България може да бъде съдена заради Истанбулската конвенция, но по-лошото е, че в момента върви една гигантска заблуда в българското общество, подхранвано от държавите институции. Това заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, предаде "Канал3".
"Заблудата е, че можем да я ратифицираме и със съпътстваща декларация", обясни проф. Киров и даде конкретен пример с Полша.
 
"Полша я е ратифицирала през 2015 г. При подписването през 2013 г. и при ратификацията през 2015 Полша прави такава декларация - че я приема, но според принципите на полската конституция.
 
Впоследствие Холандия, Австрия казват, че Полша поставя конституцияти си над нормите на конвенцията, следователно това не е декларация, а е резерва. А според самата конвенция, резерви не са допустими", разясни юристът.
 
Конвенцията допуска възможност за резерви, но те само по 3 текста и въобще не засягат понятията в член 3 и член 4 от конвенцията, предизвикали бурните реакции срещу нея у нас.
 
А веднъж ратифицирана от НС, тази конвенция става задължителна за България и ще има предимство над националното законодателство при противоречия между тях, изтъкна професор Киров.
 
"За да стане Истанбулската конвенция част от вътрешното ни право, трябва да се публикува в Държавен вестник, но на български, и ако имаме един фалшив превод, кой е тогава текстът, който ще влезе и ще стане задължителен за Република България", пита се юристът.
 
"Защото ратифицираните по конституционна процедура международни договори стават част от вътрешното законодателство на страната. В случай на колизия, противоречия между вътрешен закон и международен договор, всички граждани и институции трябва да спазват изискванията на външния договор", разясни проф. Киров.
 
Той поясни, че обяснителният доклад за конвенцията няма особена правна стойност.
 
"Първо, защото не е част от самия текст на конвенцията. Той се изработва от Дирекция по правни консултации към Съвета на Европа, една по-широка организация от ЕС. Най-вероятно те са подготвили и този нескопосан текст към конвенцията, в който джендър се превежда като пол.
 
В самия обяснителен доклад понятието джендър не изместна понятието пол, т.е. да използваме английското "джендър", защото нямаме българско съответствие. Цялата ни Конституция е стъпила на понятието пол като биологично понятие.
 
Да сте чули някой да излезе и да каже - джендър е това, а това е правното му съдържание. Чух всякакви разяснения, за социален пол, но правната ни система не борави с такива понятия", обясни проф. Киров.
 
Според него ратифицирането й не гарантира автоматично сигурността на жените, като посочи примера с Турция.
 
"Понеже е Истанбулска конвенция, Турция ратифицира Конвенцията от момента, в който е приета - 2011 г. Само че след като Турция я е ратифицирала, специално за страната има официална статистика, че от 2010 до 2017 г., когато Турция прилага конвенцията като задължителна, 377 жени са били убити докато водят бракоразводен процес със съпрузите си", изтъкна проф. Киров.
 
Той счита, че българското общество е надживяло предразсъдъците спрямо жените и то отдавна.
 
"Аз мисля, че ние сме надживели тези предразсъдъци малко преди либералния свят. Най-малкото вижте колко много войводи жени имаме. Нима си мислите, че някой българин смята, че жената трябва да седи до печката, да гледа децата и да прави салата?", убеден е проф. Киров.
 
Той прогнозира, че ще има спорове още 6 месеца, когато е крайният срок да я ратифицираме, "а после трябва да се подчиним".
 
"Можем да се обзаложим, че тя ще бъде приета", каза в студиото проф. Киров.
 
На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България може да излезе от конвенцията, ако преди това я е ратифицирала, проф. Киров отсече: "Всеки международен договор може да бъде денонсиран, но ако се случи, ще стане крупен скандал. Политически е равносилно на ритуално сепуку в центъра на Европа. И това няма да стане никога!"