Владимир Путин е превърнал борбата със стареенето в приоритетен държавен проект на стойност 26 милиарда долара – за това се разказва в неотдавнашен материал на The Wall Street Journal.
Мащабната програма „Нови технологии за запазване на здравето“, стартирана през 2024 г., се ръководи от хора от близкото обкръжение на кремълския диктатор, включително и от неговата по-голяма дъщеря Мария Воронцова.
В центъра на програмата са генната терапия, 3D биопринтирането на тъкани, ксенотрансплантацията, криотехнологиите и други перспективни направления.
Няма основания да не се вярва на журналистите от WSJ.
Фиксацията на 73-годишния руски президент върху запазването на неговата физическа обвивка не беше тайна и преди.
Още миналата есен, в разговор с китайския лидер Си Дзинпин, той отбеляза: „Благодарение на развитието на биотехнологиите човешките органи могат постоянно да се пресаждат и хората ще могат да живеят по-дълго и дори да постигнат безсмъртие“.
А коментирайки отвореното писмо на Зеленски на Икономическия форум в Санкт Петербург, Путин обърна специално внимание на напредналата си възраст – набиваше се на очи, че този фрагмент от писмото наистина го е засегнал.
Стремежът на всяка цена да удължи собствения си живот рязко контрастира с усилията на Кремъл за съкращаване на чуждите животи.
Голямата война в Украйна, отприщена от руския държавен глава, доведе до ужасяващи загуби. При това в необятния списък на загиналите преобладават дори не враговете-украинци, които Путин се опитва да унищожи, а неговите собствени покорни поданици.
По чуждестранни оценки, след 24 февруари 2022 г. руската армия е загубила само в убити между 360 000 и 520 000 души, като над 220 000 от тях са идентифицирани поименно.
Неумолимо расте броят на руснаците, чийто живот се оказа по-кратък от управлението на Путин. Те са родени по времето на Путин, израснали са при Путин, тръгнали са да завоюват Украйна заради Путин – и са станали „товар 200“ (загинали) при Путин.
Гротескната загриженост за един-единствен избран живот на фона на тоталното пренебрежение към обикновените животи се наблюдаваше и преди 2022 г.
По време на пандемията от COVID-19 извънредната смъртност в Руската федерация надхвърли 1,1 милиона души – този показател се нарежда сред най-високите на планетата.
Но същевременно, за да бъде спасен застаряващият Путин, бяха въведени безпрецедентни мерки за епидемиологична сигурност. Строга двуседмична карантина и редовно тестване за всеки, който е имал личен контакт с диктатора.
Преминаване през специални дезинфекционни тунели и обеззаразяващи кабини. И дори онази особена, удължена маса на стойност 100 000 евро за преговори с чуждестранни лидери, която се превърна в обект на подигравателни мемета.
Очевидно това е един от най-отвратителните парадокси на нашето време.
Колосални усилия, неограничени финансови разходи и най-новите научни постижения са насочени към това да се удължи физическото съществуване на един масов убиец.
За да му се даде възможност и занапред да се разпорежда с чужди съдби. За да може година след година да множи планините от трупове в Украйна, а в перспектива – и в Европа.
Животът на лидера и вожда е безценен. Обикновеният човешки живот не струва нищо.
Не може да се каже, че тази мисъл се отличава с голяма оригиналност. Владимир Путин не е стигнал до нея самостоятелно – той е заимствал и развил най-лошите традиции на тоталитарната съветска империя.
През 2022–2026 г. руският въздушен терор ни принуди да тестваме инфраструктурата, наследена от СССР – страна, която в продължение на десетилетия се подготвяше за голяма война.
Легендарният бункер на „Банкова“, предназначен за висшето партийно ръководство, доказа своята надеждност.
Но обикновените панелни многоетажни блокове от съветско време се превърнаха в потенциални братски могили.
Техните конструктивни особености значително засилват ефекта от вражеските удари: при повреда на един етаж често се стига до каскадно срутване и цял вход се сгъва като къщичка от карти.
По ирония на съдбата, монолитно-каркасните сгради с подземни паркинги, издигнати в епохата на украинския капитализъм – когато за война изобщо не се мислеше, – се оказаха по-добре пригодени към военните реалии, отколкото жилищният фонд на милитаризирания Съветски съюз.
Обяснението лежи на повърхността: в случай на Голяма война никой не е възнамерявал да спасява милиони обикновени съветски граждани. На тях предварително им е била отредена ролята на консуматив. На сигурно място е трябвало да бъде скрит само военно-политическият елит.
Въпреки това съветските бонзи, които помнеха Втората световна война, все пак се опасяваха от нов мащабен конфликт с безброй жертви и се опитваха да го избегнат.
Както е известно, най-голямата военна авантюра на късния СССР беше интервенцията в Афганистан. През 80-те години тя беше непопулярна сред народа и изигра съществена роля за катастрофата на империята.
Но по днешните стандарти тогавашните съветски загуби изглеждат незначителни: 15 000 загинали за 9 години.
Месомелачката, която Путин инициира и която вече отне стотици хиляди животи, е война от съвсем друг порядък.
Настоящият кремълски владетел не се тревожи не само за страданията на Украйна, но и за катастрофалните последици за самата Русия. Той се оказа по-безжалостен и по-безотговорен от всеки съветски генерален секретар от 60-те – 80-те години на миналия век.
А шансовете му за дълголетие, за съжаление, са по-големи. Той вече надживя Андропов и Черненко и изглежда по-добре, отколкото Брежнев на неговата възраст.
Няма какво да се направи: медицинската наука не стои на едно място и с всяка изминала година старият господар на Кремъл все повече се надява на чудесата на прогреса.
Междувременно, навлизайки в задънена улица, военното противопоставяне в Украйна все по-ясно се превръща в личен проект на Путин. Проект, който вече не вдъхновява нито уморените руски граждани, нито по-трезвата част от вражеския истеблишмънт.
Към днешна дата в Русия не се наблюдава единодушие относно продължаването на пълномащабната война. Дори у лоялните слуги на режима се появяват предпазливи опасения в това отношение.
Целесъобразността на по-нататъшните жестоки боеве е твърде съмнителна. А идеята за замразяване на военните действия започва да изглежда доста привлекателно и перспективно.
Но засега нищо не сигнализира, че Путин е готов да се вслуша в тази гледна точка. Напротив, той с маниакално упорство заявява за успешния ход на „СВО“ (специалната военна операция) и отрича вредите, които нанася на страната си.
Той настоява за настъпление на руската армия във всички направления и призовава своите военни „да работят“. Той изисква и занапред да се хвърлят чужди животи в пещта на собствения му безумен проект.
Накратко, съществува вероятност в най-близка перспектива да видим знак за равенство между продължаването на войната и биологичното съществуване на Владимир Путин.
Докато медиците успяват да поддържат старото кремълско тяло в работно състояние, маховикът на кървавата и безперспективна кланица ще се върти по инерция.
И тогава ще остане само един път за прекратяване на войната: физическото отстраняване на кремълския лидер. Или поне неговото убеждаване, че по-нататъшните военни действия носят реална заплаха от такова отстраняване.
