Ние човеците сме склонни да си отглеждаме самозаблудите като домашни любимци. Храним ги, глезим ги и не си ги даваме да ни ги пипат разни съмнителни типове. Дори ги насъскваме да лаят и да хапят, когато някой ни каже, че са самозаблуди. Защото на нас ни се виждат пухкави и са ни много симпатични, коментира журналистът Иво Инджев на блога си.
В едно интервю Йордан Караджов от група „Сигнал” разказа случката, как след концерт голям почитател споделил възторга си от любимите музиканти, но по повод тяхната популярна песен, в която се задава въпросът „лодка ли е любовта?” леко смутено попитал: „ само не мога да разбера, защо любовта да е водка?”.
Години наред човекът се възторгвал от любимата си песен, но , веднъж заблуден, че в нея се пее за водка, повече не се усъмнил в здравия си разум. Продължил да се възхищава на музикалното произведение въпреки усещането, че някак не върви любовта да е водка.
Това явление не е уникално. У нас има достатъчно много хора, които обичат да вярват, че вярата и верността са едно и също нещо. Не случайно поколения българи бяха малтретирани от малки да скандират безмозъчното „винаги верни на партията”! Резултатите от дресировката са видни. Повтарят се от урна на урна, от век на век.
Верни на себе си, нашите управляващи си отглеждат заблуди, но не само…Опитват се да заблудят и всички, които с невярващ поглед следят как вярващите продължават да вдигат крак и да маркират социологически партийната си територия с обещание винаги да бъдат верни на партията. Каквото ще да става. Партията беше върл враг на НАТО. Вярващите, също. Партията прегърна НАТО, вярващите глътнаха и алианса барабар с ракетите, базите и смяната на лампазите. Да не говорим за самия дявол, мръсния капитализъм, измисления в Европа, онзи с шкембето и бомбето от карикатурите - лапнаха го като топъл хляб и станаха първи европейци. Сега са на път да последват командата „плюй”. Налапаното се оказа жилаво, нагарча им вече и не подлежи на обичайното крадосмилане.
Сред тройно укрепените редици на поддръжниците на властта днешната партийна повеля е познатият повик от ерата на Брежнев: да не клатим лодката, че всинца ще потънем. Това, за онези, които предпочитат „ Трима в лодката” на Джеръм Джеръм, може да изглежда смешно, но за закърмените с „ Правда” си е истина от първа инстанция.
Образът с доктрината „Брежнев”, според която СССР и обръчът от соцлагерни сателити наоколо се борят да запазят статуквото, като внимават да не клатят лодката, в която седят, беше изграден от така наречените съветолози на Запад. Същите, които не можеха да си представят, че лодката ще потъне в обозримо бъдеще и затова препоръчваха двойната пневмония на човечеството, прихваната от студената война, да се лекува с мирно съвместно живуркане. Докато не дойде на власт Роналд Рейгън, който разклати лодката и комунистическият Титаник се отправи към дъното.
Е ли Брюксел еквивалентът на Рейгън в клатенето на трипалубната българска управляваща коалиция? По скоро любовта ще се окаже водка, отколкото гребците в коалиционната лодка да се откажат да загребват с пълни шепи какво им попадне. Защото електоралният ресурс от „верващи” тук продължава да е достатъчен да крепи лодката на вълната на необяснимата любов между бедняци и олигарси. А и международното положение е все повече ОК, нали СССР се надига от дълбините - има с какво да бъдат шантажирани онези от Брюксел, ако продължат да се правят на Рейгън.
Склонността към резки движения на нашите предводители и готовността на „верващите” да ги и заповяда „ляво на борд, курс на Изток”! следват е доказана и няма да е необичайно, ако пак сменят курса, особено ако великият президентски кормчия овладее напълно руля и заповяда „ляво на борд, пълен назад на Изток”!, заявява още Инджев. /БЛИЦ