Жални стонове огласят нашата родина през последните дни. Чистка имало, неправомерни уволнения се вършели, професионалисти се отстранявали, реваншизъм царял. Едва ли не пред очите ни се извършвал преврат. Подобни вайкания могат най-добре да бъдат обобщени с класическото Ботево определение „Смешен плач“. Това пише в свой коментар Петър Волгин в БНР.

Първо, няма нищо по-нормално от това едно ново правителство да отстрани политическите назначения, направени от предишната власт. И, второ, когато един човек е поставен на важна позиция не защото е доказан професионалист, а защото е бил верен партиен кадър, е съвсем нормално да си отиде. Нещо повече, в определени случаи трябва да има не само отстранявания, а и разследвания да се вършат.

Да вземем например най-актуалният политически скандал. Ако се потвърдят изнесените данни за незаконно подслушване на политици от доскорошната опозиция, предприетите мерки срещу разпоредилите такива действия трябва да бъдат изключително сериозни.

И тук задължително трябва да бъде казано нещо много важно. Хората, заели се с разчистването на Авгиевите обори, трябва да са много внимателни. Или, казано с думите на класика Феликс Едмундович Дзерджински, нужни са „хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.

Ако връх вземат емоциите, обидите, нетърпимостта към чуждото мнение, всички добри намерения ще отидат по дяволите. А най-грешното нещо, което може да направи един политик в сегашната напрегната ситуация, е да се сърди на медии и да призовава за уволнения на журналисти.

Имам предвид, естествено, нашумелия случай от тази седмица, при който министър Бойко Рашков се разсърди на водещите на Сутрешния блок на bTV и ги нарочи за уволнение. Хубаво е, че той се извини за репликата си, но както се казваше в прословутия виц, „лошото чувство остава“.

Да се караш на журналисти е груба политическа грешка. По няколко причини. 

Първо, ако политик почне война с медиите, със сигурност ще я загуби. Питайте премиери като Жан Виденов и Иван Костов, които виждаха в медиите врагове, съвсем логично загубиха властта и никога повече не се върнаха в нея. Между другото, една от основните причини, поради които Бойко Борисов се превърна в толкова любим на публиката герой и стана най-дълго управлявалият България премиер в най-новата ни история, беше, че знаеше как да стане симпатичен на журналистите. Не ги навикваше, а ги ухажваше. И те му се отплащаха подобаващо. 

Второ, не е редно да използваш ефира на една медия, за да критикуваш друга. Ако журналист ти прави лошо впечатление по време на интервю, кажи го, докато върви разговорът, а не на следващия ден пред друг журналист. Макар че, както вече казах, не е добре изобщо да се ядосваш на журналисти. Каквото и да те питат. 

Трето, работата на журналистите е да питат. За всичко. Включително и за това защо си назначил учредител на партията на Васил Божков за началник на кабинета си. Впрочем, във всички интервюта, които даде, министър Рашков така и не отговори убедително на този въпрос. 

И, четвърто, нападките срещу журналисти карат публиката да забрави всички важни неща, които си казал. Ето, Бойко Рашков даде много хубаво интервю за нашето радио, но всички важни неща, които каза, потънаха, тъй като всички се концентрираха върху упреците му към bTV.

В момента се води изключително жестока политическа битка. При това на няколко фронта. Първо, доскорошните управляващи се бият срещу тези, които искат да ги заменят във властта.

Второ, между самите противници на ГЕРБ върви къде тиха, къде шумна борба кой да бъде признат като най-силен борец срещу статуквото. Виждате как в името на победата започнаха да се създават немислими до скоро коалиции. С какви обидни имена допреди няколко месеца се наричаха представители на ВМРО и Воля, да речем, пък ето сега, заедно ще се явяват на избори.

Политици като Георги Първанов и Татяна Дончева напускаха с шумни скандали БСП, а днес отново се събраха с партията майка. В самата БСП изглежда, че желанието за реабилитация след лошия изборен резултат на 4 април надделява над обидите и лошите спомени. А в крайна сметка кой ще бъзе големият победител на 11 юли, ще се реши и от медийното отразяване. 

Ето защо, най-голямата грешка, която желаещите да управляват могат да сторят, е да се сърдят на журналистите. Това никога не свършва добре. За политиците.