и инсталирани министри в удобни правителства, Прокопиев уреди през годините соларите и перките с особен статут. Токът от този сектор, в който разградският олигарх е монополист, се изкупува приоритетно. При това на скандално високи преференциални стойности, а сметката я плащаме всички ние. Държавата и нейните граждани. 

Прокопиев смуче цялата държава през Фонда за енергийна сигурност. Нас – обикновените потребители, през „зелената добавка“ в сметките ни за електричество. Бизнеса - през такса“ задължение към обществото“…. Впил е вендузи навсякъде, за да засмуче възможно най-голям дял от напомпаната заради зелената енергия с 10% до 30% (в зависимост дали е обикновен абонат или бизнесклиент) фактура за ток на всеки потребител в тази страна. 

В България и до днес не се е появил човек, който публично и детайлно да обясни за какво точно плащаме всеки месец. И в чии джобове и банкови сметки отиват парите за ставащите все по-непосилни сметки за електричество. Няма и да се появи – защото Прокопиев не иска това. Той иска ние да не знаем.

За да продължим безропотно да плащаме. А той да точи. 

И ако някой застраши това статукво, този циничен олигарх активира всичките си пешки – и във властта, и в регулаторите, и в правителството, и в медийния мейнстрийм, за да лъже. При това нагло. 

Така, във въпросното интервю например обясни, че неговите ВЕИ-та едва ли не били единствената алтернатива на руския газ. А обвиненията, че чрез тях точи джоба на всички ни всъщност били атаки, целящи да задълбочат енергийната ни зависимост от Русия.

Много пошло, другарю олигарх! И много плитко. 

Руският газ формира над 35% от българската енергийна система и се ползва от ТЕЦ-овете и в тежкото производство. Кого лъжете, че можете да отоплявате евтино, качествено и за постоянно цял град на перки? Или да захраните завод от тежката металургия с фотоволтаици? Алтернатива, разбира се има, и тя е пределно ясна. Осигуряването на доставки на газ от други държави са само част от нея. Но не и циничният ви план 

да пълним разградски джобчета с пари от вятър и слънце. 

Груба форма на цинизъм е и именно Прокопиев да се изкарва спасител на страната от руските зависимости. Като тежката фамилна комунистическа биография и фактът, че баща му е разхождал Брежнев в ловното стопанство „Воден“ далеч не са единствената причина за това. 

Прокопиев е рожба на бандитската приватизация у нас. Един от малцината избраници, превърнати за една нощ в милионери, благодарение на червената приватизация на „синия“ Иван Костов. Не случайно именно разградският олигарх бе даден преди няколко дни от френското издание EconomieMatin като 

най-показателния пример у нас на олигарх, създаден по съветски модел.

В анализ, озаглавен „Разпадът на Съветския съюз: От властта на апаратчиците до диктата на олигарсите“, медията направи паралел между него и руските милиардери. 34 от тях са придобили богатството си именно от големите приватизации в Русия през 90-те години на миналия век“, посочи изданието, като даде и примери с аналогични случаи в останалите държави от бившия Източен блок. За България той е разградският олигарх.

“Подобни вълни на приватизация доведоха до сходни явления на забогатяване в много страни от бившия съветски блок, което доведе до появата на познатите ни днес олигарси. В България вълните на приватизация започват през 1997 г., инициирани от правителството, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов.

В този период най-стратегическите сектори на страната преминават в ръцете на зараждащия се частен сектор. Като цяло продажбата на почти 50 % от държавните предприятия в България донесе на страната 3 млрд. долара, въпреки че бившият главен прокурор на страната Никола Филчев публично заяви, че стойността на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 млрд. долара. Този период доведе до огромно обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява Групата Капитал. Иво Прокопиев, който притежава в пресата повече от 25 издания, 

използва медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби,

както в случая със замърсяването, свързано с минната група „Каолин”, придобита през 1999 г. при неясни обстоятелства”, написа в анализа си EconomieMatin. 

Това впрочем е поредното чуждо западно издание, разобличаващо истинската същност на циничния олигарх Прокопиев. Само преди месец друга френска медиа – авторитетното икономическото списание „Entreprendre“ го описа като българския олигарх с най-голямото медийно влияние у нас, „упражняващ контрол през мрежа от журналисти върху повечето сайтове и печатни издания в страната, включително и в двете частни телевизии bTV и NOVA“.

Подобно разкритие направи в края на миналата година и брюкселското издание „Ню Юръп“, което охарактеризира разградския бос като „сляпото петно на медийния пейзаж в България“, използващо влиянието си в медиите в защита на собствените си интереси. На този фон, докато навън все повече издания свалят маската му, разобличавайки истинското му лице на олигарх, използващ медиите единствено и само като бухалки и лобистки инструмент, у нас Прокопиев се вкопчи именно в медийното си влияние, за да се изкара едновременно и жертва на атака, и единствена алтернатива на страната.

Грубо, пошло и нелепо.