Известният икономист Кузман Илиев написа много силни думи в социалната мрежа, свързани с “Денят на народните будители”.

Вижте анализа му от Фейсбук:

“Денят на народните будители” е един от най-хубавите български празници, в които отдаваме колективно чест на плеяда от гениални български духовници, просветители и храбри революционери.

Всички те имат обща мисия и приемственост помежду си. Всичките те са отдали живота си на борбата за висок национален дух и всеобща просвета, ненакърнима българска идентичност, политическа свобода и независимост от външни фактори, национално обединение на българския етнически елемент в една обща георгафска и културно-църковна граница…

Бурната епоха на българското Възраждане от 18-и и 19-и век е истинска амалгама от кипящи социални процеси. Тя почива на три основни кита: църква, просвета и революция. Като те се допълва и не могат един без друг, очертавайки линиите, по които ще случи жадуваното Освобождение.

Възраждането ни действително започва от македонските земи, където българския дух е потресаващо силен: банскалията Паисий Хилендарски дава мощния залп за пробудата с “История славяноболгарская” (своебразна програма за борбата за свобода), а хора като Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов и мъчениците за българската кауза братя Миладинови са пример за величавите духовни подвизи на будителите в останалите поробени след Освобождението земи край Вардар, Егея и Одринско.

Софроний Врачански, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Петър Берон, Найден Геров остават с грамаден принос в събуждането на усещането за народност, общ български корен и културно-просветна мощ.

Като дори най-заможните българи като Евлоги и Христо Георгиеви, например, поставят на първо място образователния елемент при значимата си дарителска дейност впоследствие. На толкова висок пиедестал е качено знанието и духа в ценностната система на предците ни.

Манастирите действително спасяват българската идентичност, а килийните училища към тях са финансирани с частни средства и подкрепа на общините. Полека-лека се появяват читалищата, в които освен книги, се правят публични лекции, събират се революционери и патриоти от всякакви социални слоеве и професии.

По-късно идват класните училища, гимназиите, висшите училища и университетите, а най-добрите учители са с национална известност и впечатляващо високо заплащане, въпреки че ръководещо е призванието, характерно за професията.

Паралелно се развиват идеите за: образованост и масова грамотност, за да се постигне всенародна пробуда на съзнанието и духа у поробения и угнетен народ - и българите действително са по-грамотни дори от по-рано вкусили свободата съседи; катализира се движението за собствена църковна независимост и преодоляване на потискащото националния дух, макар и качествено, елинистично образование, характерно за първия ешелон български интелектуалци - и огромната победа с появата на българската Екзархия през 1870г...

А Екзархията реално очертава етно-географското българско землище, полагайки основите на реализирането на националния идеал за обединение; логично възниква и национално освободителното движение, изразено в революционна активност за създаване на частни комитети, закупуване на оръжие, военна подготовка на кадрите, установяването на конспиративни канали за комуникация като секретни пощи, шифър, ятаци и прочие.

Любопитното е, че Революцията е в ръцете именно на “даскалите”, ползващи се огромен престиж сред населението. Учители са били: Раковски, Левски, Захарий Стоянов, Христо Ботев, а журналистико-полемично-издателската дейност на Раковски, Каравелов, Ботев, З. Стоянов е повече от крупна.

Така именно в класните стаи се разпалва жаждата за свобода и саможертва, а революционата организация на македонските и тракийски българи - В.М.О.Р.О - реално е създадена в кабинетите по физика и химия на Солунската българска гимназия. Учители са били и основатели й: Христо Матов, Дамян Груев, Георги (Гоце) Делчев, Иван Гарванов, а впоследствие и един от най-великите революционери в човешката социална история - Тодор Александров.

Днес, в тези предизвикателни време е хубаво да си спомним за духа и ентусиазма на тези смели и горди българи. Те са живели в опасни и безнадеждни времена и въпреки това са събудили, отвоювали и съхранили усещането на непобедимия и непреклонен български дух. Честит празник, вечна памет за светлия им пример!