Възможно ли е Иран да подкрепи извършването на терористична атака срещу САЩ? Отговор на този въпрос търси професорът по политически науки и обществена политика Джъстин Конрад в авторска статия за американското издание Washington Examiner, цитирана от „Фокус“:

„Командирът на силите за специалните операции на Иран Касем Солеймани наскоро публикува противоречива снимка в профила си в социалната мрежа „Инстаграм“. На нея се вижда самият Солеймани, който държи уоки-токи на фона на Белия дом, погълнат от пламъци. Текстът под снимката гласи: „Ще смажем САЩ под краката си“.

По-рано тази година представители на разузнаването и бивши служители на Белия дом свидетелстваха пред Конгреса, че иранска атака срещу американска земя не е съвсем фиктивен сценарий. Те признаха, че „сме изправени пред заплаха", поради наличието на „спящи клетки" на територията на САЩ, ръководени от Иран и/или „Хизбула“. 

Само преди няколко седмици Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама иранци в шпионаж спрямо еврейските съоръжения в Чикаго.

Но дали Иран действително ще разреши извършването на терористична атака срещу САЩ и ще рискува военен отговор ? 

Преди 35 години, по време на гражданската война в Ливан, режимът научи как селективната атака срещу американските цели може да работи в негова полза, стига да може да поддържа правдоподобна версия за отрицание. Бомбардировките на казармите на морските корпуси в Бейрут, извършени от ирански агенти и евентуално одобрени от най-висшите нива на иранското правителство, осигуриха стратегическа победа за Иран. Въпреки че нападението причини смъртта на повече от 300 души, САЩ нямаха никакви доказателства за държавно участие на Иран в ударите в крайна сметка избраха да изтеглят силите си от града.

Този единствен инцидент разкри много за бъдещото използване на тероризма от страна на Иран. 

Ако можете да внасяте смут сред враговете си, защо да се изправяте срещу тях директно?

Иран обаче научи през следващото десетилетие, че неконвенционалните тактики могат да струват много. Участието на Иран в нападението срещу американската военна база „Хобар тауърс" в град Дахран, Саудитска Арабия, при което бяха убити 19 американски служители и ранени близо 500 души, влоши отношенията му с други държави от Персийския залив и накърни позициите му на международната сцена. 

И последвалите констатации на германски съд, че иранските агенти стоят зад убийството на кюрдски лидери през 1992 г. в Берлин, поставиха под сериозен въпрос добрите отношения на Техеран с европейските столици.

В резултат на това Иран се насочи към по-различни форми на спонсориране на тероризма и намали подкрепата си за терористични групировки.

Въпреки тези уроци Иран продължава да бъде сочен като водещ световен спонсор на тероризма, главно поради оказването на финансова и логистична помощ за „Хизбула“, палестинските терористични групировки и други организации в Близкия изток.

Малко вероятно е Иран да подкрепи открита атака срещу САЩ. Но ако нападението може да се извърши по начин, който би прикрил отговорността на Иран - дори временно - тероризмът предлага атрактивна възможност за външна политика. 

Моите собствени проучвания разкриха, че една страна би подкрепила терористични атаки срещу друга държава, когато 

1.) е в особено противоречиви отношения и 
2.) когато е значително слаба спрямо своя противник.

С изоставянето на ядрената сделка с Техеран и възстановяването на санкциите от страна на Вашингтон, отношенията между САЩ и Иран удариха дъното в историята на контактите си през последното десетилетие. 

През 2017 г. режимът на Иран трябваше да се справи с най-мащабните протести в страната за последните 10 г., а повторното налагане на санкции от страна на САЩ само подхранва допълнително несъгласието на гражданите с политиката на Техеран. В миналото Иран е имал периоди на слабост и отношенията му със САЩ никога не са били идеални, но сега тези два фактора са неразривно свързани.

Следователно иранският режим се намира в състояние на увереност, че САЩ до голяма степен са виновни за случващото се в страната. Именно поради тази причина в Техеран биха могли да обмислят всички средства за компенсация на несгодите си. 

С други думи, Иран може да подкрепи атака срещу САЩ, ако е убеден, че ползите от подобно действие може да надвишат разходите. 

Ето защо може би не е изненадващо, че Иран обвини САЩ в смъртоносна атака от миналата седмица срещу военния парад в Ахваз и обеща „бърз" отговор. Засега е вероятно Иран да счита подобна атака срещу САЩ за изключително рискована перспектива. 

Има шанс заплахите на Техеран да си останат просто заплахи. Но тъй като ситуацията за страната се влошава – както във вътрешнополитически, така и във външнополитически, убежденията на Иран вероятно ще се променят“.