Новата американска администрация все още няма ясно формулирана политика спрямо Западните Балкани. В същото време на ЕС не му достигат „моркови“, за да мотивира балканските държави при изпълнение на необходимите реформи. Поради тази причини отново европейската интеграция е най-добрият път за региона за премахване на руските препятствия. Това беше общото мнение на американските аналитици по време на дискусията „Западните Балкани – деликатен баланс“, която се проведе в Центъра „Удроу Уилсън“, предаде БГНЕС.

След бавния напредък Западните Балкани отново се оказаха във фокуса на западните медии, но в контекста на стагнацията и недостатъчно демократични институции и прояви на стабилокрация, където Европа и САЩ толерират авторитарни лидери, защото гарантират мир и стабилност. 

Според Даниел Сървър в момента Вашингтон и САЩ нямат ясно формулирана политика за Балканите: 

„Все още нямаме ясно послание за Балканите. За мен това не е изненада, защото съществуват или има много други приоритети за американската администрация преди Балканите. Но според мен е необходимо да се направи нещо и се надявам да има препотвърждение на европейската перспектива за Балканите – членство в ЕС и НАТО в сега съществуващите граници“, каза той. 

Поради Брекзит, мигрантската криза и увеличаващият се популизъм ЕС не се фокусира върху Западните Балкани, смятат аналитиците. 

За тези страни членството в НАТО е много важно в краткосрочен план. Но този процес е блокиран по различни причини – поради спора за името на Македония с Гърция, общественото мнение в Сърбия, където мнозинството е срещу това, припомня Сървър. 

В същото време Русия използва този вакуум: „Виждаме много интензивни и добре финансирани инициативи на „меката“ сила, може да говорим за информационна война в региона от страна на Руската федерация. „Спутник“ е много активен, „Russia today“ - също, но „Спутник“ е много по-важен, защото излиза на няколко местни езика. В същото време имаме различни неправителствени организации, които се финансират от Русия, в социалните мрежи се разпространяват руските позиции и това нещо ще се задълбочава. Руската федерация ще продължава да влияе в региона, но това не означава, че ще успее. Един от проблемите е сръбското военно сътрудничество с Русия, от една страна, и със страните от НАТО - от друга. В същото време има много повече общи обучения, свързани с НАТО в рамките на програмата „Партньорство за мир“, отколкото с Русия, но сътрудничеството с Русия получава по-голяма публичност в сръбските медии. САЩ имат нужда от по-добра публична дипломация“, казва американският анализатор Рос Джонсън. 

„Там, където руснаците катастрофираха най-явно, е Черна гора. Те се провалиха заради решимостта на черногорското правителство да постигне целите си – членството в НАТО. Те не успяха и в Македония, защото искаха Груевски да остане на власт. По някакъв начин не успяха и в Босна, но все още не знаем колко е стабилен техния провал. Те не успяха да дестабилизират Босна и Херцеговина толкова, колкото искаха“, смята Сървър. 

Джон Лемпи от Института „Удроу Уилсън“, който неотдавна беше на визита в Сърбия, посочи като положителен пример отварянето на нови глави от преговорния процес с ЕС, доброто балансиране на президента Вучич във външната политика, а посочването на Ана Бърнабич за мандатоносител нарече отличен политически символ. В същото време той припомни оценките на икономисти от региона, които твърдят, че данните на правителството за инфлацията и бюджетния дефицит не отговорят на истината. 

Част от участниците категорично отхвърлиха идеята за промяна на границите на Балканите, която те определиха като много опасна и може да доведе до нова война, разпарчетосването на региона и дори използването му от екстремистки организации като „Ислямска държава“.