Дончо Папазов: Имам диабет от 18 години, но го контролирам с хапчета!

<em>Да видиш Дончо Папазов на колело из софийските улици е нещо обичайно. Това е превозното му средство. И почти винаги си е забравил мобилния телефон вкъщи.<br /> <br /> Днес Дончо е търсен по интернет от цял свят, но в родината си да видим ще се сетят ли да му направят тържествен юбилей (след две години става на 75 години), както се прави за световноизвестна личност. Ще си позволя малко сравнение - аржентинецът Вито Дюмас (1900-1965 г.) прави същата обиколка на света по южните градуси, но през по-топлия сезон. Нашият Дончо единствен я осъществява само през зимните месеци, когато вълните са страшни. Вито Дюмас е институция в Аржентина, кумир на всички поколения. На негово име има кръстени 15 улици, много клубове, пристанище, състезания, безброй лодки. И то приживе. Нашият Дончо Папазов, ако се сети някоя по-амбициозна учителка да го покани да разказва на децата, това е! Световни са рекордите му за най-дълго прекарано време в спасителна лодка и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхта &ldquo;Тивия&rdquo;, единия заедно с жена си Юлия Гурковска и дъщеря им Яна. Преминал е сам, без да спира &ldquo;невъзможния път&rdquo;, както наричат ширините на юг от &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo; и &ldquo;виещите петдесет&rdquo; градуса. Ето неговия откровен разказ за живота и здравето му специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><br /> <br /> <strong>- Дончо, виждам, че си в отлична форма и винаги с усмивка. Можеш ли да се върнеш във времето, да ми разкажеш здравните си истории? <br /> </strong>- Ще ти разкажа веднага една странна история. Докато плавахме с Джу и с Яна в експедицията, хванах Денг, така се нарича една тропическа треска. Вдигнах 42 градуса и задържах температурата няколко дни. Нищо не ми помагаше от лекарствата. Бяхме в Нова Гвинея, в Порт Норд. Един познат новогвинеец ми казва, че има известен шаман - папуас, който помага много в такива случай.<br /> С един джип се лашкахме, влязохме в джунглата, след това ходихме до селището. Беше убийствено за мен. Накрая стигнахме в селцето. Шаманът беше възрастен. Накара ме да легна на един миндер и взе да ми бае. Баене съвсем подобно като това, дето го правят и у нас бабите.<br /> <br /> След това се появиха три -четири възрастни жени, които взеха да му пригласят в баенето. На мен те ми се виждаха отвратителни - до кръста голи и с едни дълги провиснали гърди, които се размахват и танцуваха, но за час и половина ми смъкнаха температурата. <br /> Носех на шамана две бутилки уиски. Дадох му ги. Той толкова много се трогна, че свали от ръката си една гривна от мед, която я нося и досега, вече повече от 30 години. <br /> <u><br /> Каза ми тогава шаманът: &ldquo;Тази гривна е магическа. Три дни преди да се разболееш, тя ще потъмнява.&rdquo;<br /> </u><br /> Трийсет години, три дни преди да се разболея от каквото и да било, тази гривна потъмнява. Носих я да я изследват в Академията на науките. Оказа се най-обикновена търговска мед, такава каквато продават навсякъде. Върху гривната има някакви набити знаци, показвах я на специалисти, никаква логика не намират. Преди три години я счупих и я дадох на един майстор в Царево да ми я запои. Той я поправи. Сложих я отново на ръката си и гривната потъмня веднага. Казах си, изчезна й магическата сила. На другия ден ми се наду зъб, извадиха го и гривната се нормализира. Гривната е винаги на ръката ми. Единственото бижу, което съм носил през живота си.<br /> <strong><br /> - Доколкото разбрах, връщаш се от Царево?<br /> </strong>- Всяко лято съм там в моята каравана по четири-пет месеца си живея на воля до брега на морето. Аз цял живот съм спортувал, на морето плувам всеки ден и правя някои йогийски упражнения. При мен те служат най-вече за отпускане. А когато съм в София, карам колелото си.<br /> <strong><br /> - Какви хапчета пиеш?<br /> </strong>- Пия хапчета за кръвното налягане, за диабета.<br /> <br /> <strong>- Как ти се отключи диабетът?</strong><br /> - Много отдавна стана, в 1994 г. Бях депутат в Народното събрание. Стефан Савов падна от поста си, беше председател на Народното събрание и аз тогава го преживях, че пропада СДС, правителството и се притесних много. <br /> <br /> <u>Имах някакво възпаление, отидох в болницата, <br /> </u><br /> а там викат - много вероятно е да имам диабет. Изследваха ме и имах 27 захар.<br /> <strong><br /> - Имаш ли наследствена причина?<br /> </strong>- Не, нямам. Никога не съм обичал сладко. Не ям и мазни храни. Но си хапвам с голямо удоволствие повечко хляб. Обясниха ми, че от многото експедиции и от напрежението в момента, се е задействал диабетът ми. Започнах с инсулин и по-късно взе да се нормализира захарта, та след две-три години преминах на хапчета. Успях толкова години да се задържа в нормата само на хапчета. Не спазвам стриктен режим и не се чувствам обременен, знам че кръвната захар ми е в границата, даже без да я меря.<br /> <br /> <strong>- Значи в основата на болестите ти са притеснения? <br /> </strong>- Принципно ще кажа, че когато човек е спокоен и балансиран и когато му е ведро в душата, болестните прояви се отхвърлят. Другата болест, която имам от 31 години, се появи, когато плавахме с Джу и дъщеря ни Яна край Южна Африка. Лекар ми измери кръвното налягане и беше много високо. Изпратиха ме в клиника да ме изследват, там търчах много пъти по кардио пътеката и ми предписаха хапчета.<br /> <br /> Сменях ги няколко пъти, но независимо от това успях да направя обиколката на света без спиране по невъзможния път през нос Хорн, където вълните са най-страшни и вятърът най-силен, и бях първият, който мина &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo; без спиране. Казвам това, за да потвърдя, че здравето е въпрос на дух. А не човек да се втрещи в болестите си и да се остави те да го командват. <br /> <strong><br /> - Ти какво &ldquo;прихвана&rdquo; от експедициите, от студа и влагата на океаните?<br /> </strong>- Помня, по време на гладната стачка на депутатите вдигнах висока температура. Заведоха ме в болница да ме изследват. Първо ми казаха, че вероятно имам рак, като ме гледаха на рентгена. Оказа се, че нямам рак. Взеха да се съмняват дали нямам СПИН. И СПИН нямах. Накрая стана ясно, че са ми възпалени ставите, беше много скоро след пътешествията ми, а гладът е провокирал възпаленията.<br /> <strong><br /> - Как се справи с възпалението на ставите?<br /> </strong>- Биха ми едни инжекции. Трябваше да замина за Германия да търся едни филми. И там се повтори възпалението. Една <br /> <br /> <u>българска лекарка ме заведе в немска болница <br /> </u><br /> и ми предписаха инжекции. Сега тук, като ми се случи възпаление на ставите, пия хапчета.<br /> <strong><br /> - Почитател ли си на алтернативната медицина? <br /> </strong>- Един-единствен път имам опит с алтернативна медицина, преди много години, да кажем преди 40 години. Трябваше да отида с мотор до морето, да се срещна с едно гадже. Отидох, видях се с девойката и веднага се върнах. И на влизане в София ме удари камион и излетях на десетина метра. Много силен удар беше, доста кръв ми изтече и ме заведоха да ми преливат кръв. Тогава ме заразиха с хепатит. Освен че имах и мозъчно сътресение. Много неща ми се събраха тогава.<br /> Отидох при един билкар в Тетевен. Той ми даде смески за хепатита и после ме показваха на студентите в Медицинския университет - как при толкова високи стойности на хепатита, нямам никакво увеличение на черния дроб.<br /> Пих билките един месец, но през това време не спазвах строгия режим, който се препоръчва при хепатит. Направих точно каквото ми каза онзи билкар и нямах никакви последствия. Даже по-нататък през годините изкарах и друг хепатит.<br /> <br /> <strong>- На теб ти &ldquo;върви&rdquo; на болести!? <br /> </strong>- Като малко дете ме хвана воден плеврит, нямаше антибиотици и мислели, че загивам. И една лекарка, леля Верка, тя стана близка приятелка на семейството, та тя се грижеше за мен един месец, аз се оправих. А след петнайсет години бях сред първите леководолази и станах рекордьор на гмуркане.<br /> <br /> Пак като малък, на 5-6 години ме стъпка асансьорът. Ние живеехме на ул. &ldquo;Московска&rdquo; срещу гроба на Иван Вазов. Асансьорът беше стар &ldquo;Шиндлер&rdquo;, никога не беше спирал, от онези с решетките. И като ме повлече един път, захапа ме и надолу, счупи ми крак, ребра, ръка и спря на една педя от главата ми. Бях в гипсово корито дълго време. После се учих да ходя отново, но напълно се оправих.<br /> <strong><br /> - Вярваш ли, че има небесна сила, която те пази?<br /> </strong>- Не, не мога да кажа, но духът ми винаги е бил много ведър и ми е било весело на душата. Вероятно е от майка ми и баща ми. Не помня някога да съм чул да се вайкат, да се оплакват, а баща ми е бил в лагер два пъти. Бяхме изселвани. Всичко им бяха взели, но и за това не се говореше вкъщи. Баща ми умря едва на 56 години, като бетонджия и изкопчия. Друго не му разрешаваха да работи. Чичо ми също умря млад. Но не, не се оплакваха. Майка ми си отиде на 86 години в много ведро състояние на духа. Тя имаше добро чувство за хумор....<br /> <br /> Важното е да имаш добра дума и усмивка за всички наоколо, добри мисли и да не оставяш болестите да ти командват живота.<br /> <br /> <em><strong><br /> Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong></em><br />