Да живееш в свой паралелен свят, е опит за бягство от действителността. Причината за това, за съжаление често срещано личностно разстройство, се корени най-често в отражението на конкретни негативни събития върху човешката психика. Според психиатрите убеждението, че външни сили и обстоятелства са причина за определено поведение, помага да се изгради своеобразен защитен механизъм, който позволява на личността да избяга от отговорността за собствените й действия и прояви. Подобно изместване на проблемите към други хора или болезнено фиксиране в определени теми също така често пъти е съпътствано с агресивно вербално поведение.

В случая с Цветан Василев – бившият мажоритарен собственик на фалиралата КТБ, укриващ се от правосъдието в съседна Сърбия, нещата очевидно се задълбочават във времето. Вместо да понесе своята отговорност и да обясни спокойно пред обществото, а и пред съда, защо бяха източени в свързани с него дружества близо 5 млрд. лева от спестяванията на българите, психиката на Василев предпочете да му създаде паралелен модел на окръжаващия го свят. В този модел, освен че Василев е най-важната личност в него, се съдържа и крайно болезненото за самия него чувство, че трябва да убеди здравомислещите хора в правотата на своите „теории“.

В поредното си, но със сигурност не последно свое „самоинтервю“ от неделя, публикувано на личния му сайт и веднага услужливо препечатано от медиите на „съдружниците му по неволя“ – обвиняемите от прокуратурата олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев, Василев жонглира с имена, „факти“ за десетки и стотици милиони лева, „обстоятелства“ за фирми и техните действия, отправя нецензурни обвинения и откровени обиди към нарочените за негови врагове. Че няма нищо вярно в тези твърдения, е подробност, от която съзнанието на Василев също така умело бяга. Враговете му са определени като „крадлива групичка“, която провежда „операции“, по нашите земи ходел „Робин Худ“, синдиците били „ликвидатори“, „комплексирани“ и „нескопосани“, ДАНС и прокуратурата не работели достатъчно усърдно, за да разберат истината за паралелния му свят, а министърът на икономиката бил „нелеп“.

Като оставим настрана вербалните излияния на Цветан Василев, които разкриват в детайли описаната по-горе диагноза, по-важното е, че с тези и подобни на тях „писания“ бившият банкер не само че не подобрява положението си, но на практика сам продължава да пише обвинителния си акт. Василев говори с подробности как десетки и стотици милиони са потъвали в „проектите“ му, макар срещу тези проекти да са стояли само думи, но не и присъщите на всяка банка реални кредитополучатели, с техните бизнес планове и надлежни обезпечения.

От публикувания преди две седмици анализ на синдиците, а и от публично известните факти става ясно, и то с достатъчна конкретика, че именно Василев и свързаните с него подставени лица – най-важните от които Гриша Ганчев и руснакът Дмитрий Косарев, продължават и към момента да създават най-сериозните спънки пред синдиците на КТБ в опитите им да попълнят масата на несъстоятелността. Считайки всичко закупено с пари с произход банката за свое, Цветан Василев продължава на практика да стопанисва тези активи, а всяко действие на КТБ в настоящия момент възприема като „кражба“ спрямо самия него. Нещо повече, всяко ясно показване на истината за това какво върши всъщност Василев след бягството си в Сърбия и какво се случва с активите на КТБ след затварянето й отключва поредната порция яростно говорене. Говорене, което отдавна няма никаква връзка с действителността. Защото не друг, а Василев обжалва продажбата на „Авионамс“ и така пречи на държавата да придобие предприятието въпреки десетките милиони заплатени ефективно. Не друг, а хора на Василев с поредица от фиктивни договори, ипотеки и цесии източват и към момента „Хелт енд Уелнес“ и „Сана Спа Хотел Хисаря“. Не друг, а именно Василев чрез подставените си лица контролира „Дунарит“, разпорежда се с оборотите му и пробва да впише увеличение на капитала му. Не друг, а именно Василев е разпоредил „Рубин“ да не учреди адекватни обезпечения, въпреки получените от това дружество десетки милиони от парите на вложителите. Не друг, а Василев прехвърли лично на свое име след затварянето на банката 43% от БТК за сумата от 20 000 евро. Не друг, а Василев и Гриша Ганчев заедно с бившите квестори на КТБ криминално заличиха обезпеченията на групата „Петрол“ и така на практика откраднаха 400 млн. лева от банката, като прехвърлиха няколко пъти петролните бази и бензиностанциите по начин, който обрича на неуспех опитите на синдиците да се удовлетворят от тези активи. Не друг, а Василев и „съдружниците“ му продадоха фиктивно всички активи на „Русенска корабостроителница“ за смешните 200 000 лева. И не друг, а точно Василев и свързаните с него дружества бушони, колкото и да се опитва да иронизира това понятие, дължат и към момента над 4,2 млрд. лева невърнати просрочени кредити, срещу които не стои никакво обезпечение. И то без незаконните цесии и прихващания.

И накрая не друг, а именно Василев подари първо на Пиер Луврие, след това на Дмитрий Косарев „Дунарит“, „Авионамс“ ГАРБ, НУРТС, ТВ 7 и още редица активи – на единия срещу обща цена от 1 евро, а на другия – срещу охраната на семейството си и срещу уговорката бандитски да си „разделят“ полученото в съотношение 20 на 80.

А колко по-просто би било да прехвърли тези предприятия директно на държавата, вместо разпореждайки се с тези активи в полза на поредното си подставено лице да се „опитвал“, по собствените му думи, да се грижи масата на несъстоятелността да бъде попълнена. Всъщност подобно твърдение освен че е напълно абсурдно – да крадеш, но да твърдиш, че връщаш откраднатото на собственика му, може да бъде родено само от човек, създал наистина изцяло нов свой свят.

Свят, в който реалното и нереалното се преплитат по начин, който прави все по-трудно издирването и връщането на потъналите милиарди, но и свят, в който Василев има много ясна представа какво иска – да задържи колкото се може повече активи. Защото той е най-важният в него – не държавата и измамените вложители, а егото му, луксозният живот и изпарилото се влияние, което е имал.

Коментарът е публикуван в електронната версия на вестник "Труд"