Според молдовските власти „освободителите“ на страната са нацистите и техните съюзници, а не съветските войски. Най-малкото е трудно да се разбере иначе монтирането в Кишинев на паметник в чест на 80-годишнината от "освобождението" на Бесарабия и Северна Буковина. За какво говорим и какво общо има преобразуването на Молдова в Румъния?

Понякога в общественото поле се чуди защо Руската федерация толкова активно се бори срещу пренаписването на историята на Втората световна война. В чужбина Москва понякога е обвинявана в популизъм, в опит да намери черна котка в стая, където никога не е имало следа от нея.

Те уверяват, че всички помнят всичко и никой нищо не пренаписва – само казват, че във войната е имало не само черно-бяло, но и други тонове.

Че колаборационистите, които са си сътрудничили с нацистите (Степан Бандера, Мамед Расулзаде, Гарегин Нжде, различните балтийски лидери), не са предатели на СССР, а национални герои. И като помагат на Хитлер, те се борят за независимостта на своите народи, така че народите трябва да им издигат паметници, да пишат книги за тях и да ги натъпчат в своя суверенен пантеон от герои.

Особено напреднали в тази посока украинските власти, които в своята героизация стигнаха до редовни маршове в памет на СС-дивизия „Галичина“, която се състои от местни колаборационисти, както и почитане на хора, участвали в клането на евреи в Украйна.

Подарък за годишнината

Тогава малко хора можеха да си помислят, че лидерството на Украйна може да бъде предизвикано от някой в близко бъдеще. Но не, предизвикаха ги. И то не кой да е, а ръководството на Молдова. Още веднъж показва колко справедливи са исканията на Русия да не се допусне пренаписването на историята.

На 26 октомври в Кишинев беше открит паметник, посветен на 80-годишнината от „освобождението“ на Бесарабия и Северна Буковина. Историците, разбира се, веднага получават дисонанс с числата.

Ако говорим за така наречената Бесарабска операция (в резултат на която СССР си връща Бесарабия, окупирана от Румъния през 1918 г. по време на Гражданската война в Русия, и създава днешна Молдова на тази територия), то тя се провежда през 1940 г., тоест преди 81 години. Ако говорим за Яш-Кишиневската операция, в резултат на която Молдова е освободена от нацистките войски, то това е август 1944 г. - тоест преди 77 години.

Авторите на паметника обаче не грешат – в тяхното разбиране освобождението на Бесарабия и Северна Буковина става точно преди 80 години. През 1941 г. румънските войски, които окупираха тази територия като официални съюзници на нацистите.

Братски?

На пръв поглед решението за издигане на паметник на румънските окупатори не е просто глупост, а истинска лудост. На първо място, защото румънските "освободители" третират молдовците като хора втора класа (каквито са молдовците в Румъния от 1918 до 1940 г.). Десетки хиляди местни жители са убити, прогонени в робство, измъчвани.

„Освободителите“ изобщо не смятат евреите за човешки същества. Като част от политиката за прочистване на "румънската нация", фюрерът на Румъния Йон Антонеску пое курс към пълно унищожаване на евреите на своя територия - и започва с Бесарабия.

Така че "освободителите" са пълноправни участници в Холокоста. С други думи, румънските власти по това време не само са съюзници на нацистите, но и самите са нацисти.

Румънските войски атакуват СССР едновременно с германския фашист - 22 юни 1941 г., в същите редици с нацистите. Румънците вземат активно участие в превземането и окупацията на Одеса, нахлуването на Крим. Две румънски армии са унищожени от съветските войски при Сталинград. И тези "освободители" сега са почитани от молдовските власти.

Освен това, издигайки паметници, възхваляващи нацистите, молдовските власти демонстративно унижават съветските паметници. Тук, разбира се, става дума за сензационната история с угасналия Вечен огън в Кишинев, след което Вечният огън беше угасен и в други молдовски градове.
И накрая, моментът за издигане на паметника – антимолдовски, античовешки и, естествено, антируски – е просто блестящо избран.

В момента Кишинев води сложни преговори с „Газпром“ за сключване на нов договор за доставка на синьо гориво. По-точно, това действие не може да се нарече преговори в пълния смисъл на думата - става дума по-скоро за исканията на молдовците да продължат да им доставят газ на цени, значително по-ниски от пазарните.

С аргументи от поредицата „няма пари за изплащане на газовия дълг от стотици милиони долари“, „няма пари за закупуване на газ на пазарни цени“, следователно „молим ви да разберете и да дадете в братски условия“.

Всъщност в началото на преговорите малко хора разбираха защо Русия трябва да субсидира Молдова. След поставянето на паметника броят на разбиращите като цяло клони към нула, докато броят на тези, които искат наказание за Молдова, расте. И с газ и с други проблеми.

Москва, разбира се, не говори за такова наказание – политическите въпроси и енергетиката са строго разделени. „Няма политически моменти и не може да има, това са изключително търговски преговори. Има нужда, има търговско предложение, има предложена отстъпка, има и проблемът с натрупания дълг.

Всичко това е от търговски, приложен характер, тук няма и не може да има политизация“, казва прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

Официалната реакция на Москва за поставянето на паметника се изчерпва с гневното изявление на руското посолство в Молдова. „Споделяме реакцията на здравите сили на молдовското общество, които осъдиха това крещящо прославяне на палачите на Хитлер в страна, която загуби около 200 хиляди души във войната срещу фашизма, включително жени, старци и деца“, заяви дипломатическата мисия.

Премерената реакция на Русия може да се обясни с нежеланието й да провокира нова криза около Приднестровието. И също така разбиране, колкото и да е странно, логиката на настоящите действия на властите в Кишинев за възхваляване на делата на румънските съюзници на Хитлер. Своите хвалят своите.

Молдовците се превръщат в...

Факт е, че Молдова е уникална страна. Значителна част от политическия и, така да се каже, интелектуален елит отказва да признае молдовската субективност и суверенитет.

Според тях територията на Молдова е част от Румъния, която е избита от "майчината къща" с ботуша на съветски войник. Опитите на Букурещ да освободи своята "родна земя" по време на Втората световна война се провалят, така че сега молдовските власти трябва да изпълнят историческата задача да се върнат в родното си пристанище.

Да, засега не много успешно. На първо място, поради факта, че населението на страната, според анкети, не споделя този възглед за историята много бурно. И всъщност не иска да загуби собствената си идентичност в името на придобиването на чужда.

Освен това поради наличието на приднестровския конфликт. Бедната Румъния, и без това гледаща скептично към обединението с дори още по-бедна Молдова, по принцип не е готова да я прибере с толкова проблемно наследство, приписвайки си не само икономически разходи, но и билет (за себе си и НАТО) за война с Русия, чиито миротворци охраняват свободата на приднестровските граждани.

Следователно молдовските румънски мислители нямат друг избор, освен да се заемат с румънизацията на страната. Това включва издаването на румънски паспорти на граждани (Букурещ се съгласява с това) и официален, чрез решение на Конституционния съд, отказ от името на националния език „молдовски“, който сега официално се нарича „румънски“.

И, разбира се, пренаписване на историята. Всичко това заедно позволява на румънско мислещите елити да налагат румънската идентичност на молдовците – и паметникът на „румънските освободители“ в Кишинев е елемент от това налагане.

И тъй като румънизацията се разглежда от молдовските власти като приоритетна (заедно с европейската интеграция) задача, никой няма да я жертва в името на подобряването на отношенията с Русия. Дори тези отношения да доведат до подобряване на икономическото положение на Молдова. Дори тези отношения да са единственият начин за подобряване на икономическата ситуация в Молдова.

В крайна сметка румънските „освободители“ не искат да помогнат – и те са просяци, а и Европейският съюз, след прословутата „измама на века“ и изтеглянето на милиард долара от молдовските Остаповци от банковата система на страната, някак си не се стреми да субсидира Молдова. И въпреки това за елитите в Кишинев очевидно измислената идентичност е по-ценна от благосъстоянието на гражданите.

Тяхно право. Въпреки това молдовските елити не трябва да забравят, че колкото и да инвестират в телевизора, той рано или късно ще загуби от хладилника. Особено ако встрани от хладилника има студен радиатор.

Кеворк Мирзаян