Д-Р БОНЧО БОНЕВ: ХИПНОЗАТА Е ТЕРАПИЯ, А НЕ МИСТИКА

Доказано е, че и в най-дълбоката хипноза не е възможно човек да бъде заставен да прави онова, което не желае

Още от древни времена хипнозата се е използвала за лечение на хората и за повлияване на последствията от неблагоприятни ситуации. Но дали е безопасно прилагането на този метод? Дали може да се говори за ефикасност на метода в днешно време, когато вече има толкова нови технологии и методики? На тези въпроси ще отговори нашият консултант, психотерапевтът д-р Бончо Бонев.

- Думата хипноза и думата сън произлизат от една гръцка дума - hypnos. Вероятно това не е случайно? Може би хипнозата и сънят са близки едно до друго състояния?
- Действително понятието хипноза дълго време се е свързвало със съня. Но в същото време първите изследователи са забелязали, че става дума за съвършено различни състояния. Още тогава, когато все още са правели експерименти с птици, и сега, когато на такава процедура се подлагат много хора, основно условие е своеобразната безизходна ситуация, в която живото същество губи възможността да приема решения или да ги реализира като движения. Реакцията на подобна ситуация е краткотрайно възбуждане, което довежда мозъка и организма в предпазен режим на особено състояние на съзнанието. Това е така нареченият хипнотичен транс. Това е трети режим на работата на мозъка наред със съня и с бодърстването, който режим не прилича нито на съня, нито на бодърстването. При този режим настъпва медитация и автогенно потапяне (потъване). Във връзка с възбуждането на определени зони от главния мозък, преди всичко на неговата активираща система, хипнотичното състояние претърпява няколко фази. В първата фаза при хипнотизирания настъпва чувството на приятна тежест по цялото тяло, желанието за движение изчезва, появява се равно и дълбоко дишане. Във втората човек изцяло изпада в състояние на транс - той вече няма сили да отвори очи, появява се трудна подвижност на мускулите и кожната чувствителност притъпява. В третата фаза тези явления стават още по-изразени, появява се възможност за реализиране на внушените и спонтанни усещания и образи. Но човек се връща свободно в реалността като след здрав сън, независимо от дълбочината на хиптоничния транс.
- Смята се, че трансът е нещо свръхестествено и не съвсем безопасно?
- На времето Зигмунд Фройд, който между другото не е бил кой знае какъв хипнотизатор, е разглеждал подсъзнанието и подсъзнателното като място, където се изтласкват мислите и инстинктите, които водят до психични и до сексуални разстройства, когато “проникнат навън”. За разлика от Фройд, водещият съвременен американски психиатър и психотерапевт Милтън Ериксон нарича “подсъзнателното” резервоар на огромни ресурси - препятствия и победи, радостни и щастливи мигове, преживявани от всеки човек. Но, за съжаление, тези ресурси най-често остават скрити за нас, защото до тях няма достъп в обичайния живот. Те се отварят и откриват само в особеното състояние на съзнанието, което Ериксон определя като транс. “Стоенето” в транс е благотворно, защото позволява да се възползваме от ресурсите на “подсъзнателното”. В зората на хипнотерапията специалистите се опитвали по различен начин да “вкарат” хората в транс. По-късно и почти досега специалистите решили, че е най-добре клетките в кората на главния мозък да се потискат с ритмично монотонно дразнене на слуховите, зрителните и кожните нерви. Това потиска съзнанието и приспива разума. А Бехтерев е този, който открил, че най-голяма роля за влизане на човек в хипнотично състояние играе словесното внушение. Словесно на
хипнотизирания могат да му се внушат частично представи, свързани със заспиване, или в повелителна форма да се поиска той да заспи. Физическите дразнители - поглаждане, тих шепот, ритмично леко почукване - могат да ускорят заспиването, а понякога и да предизвикат хипнотичен сън без всякакво словесно внушение. Сега се използват “по-меки” методи - на човека се внушава, че се намира в състояние на приятна релаксация, което помага да се намали стресът, да се разреши сложна ситуация, да се помогне при болест и да се повишат творческите способности.
- Но за да се потопи човек в хипноза, трябва ли хипнотизаторът да притежава много силна воля?
- Това е една доста сериозна заблуда. Такава теза е залегнала в представите на много хора заради “хипнотизатори”, които демонстрират своите “магични способности” на обществени места. Доказано е, че в никаква, дори и в най-дълбоката хипноза, не е възможно да се застави човек да прави това, което той не желае да прави или което противоречи на неговите морални принципи и убеждения. Съвременният сеанс по хипноза - това е взаимно сътрудничество, доброволно партньорство, основано на доверие, доброжелателно отношение и максимален стремеж на лекаря да помогне на своя пациент в решаването на вълнуващите го проблеми, без ни най-малък натиск на неговото светоусещане. Затова за специалиста е много важно да подбира точните, адекватни за всеки човек думи, защото възприети в хипнотично състояние, тези думи многократно умножават своята сила и започват веднага да ръководят действията на човека. Докато при сеансите при психотерапия, внушенията се осмислят в продължение на няколко месеца. В това отношение съществуват и други заблуди. Например широко разпространено е мнението, че само отделни индивиди се подлагат на внушение. Този, който е мотивиран да участва в такъв сеанс, задължително изпада в състояние на хипноза. Силата на волята на хипнотизатора и на неговия пациент на практика не играе роля, в случая роля играят единствено човешките контакти и взаимното доверие.
- На какво са основани удивителните ефекти при хипноза, например как хипнотизираният човек изцяло се потапя в друга възраст?
- Безспорно, феноменът на възрастов регрес или прогрес е доста впечатлителен. При това самото поведение на хипнотизирания човек е в съответствие с внушената му възраст. Изследвайки по този начин целия живот на човека, специалистът може лесно да открие тези проблеми, страхове, тревоги и страсти, които самият човек отдавна е забравил, но които са оставили тежък отпечатък върху неговия характер, върху физическото и психичното му здраве. С помощта на съответстващи внушения хипнотерапевтът изглажда или дори изцяло премахва последствията от прекараните психотравми и съответно неутрализира евентуална тяхна бъдеща проява. Съществуват различни версии как става това, но по мое мнение, в процеса на развитие на хипнотично състояние, лявото полукълбо на главния мозък, което отговаря за логическото мислене, преминава на механизма на функциониране на дясното полукълбо. Това се нарича образноасоциативно функциониране. Същото важи и за дясното полукълбо. Дори е по-правилно да се каже не за преминаване, а за възвръщане на тези принципи на работа, които са характерни за мозъка на детето с неговия гъвкав, неординарен и възприемчив разум. Затова в хипнозата е възможно “пътешествие във времето”. Повишава се адаптивността, засилва се способността към усвояване на информация, характерна за детската възраст, също и възприемането на емоции, състояния и насоченост. Всичко това хипнотерапевтът прави за доброто на пациента си. В мозъка на човека, намиращ се под хипноза, настъпва преход на механизмите на конкретно-образното мислене. Човек вижда, слуша и чувства какво се случва както вътре в него, така и около него и по този начин проективната реалност може да измени и неговото състояние. Именно затова в хипнотерапията е много добре да се работи с образи. Визуалните представи, образните асоциации помагат на човека да построи ефикасен модел за преодоляване на болестите и на проблемите си.
- Кои болести най-лесно се поддават на хипноза?
- Човек може да се откаже от тютюнопушенето, от алкохола, да се излекува неврозата и депресията му. Този списък може да се продължи - премахване на личностни разстройства, тревожно-панически синдром, наркотична и хранителна зависимост, неврозоподобна шизофрения и други заболявания, с които психотерапията традиционно се бори. На хипнозата успешно се поддават и психосоматични, и нервни заболявания - хипертонична болест, язва на стомаха и на дванадесетопръстника, бронхиална астма, енцефалопатия, последствия от нарушения на мозъчното кръвообращение, болестни и спастични синдроми, включително и от фантомен характер (когато боли ампутиран крак). Този метод е полезен и в дерматологията, преди всичко при невродермити, екзема, псориазис, преди и след операция. Допълнителен плюс е обезболяващото въздействие на хипнозата. В онкологията тя се използва за намаляване усложненията след химио- и радиотерапия, за намаляване негативното емоционално-психологично състояние. Хипнозата не може да помогне само при инфекциозни болести и психични нарушения в остър период. Още през миналия век немският психиатър Йоханес Шулц, който разработил метода на автотренинга, доказал, че успехът при лечението на физическите нарушения до 80 процента зависи от настройката на човека. Правилните и точни насоки на хипнотизатора към оздравяване се възприемат от пациента като програма за действие. В състояние на хипноза организмът се занимава с активна саморегулация, а това се отразява на протичането на физиологичните процеси - подобрява се обмяната на холестерола и на билирубина, активизира се белтъчната обмяна, имунната защита укрепва. Експерименти доказват, че хипнозата може да спаси много хора, подвластни на лекарствена алергия и страдащи от различни заболявания като бронхиална астма и захарен диабет. Професионалният хипнотерапевт тренира способността на организма да се приспособява към въздействието на дразнителите.

Едно интервю на Виктор СИМЕОНОВ