26 Май 2010, 14:53
30466 прочита
15 коментара
Топкомикът издъхна самотен в панелката си в морската столица
<p><em>Роденият във варненското село Гроздево актьор става всенароден любимец с ролята си на далавераджията Рангел Лелин в култовата комедия “Баш майстора”. Въпреки това топкомикът, изиграл 42 роли в киното, издъхва самотен в панелката си в морската столица. </em></p>
<p>След промените не го канят нито в киното, нито в театъра. За да свързва двата края, е принуден да се преквалифицира в търговец на дребно. Със сина си Николай наема магазинчето на театър “София”, където играе, преди да го пенсионират без време. За нещастие само на екрана го раздава тарикат. В живота си е наивник, който непрекъснато се сблъсква с мошеници. Почти всеки доставчик се опитва да го изпързаля. За да си плати борчовете, ипотекира таванчето, където се свира след раздялата с любимата жена. Агонията продължава до 1996-а, когато омерзеният от дивия капитализъм актьор хлопва кепенците на бакалията и се връща в родния край.<br />
Още в началото на кариерата си Кирил Господинов</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>има малшанса да стане трън в очите на проф. Филип Филипов, </strong></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>мастития театрал и негов преподавател във ВИТИЗ. </strong></u></span></p>
<p>След едно успешно участие в зала “България” младият актьор е поканен на банкет с партийни величия. От УБО му нареждат да вземе някоя по-атрактивна колежка и да се явят при Тодор Живков, който пирува с приближени в специална стая зад кулисите. Първия ги посреща с характерния си смях и почва да ги разпитва - от кой курс са, при кой професор... И като разбира, че са студенти на Филип Филипов, възкликва: “А-а-а, голям професор, голям...”</p>
<p>Вместо да потвърди комплимента, Господинов ненадейно и за самия себе си се изцепва: “Има и други добри български режисьори...” – “Че кои са те? Имена... имена...”, любопитства Тато. “Ами, Вили Цанков, Методи Андонов, Леон Даниел, Христо Христов...”, изброява любимците си бъдещият ас на комедията. Но Живков се озъбва: “Христо Христов - да! Останалите не влизат в класацията!” За конфузната ситуация още на другия ден гърми целият ВИТИЗ. Ректорът - проф. Филипов, влиза на лекции черен-почернял от злоба.</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>Без да обели дума, грабва тежкия пепелник от катедрата и го метва към Кирил Господинов </strong></u></span></p>
<p>Само бързият рефлекс спасява “баш майстора” от фрактура на черепа. Той се навежда светкавично и пепелникът улучва стената зад него, оставяйки дълбок кратер в мазилката. След екшъна “големият театрал” се изнизва все така безмълвно. А “мишената” си няма хал хабер с какво е предизвикала височайшия гняв на ректора. “Че ти от Марс ли падаш? Нали снощи на срещата с Тодор Живков си казал, че Вили Цанков и Леон Даниел са по-добри режисьори от него...”, пояснява му асистентката Надежда Сейкова.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><strong>Любимец №1 от колегите му е Георги Парцалев</strong></u></span></p>
<p>Докато снимат “Тримата от запаса”, двамата са неразделни. Според “баш майстора” всички знаят, че Парцалев е хомосексуалист. Него лично това не го притеснява ни най-малко, въпреки че изобщо не споделя афинитета му към силния пол. “За мен Парцалев беше мъдрец, изключително честен и почтен човек. Народът разбираше това и го носеше на ръце...”, споделя в едно интервю Кирил Господинов.</p>
<p>Малко преди смъртта си актьорът разкрива, че напуснал Сатирата заради проклетията и интригите на Георги Калоянчев. Тогава</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>Калата коли и беси в театъра в качеството си на партиен секретар и шут на Тато </strong></u></span></p>
<p>Успява да измести Господинов като претендент за наградата “София” и да се окичи с нея. Призът е в кърпа вързан на “Баш майстора”, обаче при едно от седмичните си гостувания при Първия Калата му подшушва, че много би искал да получи наградата. Живков веднага разпорежда комисията да се събере повторно и да преразгледа кандидатурите. Както и трябвало да се очаква, името на Кирил Господинов е задраскано и на негово място се мъдри това на Калоянчев. След церемонията по награждаването “лауреатът” поръчва три бутилки вино и почва да черпи наред в Сатирата.</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>Всички актьори остават като гръмнати, защото знаят, че партийният секретар Калата е пословичен пинтия</strong></u></span></p>
<p>“Пийте за мое здраве, бре, маскари! - провиква се Калата към колегите, - че догодина пак от мен зависи кого ще награди бай Тошо, ха-ха-ха!”</p>
<p>Гларусът, който сваля с финт мацките в “Шведски крале”, няма особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Разписват се в гражданското, ражда им се дете, но тийнейджърката още не е узряла за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и тръгва да си дири късмета. Стига чак до Франция, където се жени за местен богаташ.</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>А синът Николай се запознава с майка си едва 28 г. по-късно </strong></u></span></p>
<p>След провала на ранния брак и раздялата с “момичето на мечтите си” Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката в алкохол. Но еуфорията е мимолетна и обикновено завършва в милиционерския участък. Основен партньор в разпивките и лудориите е неговият колега от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно литри вино, свалят гаджета, репчат се на властта от кръчмарската маса, изобщо вършат какви ли не “свинщини” от гледна точка на соцморала. И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в ареста, гушнати един в друг като мечета.</p>
<p><span style="color: #800000"><u><em>Синът, актьорът Николай Господинов: </em></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>Най-голямата слабост на баща ми бяха децата му</strong></u></span></p>
<p>Цигуларят виртуоз Михаил Безверхни изнесе специално за мен концерт в хола ни</p>
<p><strong>Филмът “Баш майстора” направи Кирил Господинов звезда. Отъждествяваха ли го с неговия герой Рангел?</strong><br />
- Наистина той стана популярен с ролята на Баш майстора, но това не му харесваше. Не искаше да го сравняват с Рангел. Баща ми се присмиваше на простаците и в реалния живот нямаше нищо общо с този герой. По време на снимките много импровизираше. Измисляше и доразвиваше нещата.</p>
<p><strong>В “Шведски крале” играе ролята на гларус, който лесно сваля жените. В живота обаче е имал много любовни разочарования. Защо не му е вървяло с нежния пол?</strong><br />
- Беше изключително харесван от жените, но нито те, нито ролите бяха по-важни за него от мен и сестра ми. Голямата слабост на баща ми не бяха жените, макар че е имал големи любови, а децата му. Бил е студент, когато съм се родил. Отгледал ме е от 6-месечна възраст сам. Чак когато станах на 28 години, се запознах с майка ми. Заминах за две седмици за Франция, за да се видя с нея.</p>
<p><strong>През цялото това време тя никога ли не прояви интерес как живеете?</strong><br />
- Не. Дотогава не се беше обаждала изобщо. И след като се видяхме, не се обади. Когато се срещнахме, се държа с мен много надменно. За какво ми е да поддържам такива отношения?</p>
<p>Оборотите, на които е живял баща ми, правят живота му пълноценен. Славата не го промени и до последно имаше за приятели както известни, така и обикновени хора. Беше приятел с Висоцки. Във Варна пък имаше приятел циганин и не се срамуваше от това. Спомням си, че когато бях петгодишен, на гости вкъщи дойде известният руски цигулар Михаил Безверхни. Цигулката му “Страдивариус” беше захвърлена под масата. Баща ми му каза: “Миша, синът ми няма да може да дойде на твоя концерт. Изсвири му нещо”, а на мен ми обясни, че да попаднеш на концерт на такава личност в зала е голяма чест, камо ли да ти свири в хола.</p>
<p><strong>Много артисти от неговото поколение едва са свързвали двата края. Баща ти имаше ли финансови проблеми?</strong><br />
- Съвсем сам се е справял с всичко. Започва да работи в стол, защото там храната е безплатна. Всяка сутрин е ставал в четири часа, за да чисти печката в стола. Три години изкарва така. И в седем вече е готов за лекции във ВИТИЗ. Колегите му ходели на лекции направо от запои, а той от работа.</p>
<p><span style="color: #800000"><u><strong>Щрихи към портрета</strong></u></span></p>
<p>- Звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската “лейди суинг” му прави... любовно признание! Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след галаспектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при “баш майстора” и казала, задъхана от вълнение: “Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам...”</p>
<p>Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.</p>
<p>- Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фалстарт, тъй като дебютният му филм – “Понеделник вечер”, е спрян от ЦК. Червените велможи се разгневили, че той показва едно към едно фалша и идиотизма на почина “бригада за комунистически труд”. Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 г. по-късно, когато посланията й вече не са актуални.</p>
<p>- Снимките на “Баш майстора” също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с характерен акцент.</p>
<p>Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в България нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. “Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, както и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите”.</p>
<p> </p>
<p><em><strong>Виолина КАРЕВА </strong></em></p>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
15 Коментара: