Днес се навършва една година от кончината на Радостина. Една година е много малко време, за да приеме човек спокойно този факт, още повече ако е работил през последните 20 години рамо до рамо с нея.
Последният й мейл до мен беше в особено труден за мен момент, а тя ми написа: “Подкрепям те във всичко, което правиш. Знай, че съм зад теб.”
Беше научила отнякъде и бързаше да ми подаде ръка. В това беше цялата Радостина – много болна, тя мислеше за другите.
След това изчезна, избрала сама да се бори с болестта, до последния си миг с гордост и с рядко достойнство.
Щях да й изпратя същия мейл. Но съм сигурна, че тя го знаеше.
Радостина беше честен, достоен, интелигентен, талантлив, щедър, духовен човек. Такава журналистика правеше тя.
За мен най-вече Радостина беше съмишленик, а колко ценно е това могат да го разберат само хора, които са изгубили сродна душа.
Сигурна съм, че и днес духът й преживява заедно с нас жестокия професионален период, който изстрадваме и чието идване Радостина съзря. Сигурна съм, че дори от отвъдното ни подава ръка за подкрепа, въпреки че Радостина най-малко имаше илюзии – журналистиката, такава каквато я правехме, каквато я обичахме, за която бяхме готови да работим ден и нощ, която се бореше за истината, тази журналистика си отиде.
И физическата смърт на Радостина стана знак за тази загуба.
Светла им памет!
Зоя Димитрова
В памет на Радостина
И на журналистиката, която си отиде с нея
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
