Днес&nbsp;се навършва една година от кончината на Радостина. Една година е много малко време, за да приеме човек спокойно този факт, още повече ако е работил през последните 20 години рамо до рамо с нея. <br /> <br /> Последният й мейл до мен беше в особено труден за мен момент, а тя ми написа: &ldquo;Подкрепям те във всичко, което правиш. Знай, че съм зад теб.&rdquo; <br /> Беше научила отнякъде и бързаше да ми подаде ръка. В това беше цялата Радостина &ndash; много болна, тя мислеше за другите.<br /> <br /> След това изчезна, избрала сама да се бори с болестта, до последния си миг с гордост и с рядко достойнство.<br /> <br /> Щях да й изпратя същия мейл. Но съм сигурна, че тя го знаеше.<br /> <br /> Радостина беше честен, достоен, интелигентен, талантлив, щедър, духовен човек. Такава журналистика правеше тя.<br /> <br /> За мен най-вече Радостина беше съмишленик, а колко ценно е това могат да го разберат само хора, които са изгубили сродна душа. <br /> <br /> Сигурна съм, че и днес духът й преживява заедно с нас жестокия професионален период, който изстрадваме и чието идване Радостина съзря. Сигурна съм, че дори от отвъдното ни подава ръка за подкрепа, въпреки че Радостина най-малко имаше илюзии &ndash; журналистиката, такава каквато я правехме, каквато я обичахме, за която бяхме готови да работим ден и нощ, която се бореше за истината, тази журналистика си отиде. <br /> <br /> И физическата смърт на Радостина стана знак за тази загуба.<br /> <br /> Светла им памет!<br /> <br /> <strong>Зоя Димитрова</strong><br />