С 3,4% са нараснали доходите на българите за първата половина на 2008 г., въпреки световната финансова криза. Това каза проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт към БАН. Според него тенденция за намаляване на реалните доходи на гражданите не се забелязва.

По думите на Минасян ликвидна криза у нас не съществува. Тъй като сме встрани от големите финансови пазари, това може да излезе решаващ фактор. Инвестициите за първото полугодие на 2008 г. са нараснали с 28 на сто. В сравнение с миналата година инвестициите в строителния сектор са нараснали с над 74%. 
Според Минасян най – опасно за България е това, че ефектите от световната финансова криза се подценяват. Рисковете от кризата за България са повече вътрешни, отколкото външни, смята той. Според него строителството и недвижимите имоти, въпреки това нарастване на инвестиции, за началото на годината ще бъдат най-силно засегнати от кризата. Банковият сектор в момента е стабилен. В преработвателната промишленост има 804 млн. евро инвестиции, но България все още не е част от световните преработвателни мрежи, така че няма да пострада. По думите на Минасян обаче, в случай, че чужд инвеститор у нас се оттегли, ще настъпи рецесия. 
По думите на д-р Искра Балканска, също от Икономическия институт към БАН, най-силно ще бъдат засегнати и малките фирми, защото кредитите ще поскъпнат. Според нея, в момента ефектът за България е слаб, но преките чуждестранни инвестиции са намалели с 1 млрд. евро за тази година. 
Според ст.н.с. Пламен Чипев, кризата се дължи основно на липса на доверие, а не липса на пари. По неговите думи у нас преките чуждестранни инвестиции в сектора на строителството, финансовите услуги и недвижимите имоти се забелязва ръст от 60%. Очаква се кризата да повлияе точно на тези сектори. По думите на Чипев е необходимо укрепване на доверието, като това може да се осъществи чрез премахване на данъка върху дивидентите, реализиране на пакети на дружествата, които ще изграждат инфраструктурни обекти през борсата, както и реализирането на пакетите на държавните предприятия. 
Според ст.н. с. Васил Цанов от Икономическия институт към БАН, финансовата криза ще повлияе на трите елемента на пазара на труда – заетостта, безработицата и динамика на работната заплата. По неговите думи през 2007 г. се забелязва 30% ръст на работещите в строителството, но тази година ще има стагнация и ще намалеят заетите в този сектор. По отношение на безработицата Цанов каза, че тя ще се увеличи максимум с 2 пункта и няма да надскочи 10 на сто. По думите му ще има ограничаване на номиналния растеж на работната заплата и намаляване на разходите на работодателите за труд. “Това няма как да не рефлектира върху реалната заплата”, каза Цанов.
Според директорът на Икономическия институт към БАН Митко Димитров кризата беше нестандартна и непозната по същността си и затова не се оцениха ефектите й. По думите му основният и ефект ще е увеличаване на вътрешните дефекти в страната. Затова по думите на Димитров са нужни постоянни наблюдения на тези ефекти и взимането на превантивни мерки относно секторите, които са предразположени на негативни влияния като строителния сектор, например.  Според проф. Минасян мерките, които са взети от правителството са крайно вредни. “Правителството не трябва да увеличава присъствието си в икономиката, смята той.  
По думите на Димитров Бюджет 2009 година преследва логиката на предишните бюджети и отново има сектори, на които не са дадени достатъчно пари, като образованието и здравеопазването. Прекалено много се дават на държавни предприятия. “Нормалните стойности са около 0,2 % от БВП, но в бюджета те много кратно надхвърлят тези цифри”, каза той. 

Мерки

Според Минасян мерките, които трябва да се вземат са изграждане на ефективна инвестиционна среда и повишен контрол върху сделките на недвижими имоти, както и контрол на паричното обръщение. Ако не се изградят ефективни институции и финансовата подкрепа от ЕС спре и равнището на корупция достигне недопустимо високи размери, то последиците ще са катастрофични. Учените искат и създаването на специална група към Правителството, която да наблюдава ефектите от финансовата криза и да действа превантивно спрямо секторите, които са най-уязвими.
Десислава Вангелова/БЛИЦ