„Лъча на надеждата” – така бях нарекъл просто за себе си Михаил Горбачов в средата на 80-те години. „Лъч”, защото с цялата си енергия  и обаяние, които излъчваше, с красноречието по време на публични изяви и пресконференции, той просто пробиваше непрогледната тъма и тайнственост, които идваха дотогава от Кремъл.

„Надежда”, защото ние също трепетно очаквахме и у нас най-сетне да настъпят някакви промени, щом в „братския СССР” са се раздвижили нещата.

Няма да забравя и един много личен момент. След като в България ни дадоха в самия край на 80-те свободно чуждестранни паспорти и нямахме нужда от изходни визи, гостувахме с моята съпруга на отдавнашен мой познат канадец.

Състоятелен, възрастен и много почтен човек, високоуважаван в цялата провинция Онтарио. По ирония на съдбата с него се бях запознал 15 години по-рано на концерт в …Кремълския дворец на конгресите. Аз - на студентска екскурзия в СССР, а той -също турист, дошъл в Москва от Хелзинки.

Та канадецът ни водеше на гости по разни свои приятели в Онтарио, с гордост ни представяше, че сме от България и заявяваше: „They are here thanks to Mr Gorbachov! Long live Gorby!” („Те са тук благодарение на г-н Горбачов! Да живее Горби! ). И дори в Канада, която далеч не „бъка” от политикани, всички вече знаеха и произнасяха правилно  думите glasnost  и perestroika.

Те вече бяха станали  думи на годината, съответно за 1986 и 1987-а. На тях на Запад кръщаваха кафенета и бистра.

„Гласност” беше синоним на пропукването на цензурата. В София търсехме от РЕП на РЕП* някой останал брой от седмичниците „Огоньок”, “Московские новости”,  ”Литературная газета”, та да можем да прочетем някои неизвестни ни истини за жестоките репресии на Сталин и неговите лагери, репортажи /при това майсторски/ за дълбоката криза на прехвалената съветска икономика.

Скоро енергичният и амбициозен лидер се зае и с „перестройката” – демократизацията на социалистическото общество, доста наподобяваща „Пражката пролет” от 1968 г.

А у нас, в България ние мечтаехме и се надявахме и на родната ни почва да покълнат семената на гласността и перестройката. В същото време Тодор Живков, „оцелял” при смените на петима господари на Кремъл, самоуверено и публично говореше, че ние „ще се преустроим, ама по-нанатък, ще се наведем и изчакаме да премине и този вятър”.

Да, ама този път дори „старата лисица” от Правец не устоя на „ветровете на промяната”. “The Winds of Change”, както пееха хановерската група The Scorpions.

Мнозина може би ще кажат, че СССР вече рухвал, че Горбачов просто не е имал друг полезен ход, освен да опита да смени системата. Да, социализЪмът /по изговора на другаря Живков/  бе загубил категорично най-важното и според В.И. Ленин съревнование с капитализма – в икономиката.

„Рейгъномиката”, инициативата за стратегическа война /”Звездни войни”/, подета от Роналд Рейгън, изцеждаше и последните живителни сили на Москва, която се мъчеше да не изостава в спиралата на въоръжаването. Можеше ли обаче Горбачов да упорства, да се инати, да държи още малко време СССР над водата?

Да, можеше и така биха постъпили някои от бетонните глави в Кремъл – А. Кириленко, В. Гришин и дори Гр. Романов, ако те бяха заели неговото място и разбира се, неговият предшественик  К.У. Черненко. За сметка обаче на тоталното обедняване на изстрадалия достатъчно народ на Съветския съюз, затегнал вече колана до последната дупка.

Михаил Сергеевич беше обаче визионер. Той отлично разбираше, че са необходими решителни промени, макар и все още в рамките на социализма. Започна щафети от срещи със западните лидери – Рейгън, Тачър, Кол, Митеран.

За негов късмет те също бяха визионери. Ами външни министри, като „несменяемия” Х.-Д. Геншер и умния и представителен Е.Шеварднадзе! Визионери, каквито сега, за голямо съжаление, липсват и на Изток и на Запад, с едно може би малко изключение и от по-малък калибър – Еманюел Макрон.

Четирима визионери –Геншер, Горбачов, Шеварднадзе/прав/и Кол обсъждат на 15 юли 1990 г. в неформална обстановка условията за обединението на Германия. Правата дама над Горбачов  е Раиса Горбачова.

М.С. Горбачов се оказа на правилното място в правилния момент, схвана го и го използва. Той изненадваше и омайваше западните лидери със своята откритост, с умението си да говори и на най-сложни теми без предварително написан текст, общуваше свободно, непринудено с тях. Отлични впечатления оставаше с европейската си външност и миловидната му съпруга Раиса, която го придружаваше навсякъде.

Горби беше несъмнено политик от нов, дотогава непознат за Изтока,  тип. Посрещан беше в социалистическите  страни  като носител на надеждите, на промените, а в Източен Берлин едва ли не и като освободител.

И започнаха постепенно промените и в социалистическия лагер. Един след друг падаха като пешки старите ръководители, сменяни от по-млади и енергични хора. Последен естествено устоя на промените роденият „политически играч” Тодор Живков.

Апотеоз на промените, инициирани от Горби, беше рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., на което той не се възпротиви. Рухна символът на разделението на Европа и света и процесът стана неудържим. Добре известни са и другите негови положителни политически ходове.

Михаил Горбачов допусна, разбира се, и редица грешки. Най- очебийната и трудно простима е завръщането, макар и за кратко, на цензурата, когато светът със закъснение узна, при това от чужди източници, за аварията в АЕЦ „Чернобил” и радиоактивния облак над Европа.

Независимо че после привлече най-видните световни специалисти в присаждането на костен мозък. Основната му /според мен/ грешка беше убеждението му, че радикални реформи са възможни в рамките на социализма, за да се запази тази система. Вярването му, че вродените пороци на този строй са само плод на грешки, на изкривявания  и злоупотреби от отделни личности.

„Сизифови” бяха обаче задачите, с които се беше нагърбила тази светла личност. Да реформираш, демократизираш една държава, която векове наред е познавала само управлението на самодържавието.

С малко изключение през периода 1906-1911 г., когато министър-председателят на Русия Пьотр Столипин провежда смели реформи, основно икономически и й дава силен тласък. Впрочем Михаил Горбачов беше на власт също само 6 години и пет месеца.

Необятната Русь, после Съветска Русия не може обаче да разбере и приеме положителното в реформите, тя вярва и се кланя само на «батюшка» в Кремъл. Затова и сега в Москва отново на върха са ретроградните сили, отново цари застой. Затова и Владимир Путин не бе сега до ковчега на славния си предшественик!

Светла му памет на Михаил Горбачов! Царство му небесно на човека, който промени Европа!           

Борислав КОСТУРКОВ

*РЕП – Разпространение на ежедневния печат. В техните будки се продаваха печатните медии