В началото на 90-те особено популярни бяха онези, които можеха да хванат лъжата на селските тарикати, припечелващи с игри на “тука има, тук а няма”. Но ако на улицата е простено да лъжеш, за да изкарваш някой лев, в политиката тези машинации показват, че постът ти е по-висок от възможностите на самозвания държавник.
Точно това показва и самолетният скандал с манипулациите на вътрешния министър Иван Демерджиев за имагинерното общо пътуване на лидера на ДПС Делян Пеевски и конституционния съдия Десислава Атанасова.
Вече цяла седмица експерти от най-различни нива и от всички политически цветове разкриват, че Демерджиев е нарушил редица български и международни нормативни актове с неправомерното бърникане в системата PNR. A всеки нов документ и факт разкрива допълнително, че МВР шефът не просто е злоупотребил с международната антитерористична система, а дори я е ползвал, за да създаде фалшиви компромати към опозиционен политически лидер, какъвто е Пеевски.
Сега към вече представените доказателства беше добавен още един документ. И той не идва от политическа партия, не идва от адвокат и не идва от българска институция.
Документът е официално удостоверение, издадено от Дирекция „Сигурност“ към Околийското управление в Истанбул, което удостоверява, че в периода 5–8 април 2024 г. Десислава Атанасова е пребивавала единствено на територията на Република Турция и не е напускала страната между двата си полета София – Истанбул – София. Това е последният пирон във версията на Демерджиев. А когато пукнатините започнат да се множат, неизбежно пада и цялата конструкция на лъжата.
Версия срещу документи
С това ново доказателство картината вече изглежда все по-уличаваща за министъра. Първо Десислава Атанасова представи самолетните си билети, паспортните печати и удостоверение от българското МВР, доказващи, че е летяла с редовни полети на Turkish Airlines. След това дори бившият вътрешен министър Емил Дечев публично заяви, че по информацията, с която е разполагал като министър, Делян Пеевски и Десислава Атанасова не са пътували заедно.
Сега към всичко това се прибавя и официалният документ от турските власти, който потвърждава, че Атанасова през целия период е била единствено на територията на Турция, разбивайки на пух и прах всички фантасмагории, които чухме от Демерджиев и от малцината, поддържащи тезата му. Като започнем от твърденията му, че била използвала два паспорта и продължим с опорката на приближения до него Цветан Цветанов, че била сменила полета още на софийското летище.
Говорим за лавинообразно натрупване на официални доказателства, които не само едно след друго започват да опровергават публичните твърдения на вътрешния министър, но и доказват, че Демерджиев откровенно лъже.
Колко документа са нужни, за да даде министърът оставка?
Всеки нов документ променя тежестта на спора и ако в началото можеше да се говори за различни интерпретации, после уж за административна грешка, след това за объркана информация, сега е категорично, че Демерджиев просто лъже.
Затова когато към документите от българските институции се добави и официално удостоверение от турските власти, пространството за подобни оправдателни обяснения като тези на хванатия в крачка вътрешен министър, започва рязко да се стеснява. Вече възниква далеч по-важният въпрос – как подобно твърдение е стигнало до парламентарната трибуна и е било представено като официална информация. И кога Демерджиев ще понесе отговорност за това и ще подаде оставка?
Когато историята вече не е за самолети, а за PNR
Особено, когато този опит на Демерджиев да оклевети Пеевски е напът да стовари върху страната ни санкции от страна на Брюксел и да нанесе непоправимо клеймо върху имиджа ни. Защото именно това е същинският скандал. Неизбежният въпрос как изобщо се е стигнало до използването на информация от международната система Passenger Name Record (PNR) и дали това е станало при спазване на закона е с ясен вече отговор - не.
PNR не е обикновена база данни за самолетни билети. Тя съдържа маршрути, резервации, начин на плащане, придружители, контактни данни и редица други чувствителни сведения за движението на гражданите. Именно затова европейското законодателство допуска използването ѝ единствено за предотвратяване, разкриване и разследване на терористични престъпления и други тежки престъпления.
Не за политически внушения. Не за парламентарни сензации. Не за изграждане на компромати срещу лидери на опозицията. И за това се носи отговорност – не просто политическа, а наказателна.
Все повече закони, все повече въпроси
И както в случая е използвана информация от PNR извън тези строго определени цели, възникват въпроси не само по Директива (ЕС) 2016/681, уреждаща използването на PNR, но и по Директива (ЕС) 2016/680 за обработването на лични данни от правоохранителните органи, по принципите на GDPR, по Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по българския Закон за МВР, Закона за защита на личните данни, Наказателния кодекс и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Именно затова тревогата не идва само от политически опоненти. Бойко Борисов нарече PNR „ядреното оръжие на службите“. Румен Петков предупреди, че евентуална злоупотреба с тази система ще бъде проблем и за международните партньорски служби. Цветлин Йовчев говори за тежък удар върху доверието към държавата. Филип Гунев заяви, че подобно използване би било в разрез с редица европейски и национални закони.
Калин Стоянов вече сезира изпълняващия функциите главен прокурор с искане да бъде проверено кой, кога и на какво основание е влизал в PNR системата. ДПС пък сезира Интерпол и Европол с настояване да бъде проверено дали международните механизми за обмен на чувствителна информация не са били използвани извън законовото им предназначение.
Истинският въпрос
След всички представени документи общественият дебат постепенно се измества. Въпросът вече не е къде е била Десислава Атанасова между 5 и 8 април 2024 г., защото документите дават достатъчно ясен отговор.
Истинският въпрос е друг – кой е подал невярната информация, кой я е проверил, кой е решил тя да бъде огласена от парламентарната трибуна и защо не е била съпоставена с официалните данни, които очевидно са били налични. Защото когато държавата започне да говори едно, а собствените ѝ документи – друго, проблемът вече не е политически. Той е институционален. И е време Демерджиев да понесе отговорност за това, че се опита да превърне държавата в селски панаир, на които играе “тука има, тука няма” с международни системи и политически опоненти.
