След трагичния инцидент край Петрохан, при който загинаха шестима души на две различни места, общественото внимание се насочи към възможен религиозен мотив и свързването му с будизма. Разследването се води по множество версии, а паралелно с това в публичното пространство изникнаха твърдения за предполагаеми връзки между действията на участниците и будисткото учение.
За да получим повече информация по темата, се свързахме с д-р Робърт Търман – американски будистки автор, академик и уважаван изследовател на тибетския будизъм. Той е дългогодишен ученик на Далай Лама и през 1965 г. става първият американец, ръкоположен за тибетски будистки монах от самия Далай Лама. В по-късни години той се отказва от монашеския сан, за да се ожени и да преподава, но остава отдаден на будистките принципи.
Според Търман, откритията на Буда подчертават, че човешкото щастие е напълно постижимо, а всеки човек има способността да разбира света и да достига до просветление. Това не само води до лична радост, но и до възможността да бъде в помощ на другите.
Той описва будизма като система на лична практика и морал, насочена към състрадание и ненасилие. Според него, учението е подобно на медицинска рецепта, която се стреми към развитие и достигане на пълна свобода, известна като нирвана.
Търман акцентира, че в основата на будистката традиция стоят действията и разбиранията, а не безусловното подчинение. Преподаването, според него, трябва да служи на ученика, а учителят е фасилитатор на неговото учене, което изключва слепото следване на един лидер.
На въпроса дали е нужно човек да се изолира, за да следва будизма, той отговаря отрицателно. Той подчертава, че обучението може да бъде по-лесно в младостта, но не налага откъсване от ежедневието.
В тибетската традиция терминът „лама“ се отнася до духовен учител и неговото придобиване изисква години на обучение, често продължаващи десетилетия. Търман отбелязва, че в западния контекст терминът често се употребява неправилно, което може да доведе до нежелани злоупотреби. Той предупреждава за случаи на самопровъзгласили се гурута на Запад, които изискват прекомерни финансови вноски или лични услуги. Според Буда, учениците трябва да сигнализират публично при подобни злоупотреби.
Търман подчертава, че лошият учител е този, който не служи на интересите на ученика, докато добрият умело предава своите знания и е готов да признае, когато не знае нещо.
Той допълва, че култовете и сектите не са характерни за азиатските религии, а са по-скоро общочовешко явление, напомняйки за трагедията в Джонстаун и подчертавайки, че такива събития нямат нищо общо с будизма, индуизма или даоизма, уточнява bTV.
Относно самоубийството, Търман подчертава, че будизмът категорично се противопоставя на него, тъй като според учението душата преминава през цикъл на прераждане и подобно решение се възприема като лошо.
По отношение на децата и вероятната принуда, той пояснява, че традиционно не е възможно човек да стане монах преди тийнейджърска възраст и е необходимо родителско разрешение. Той добавя, че няма задължителни финансови изисквания за практикуване на будизма, осигурявайки единствено практични споразумения.
Според него, в държави, където будизмът не е широко разпространен, по-често съществуват неформални групи.
В заключение, Търман определя будизма като учение, което насърчава личната отговорност, състрадание и ненасилие и не изисква изолация или сляпо подчинение.
