Владо Даверов увековечил в култовия филм учителя си по математика Любен Петракиев
Любен Петракиев е учител по математика в немската гимназия в Ловеч от 1957 година. Той е сред най-авторитетните и уважавани преподаватели в елитното школо. Писал е отлични и слаби оценки на много от известните впоследствие фигури от обществено-политическия живот. В нашумелия си филм &quot;Вчера&quot; бившият му ученик Владо Даверов използва истински случки и образи от класа, както и на учители. Петракиев е нарочен да излезе на филмовата лента като математика Баръмов, запомнен с култовата фраза: &bdquo;Сега ще видиш кон боб яде ли&rdquo;.<br /> <br /> Специално&nbsp;с Любен Петракиев разговаря друг съученик и прототип на Даверов - журналистът Борислав Костов. <br /> <br /> <b><br /> - Освен традиционните имена на бивши&rdquo; езиковци&rdquo;, които витаят в публичното пространство, кои други ваши питомци от ловешката немска гимназия си спомняте?</b><br /> - От моите ученици с изключителни научни постижения се отличиха талантливият ядрен физик Венцислав Андрейчев, професорът в Париж Любен Съботинов. Известно време преподавах и на генерал Бриго Аспарухов.<br /> <br /> - <b>А сегашният финансов министър Симеон Дянков?</b><br /> - Пряко не съм му преподавал, но съм му давал консултации почти през целия гимназиален курс. Пет години бях обаче учител на майка му, тя беше от вашия клас, знаеш това. <br /> <br /> <b>- Отдавна ви уговарям да се разкриете като прототип от филма &quot; Вчера &quot;. Едва сега се съгласихте, защо?</b><br /> - Защото филмът продължава да се показва на зрителите, продължават и разговорите по него, темите и образите. Всички бивши наши ученици знаят, че героите не са измислени, те са истински от живота на гимназията, макар и художествено украсени. Въпреки че много от нас могат да се познаят, лично на мен никой не ми е казвал, че съм математика Баръмов.<br /> <br /> <b>- Сега ви казвам, че сте! Като ученици бяхме ви лепнали това име, имаше един Любчо Баръмов в разкази за Георги Димитров и Владо много добре го е запомнил.</b><br /> - Така ли? Е, ако не всичко е художествена измислица, то искам да кажа, че широко разпространеното от филма &quot;Кон боб яде ли? &quot; не е измислено от мен, а от учителя по машинознание и стругарство Досев. Чувал съм го най- често от него, то си е негов патент. <br /> <br /> <u>Но може би и аз съм го казвал. <br /> </u><br /> Иначе не съм спирал танцови забави, каквито правехме по празници в театралния и физкултурния салони понякога и в театъра в Ловеч. Това вече е художествена измислица във филма.<br /> <br /> <b>- Възможно е Владо Даверов да е запомнил обаче една случка с мен, когато ръководех училищната радиоуредба. Дъщеря на важна особа, била в чужбина с баща си, ми даде плочи на Елвис Пресли. Когато ги завъртях по радиоточките и пансиона, вие ми ги отнехте...</b><br /> - Сигурно са били хубави. Казано на шега, но тогава времената бяха по- особени, можеше да те обвинят в идеологическа диверсия. Ако те бяха спипали директора Цочев, партийния секретар Станчев или управителя на пансиона Михов, неприятностите щяха да бъдат по-големи.<br /> <br /> Чувал съм, че съм бил нещо като враг на ученика Владимир Тодоров, така се наричаше Даверов в гимназията. Не е съвсем точно, въпреки че показваше голямо самочувствие, влияеше се от по-големи ученици и не винаги спазваше ученическите правилници. Неговото поведение обаче беше гледано под лупа от управителя на пансиона Михов, който се дразнеше от непослушния ученик. И когато нещата станаха много сложни, <br /> <br /> <u>Владо Даверов трябваше да избира между изключване от училището или доброволно да се премести. <br /> </u><br /> Последния клас завърши в Плевен и после с приравнителен изпит се дипломира при нас. <br /> <br /> <b>- Да отидем при други филмови герои, за които Даверов е заимствал от автентичните прототипи. Трагично напусна живота, точно както е показано във филма, Иван Петров Стоянов, на когото бяхте класен ръководител. </b><br /> - Много тъжно беше да посрещнеш бащата на Иван, който дойде от Русе с кола-пикап да прибере за последно сина си. &quot;Как се случи това?&quot; - попита директорът Цочев и мен. Иван бе отишъл на реката в следобеден час, когато учениците имаха право да излизат в града. Беше добро и тихо момче.<br /> <br /> <b>- На едно друго добро момиче от нашия клас вие пишехте отлични оценки, на 15-годишна възраст тя роди момче и напусна гимназията. И нейната съдба е заложена във филма. Как приехте инцидента?</b><br /> - Както всички ученици и учители - с голяма изненада. Тя беше наистина отлична математичка, гледал съм я и на баскетболното игрище. Белята с нея беше станала през лятото преди да дойде на училище, но всичко се стовари върху главата на тогавашния директор Иван Инджов. Използваха случая да го уволнят, въпреки че и аз, и почти всички колеги опитахме да го защитим.<br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че когато се появява новелата &bdquo;Седем дни в твоя живот&rdquo; на Даверов - бъдещ филмов сценарий на &quot;Вчера&quot;, ръководството на езиковата протестира и заплашва автора, че е навредил на реномето на немската гимназия?</b><br /> - Имаше нещо такова, на мен ми дадоха да прочета и да си кажа мнението. Сигурно е имало такива претенции, защото в книгата ясно бе визирана &quot;Бастилията&quot;, немската гимназия, а после във филма действието се развива в английско училище.<br /> <br /> - <b>Ще ви бъде ли интересно да се запознаете с актьора Рударов, който изигра един, определено казано, несимпатичен математик Баръмов</b>?<br /> - Нямам нищо против, но мисля, че на него би трябвало да бъде още по- интересно. Ако наистина аз съм прототипът на този Баръмов... <br /> <br /> <i><b><br /> <br /> Борислав КОСТОВ</b></i>