Публикуването на поредния доклад на американската дипломация за България от средата на 2009 година (един от последните на Нанси Макълдауни преди да се завърне във Вашингтон) за пореден път доказа с какви очи гледа Брюксел на нас и колко е била „силна” волята за реформиране на съдебната система, борбата с корупцията и престъпността у нас.
Публикацията е особено важна, защото припомня с изрази от кухнята на дипломацията оценките на ЕС за управлението на Тройната коалиция и практически прави обобщение за целия мандат, през който бившите управляващи се скъсаха да борят корупцията и престъпността.
„ХХХХХ ни каза, че Еврокомисията усеща, че е "пробвала всичко", за да накара българите да реформират правораздаването си, но е заключила: "Как да ги накараме да се реформират, когато не искат?" Арогантността, с която се брани правителството, както и отсъствието на политическа воля, засилват в Брюксел умората от разширяването”. Това е част от доклада на US посланика, който се позовава на информация от Комисията относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.
Навсякъде в доклада - къде скрито, къде явно - се говори за липса на политическа воля за промени.
В доклада се посочва още, че в Брюксел се засилва недоволството от „козметичните поправки на София", за да получи „добър доклад", като в същото време не се провеждат реални реформи. Прави се прогноза, че докладът ще бъде критичен, но смекчен на политическо ниво.
Точно това и се получава. Сред малкото похвали и многобройните критики в доклада от юли 2009 се прави отчайващият извод, че предприетите стъпки ( в сравнение с 2008 г.) не надхвърлят техническото равнище и резултатът от тях е ограничен.
Обективността и логиката на анализа налагат сравнението между тона на този доклад и следващия, от юли 2010 г.
В заключението на доклада от 2010 се казва ясно: „От юли 2009 г. насам в България се наблюдава силен устрем за реформи.” И още: „Новата стратегия на България за реформа на съдебната власт, която правителството одобри на 23 юни, е доказателство за наличието на политическа решимост за осъществяването на задълбочена реформа на съдебната власт.”
На фона на тези публикации и официални становища, у нас все по-отчетливо и гръмогласно бившите управляващи налагат мнението за превръщането ни в полицейска държава, неспазване на правата на човека, масова злоупотреба със специални разузнавателни средства. От опозицията тотално бяха отхвърлени законодателни промени и поправки, буря от спорове предизвикаха промените в Закона „Кушлев”, създаването на спецсъд, поправки в НПК и т.н.
Работата на опозицията е разбира се да критикува, но в светлината на публикуваните в „Уикилийкс” и „Ел Паис” документи се питам дали наистина тогавашните управляващи искрено желаеха да се реформира системата или „Как да ги накараме, като самите не искат”? И как да поискат като публична тайна са връзките на мафиотски структури с партийни централи.
Може и сигурно някъде днес се прекалява и някой някъде се престарава, но колкото по-дълбок е коренът на злото, толкова по-трудно и болезнено се вади.
Преди близо месец написах коментар, който започваше така: „Мартин Димитров вика, че няма да допуснат полицейска държава”. Отлично, и аз съм „за”, но защо преди това допуснахте мафиотската?
Защото всичките политици, които сега реват за демокрация, смирено гледаха в началото на 90-те облепените магазини със стикери на ВИС и СИК, а партиите вече 20 години са сред най-корумпираните в очите на обществото."
Днес намирам още едно потвърждение на тези редове. И силно вярвам в докладите на чуждите посланици. Във всеки случай далеч повече от предизборните обещания на българските политици.
А, че публикацията за „усилията” на кабинета „Станишев” да се пребори с корупцията и престъпността ще налее вода в мелницата на Бойко няма никакво съмнение. Само чакайте да се върне от Бразилия. Въпросът е да не се премине тънката граница между твърдата ръка и полицейската палка.
Евгени Петров
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
