Имаше опасност да остана парализирана
<em>Теодора Духовникова често е наричана &quot;българската Мишел Пфайфър&quot;. Топактрисата на Народния и лице на най-хитовите тв сериали рядко дава интервюта. И то само ако наистина има какво да каже. Оказва се, че зад пленителната й усмивка се крият не малко житейски изпитания. Моменти, за които актрисата и майка на две деца не е говорила досега...<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- &quot;Tеодора се ражда в една студена декемврийска нощ и била толкова грозно бебе, че дори майка й се усъмнила и се надявала тайно сестрите да са се объркали, и да са й подали нечие чуждо дете&rdquo;... Наистина ли е такава историята?<br /> </strong>- Да, не съм била от бебетата, на които всички се радват и искат да гушкат (усмихва се). Невзрачно и дребно такова... Но затова пък съм била царицата на детските площадки и всички деца са искали да играят с мен. Измислях ужасно интересни игри и никога не ги повтарях... та -компенсация някаква (усмихва се).<br /> <br /> <strong>- Вие самата сте майка. Имаше ли изпитания, докато сбъднете тази мечта? Имаше ли страхове? <br /> </strong>- Родих първото си дете много рано и страхът ми е бил съвсем нормален. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Чувствах се дете, което изведнъж трябва да се грижи за друго дете<br /> <br /> </strong></span>Но затова пък сега с дъщеря ми сме наистина приятелки, общуваме пълноценно и си правим някакви наши си, женски дни (които задължително приключват с купон вкъщи с приятелите й).<br /> <strong><br /> - А кой е отец Михаил и каква роля играе в живота ви?<br /> </strong>- Аз съм избрала за себе си православното християнство. По пътя си натам срещам такива достойни, благи, мъдри отци, които могат да говорят с младите хора на език, който те разбират; с думи, които им действат, без да им размахват високомерно и назидателно пръст. Благодарение на тях не съм извършила много от глупостите, които ми идват наум. И си мисля, че ако имаше повече такива православни свещеници, много от моите приятели нямаше да залитат по източните практики и философии, така &quot;модерни&quot; напоследък... <br /> <br /> Актрисата среща съвсем случайно отец Михаил. &quot;Сестра ми превеждаше една негова книга и се запознахме покрай това. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той е човекът, който знае всичките ми тайни<br /> </strong></span><br /> Когато съм много разколебана, му се обаждам по телефона. Още на 14 години става монах в Синайския манастир в Египет. Сега е много възрастен, истински монах от приказките &ndash; с въже през кръста и с най-усмихнатите очи. Той знае, че сега, с изкушенията на съвременния живот, е много по-трудно да бъдеш вярващ по канона. Никога няма да те порицае, да ти вдигне пръст... Разбира много младостта. Няма да прогони от църквата пънкар или момиче с къса пола. Казва: защо да не влязат, ако искат &ndash; ще разберат сами, важното е да опитат. Отец Михаил има голяма роля при моята бременност. Аз бях много уплашена, бях супер егоист и не знаех дали искам да променям начина си на живот, който толкова ми харесваше. Не знаех дали имам нужда от дете. <br /> <br /> Говорили сме си часове наред, той се смееше и ми казваше, че е нормално да се страхувам. Сега, когато имам Бояна, знам, че това са били страхотни глупости. После &ndash; след катастрофата, когато сестра ми се е обадила да му каже, той е изкрещял, не е можел да повярва. А когато аз му се обадих, ми каза: &ldquo;Обещавам ти, че всичко ще е наред. Влязла си в един тунел като малко дете, но ще излезеш като победител&rdquo;. Затова се оправих много бързо и после настъпиха едни от най-щастливите месеци в живота ми &ndash; слънчеви, топли, проветрени&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Били сте само на 3 годинки, когато задавате въпроса: &bdquo;Как да живеем, като трябва да умрем?&rdquo;&hellip; Навярно близките ви са се притеснили доста от тази мисъл?!<br /> </strong>- Ами, да, сигурно са се притеснили, но така или иначе, смъртта е единственото сигурно обещано нещо в тоя живот, нали? И осъзнаването й е хубаво нещо, макар и много, много болезнено. За мен тя е и единственият коректив на това, като сме тук отскоро и за малко, как живеем, на какво наистина държим и какво искаме да оставим след себе си. Действа много отрезвяващо. За да не вземем да се самозабравим.<br /> <br /> В живота си до момента Теодора Духовникова е преминавала през не една или две перипетии. Едно от най-стряскащите е тежък автоинцидент преди време. Катастрофата се случва, когато Теди и мъжът й се връщат с кола от фестивала &bdquo;Варненско лято&ldquo;. Бързат за пиесата &bdquo;Дон Жуан&ldquo; в Народния, в която Духовникова е в ролята на изоставената доня Елвира. Катастрофират много тежко &ndash; Теодора е без колан, защото си почива на задната седалка. Счупва гръбначния си стълб. Перспективата е, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ако изобщо оцелее, да остане парализирана<br /> </strong></span><br /> Но се разминава с по-малкия дявол. Слагат й титанови щифтове на мястото на смачканите прешлени. Връща се в театъра за рекордно кратък срок. И се омъжва за Стефан. С него се е запознала преди 7 години на морето. Било една сутрин, на плажа. Той е толкова важен за Теодора, че тя дори дели живота си на преди и след Стефан. Той е син на известния гинеколог д-р Духовников, бил е манекен, сега има сериозен частен бизнес &ndash; държи в съдружие столичен ресторант - б.а. <br /> <br /> <strong>- Завършвате театралното си образование с пълно отличие, но в личния си живот правите рязък завой - правите своята дълга, луда любовна история с нощния живот на София. Какво по-конкретно илюстрира този период?<br /> </strong>- Ами аз винаги съм си била бохема (смее се). Спомням си шумните компании на мама и татко, като бяха млади, а после и моите компании все бяха такива. На 20 години определено повече се вълнувах от нощта. Денят според мен обитаваха скучни, работещи и неинтересни хора, с проблеми и задачки... Хубаво е да си вземеш задължителната порция нощен живот навреме! Аз и сега обичам да излизам, макар и доста по-рядко. И пак го правя шумно, разкошно и напоително (усмихва се).<br /> <br /> <strong>- Кое е най-върховното усещане за вас?<br /> </strong>- Най-върховното усещане е, когато съм в театъра, на представление, на репетиции или просто в гримьорната... Мога да стоя там с часове, с дни, най-нежното ми спасение от света навън, най-мощното ми бягство!<br /> <strong><br /> - А коя е голямата ви любов в човешки план, ако приемем, че театърът също е такава?<br /> </strong>- Имайки предвид, че най-големият ми страх е смъртта, най-голямата ми любов е животът.<br /> <br /> <strong>- А колко силно е приятелството ви с Владо Карамазов?<br /> </strong>- Приятелството ми с Владо премина през всички възможни фази и затова ми е ценно! Той е изключителен мъж и безобразно талантлив актьор, който <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>може да ти скъса нервите за 2 секунди <br /> </strong></span><br /> и да те вдъхнови за 100 други неща едновременно. Най-важното е, че като си партнирам с него в театъра или киното, и не ме е страх от нищо, и е непредсказуемо, и много вълнуващо...<br /> <br /> <strong>- Ако приемем, че наистина творците и хората на изкуството са в пъти по-чувствителни от останалите, то в какво се изразява вашата чувствителност и какво е в състояние да ви трогне, да ви разплаче, да ви извади извън строя, както се казва?<br /> </strong>- Преди някак ми беше достатъчно аз и важните ми хора да са добре и това стигаше за щастието ми. Сега обаче усещам, че спектърът ми на щастие се разширява до територии, над които нямам никакъв контрол. Нищо не зависи от мен и това ме вбесява! <br /> <br /> Политика, несправедливости някакви, искам да помагам на хора, дето аз не трябва да им помагам или не мога. Вбесява ме клюкарството, което е обладало София, хиляди човешки съдби вечер след вечер се разцъкват на маса, колкото да върви ракията и да убием времето. Вбесява ме, че вече няма много истински мъже - ама такива - с мъжката дума, с честта, със силата да помнят доброто и да се бият с лошото. Ей такива неща... а уж човек, като пораствал и почвал да става циник (усмихва се). А аз, колкото повече остарявам, все по-див идеализъм ме гони!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong>