В продължение на двеста години Швейцария е модел и основен пример за неутрална страна в общественото съзнание, пишат западни медии.

Ситуацията в Украйна обаче - санкциите срещу Русия и възможността за предаване на оръжие на една от страните в конфликта - постави това под въпрос. Дали Берн винаги е бил неутрален и как работят там днес?

„Неутралността е твърда и ясна“

Швейцария придобива неутрален статут през 1815 г. след Виенския конгрес в края на Наполеоновите войни. Това означава, че страната има право на собствени въоръжени сили, но се задължава да ги използва само за защита на независимостта и териториалната цялост.

Не е разрешено да се присъединявате към организация, която предполага задължения за участие във въоръжен конфликт. Забранява се и доставката на оръжие на една от воюващите страни.

Интересното е, че клаузата за неутралитет не се съдържа във федералната конституция на Швейцария. В най-голяма степен този статус се определя от доклада на Федералния съвет (правителството), издаден през 1993 г.

За два века, особено по време на Втората световна война, неутралитетът на Швейцария се превърна не само в правен и политически, но и във важен имиджов фактор. Също така се свързва с имиджа на страната, като сирене, часовници, шоколад, планини и банки.

Всъщност неутралитетът на хелветите не е толкова свещен и абсолютен. Да, Швейцария не е била във война повече от двеста години. Но с политиката нещата не са толкова прости.

Достатъчно е да си припомним сътрудничеството със страните от Оста, Студената война, в която Швейцария беше открито на страната на Запада, и укрепването на вече тесните връзки с НАТО и ЕС.

Антируски санкции и доставки на оръжие

Ако в миналото подобни политически маневри не навредиха на имиджа на Швейцария, конфликтът в Украйна наложи сериозна дискусия за неутралитета - както у дома, така и в чужбина.

Основният въпрос, зададен от политици, юристи и обикновени граждани: как да се определят червените линии на неутрален статут? Например Швейцария одобри всичките седем пакета от европейски икономически санкции срещу Русия – трябва ли това да се счита за нарушение на неутралитета или не?

Берн обаче все пак не отива по-далеч от това. Още през пролетта Германия поиска да прехвърли на Украйна 12 400 швейцарски боеприпаси за германските зенитни самоходни установки "Гепард". Те отказаха, позовавайки се на недопустимостта на реекспорта на оръжия на една от воюващите страни.

Берн изпраща хуманитарна помощ на Киев, включително медицински консумативи, палатки, матраци и спални чували. Но през лятото Швейцария отхвърли предложението на Дания да предостави на Украйна 20 бойни машини на пехотата „Пираня“, произведени в конфедерацията. През есента доставката на каски и бронежилетки не беше съгласувана.

И ако някъде в трети страни някой все още се възхищава на швейцарския неутралитет, то в Европа подобна несговорчивост на мнозина е много досадна.

Немски шантаж

През октомври германските власти повториха искането си за реекспорт на боеприпаси за „Гепард“ в Украйна и отново получиха отказ. Берн отбеляза, че "правно ситуацията не се е променила".

В Германия преминаха към слабо завоалирано изнудване: в началото на ноември председателят на комисията по отбрана на Бундестага Мари-Анжес Щрак-Цимерман заяви, че ФРГ не може да се постави в зависимост от желанието на Швейцария да остане неутрална, следователно трябва напълно преразгледа веригата за доставка на боеприпаси. Говорим за сериозни договори - Германия планира да закупи за над 20 млрд. евро.

„Какво се случва, ако Германия или някоя от страните от НАТО стане жертва на агресия и боеприпасите, произведени в Швейцария, не са налични поради нейния неутралитет? — попита Щрак-Цимерман.

От своя страна лидерът на Швейцарската народна партия (най-голямата в парламента) Марко Киеза призова германските си колеги да не се месят във вътрешните работи на страната му. „Откога германските политици определят нашата външна политика? Това показва, че дори Германия вече не приема и не зачита неутралитета на Швейцария“, каза той.

Отношения с Москва

В Украйна са възмутени от блокирането на доставките на боеприпаси. „Има раздразнение, блогърите ни критикуват остро“, призна швейцарският посланик в Украйна Клод Валд, отбелязвайки, че украинците не разбират принципа на неутралитет.

След санкции и замразяване на активи, Русия постави Швейцария в списъка на неприятелските страни и отказа на Берн правото да представлява Киев в Москва и обратно, въпреки че швейцарците традиционно искаха да посредничат.

„От руска страна беше констатирано отклонение на Швейцария от принципа на неутралитет, което се изрази в пълното ѝ присъединяване към антируските санкции на ЕС и провеждането на неприятелска линия към нашата страна.

Към Берн беше отправен призив в полза на завръщане към политиката на неутрална държава, която преди това беше призната на международната арена“, се казва в изявление на руското МВнР среща между външния министър Сергей Лавров и президента и външен министър на Швейцария Игнацио Касис.

Завръщане към старите принципи

Президентът Касис през лятото изрази идеята за нов "кооперативен неутралитет" - отхвърляне на илюзията за пълна независимост, при която съдбата на страната се решава отделно от останалия свят.

Концепцията предполага, като се вземат предвид новите предизвикателства, да се премине от „пасивен“ към „активен“ неутралитет: разширяване на сътрудничеството, включително военно, с държави със сходно мислене на базата на общи ценности.

Но в същото време се поддържа диалог с други страни, за да се покаже, от една страна, солидарност с партньорите, а от друга, да продължи взаимодействието и да действа като посредник при разрешаването на конфликти.

Лидерът на Швейцарската народна партия Марко Киеза нарича предложението "безразсъдно“. Според него, именно защото страната си позволява избирателно да бъде въвличана в чужди конфликти, на Швейцария е отказано посредничество.

"Нашият неутралитет е реален, единствено ако е приложим за всички конфликти. Неутралитетът като меню по поръчка или "кооперативният" неутралитет, както се нарича сега, не работи и не се зачита от другите държави", подчерта той.

Левите във Федералното събрание (парламента) заемат най-проукраинската и проевропейската позиция, призовавайки по-специално за прехвърляне на руски активи, замразени в Швейцария, в Киев. "Свободна демократическа партия“ е склонна да разреши реекспорта на оръжие. Според тях това няма да наруши политическия неутралитет, но е необходимо законодателството да се промени, за да се спазят всички законови тънкости.

Засега правителството е решило да не променя нищо фундаментално. След обсъждането на въпроса през септември Федералният съвет заяви, че политиката, следвана от 1993 г., "оставя достатъчно пространство на Швейцария да маневрира и да реагира на събитията, случващи се на европейския континент от началото на конфликта в Украйна".

Междувременно във вторник беше официално регистрирана инициативата на асоциацията „Про Сюз“ "За запазване на неутралитета на Швейцария".

За да се внесе въпросът за национален референдум, е необходимо да се съберат 100 000 подписа в рамките на шест месеца. Предполага се, че зад идеята стои политически тежката категория, бившият председател на Швейцарската народна партия Кристоф Блюхер, въпреки че официално не е в организационния комитет.

Инициативата включва изменение на конституцията, за да се закрепи твърдо принципът на неутралитет в основния закон и да се ограничи възможността на правителството и парламента по въпросите на военното сътрудничество.

По-специално, да се забранят санкции срещу воюващи страни (с изключение на решенията на Съвета за сигурност на ООН). Сключването на всякакви военни или отбранителни съюзи - само с пряка атака срещу Швейцария.

По-рано Блюхер в интервю каза, че антируските санкции са средство за война, което на практика лишава страната от неутралитет. Швейцария се стреми да остане вярна на своите основни принципи на широка демокрация, федерализъм, суверенитет и неутралитет. И не бива да се отказва от тях.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук