Попълнете търсена ключова дума или фраза

Проф. Иван Сарандев: Отвратен съм от българската мемоаристика – лъжат, лъжат

https://blitz.bg/article/41204 Blitz.bg

Писателят живее с мисълта, че творчеството му ще го надживее

25 Март 2015, 13:02 3129 прочита 2 коментара
Писателят живее с мисълта, че творчеството му ще го надживее
Проф. д.ф.н. Иван Сарандев е роден на 28.02.1934 г. в Ямбол. Завършва българска филология в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Работил е в редакциите на в. &bdquo;Литературен фронт&rdquo;, в. &bdquo;Народна култура&rdquo;, като завеждащ отдел в издателство &bdquo;Български писател&rdquo;. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема &bdquo;Пенчо Славейков като литературен критик&rdquo;. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. <br /> <br /> <em>През 1988 г. Сарандев е избран за професор по &bdquo;История на българската литература между двете световни войни&rdquo;. От 1975 г. до 2006 г. е преподавател в ПУ &bdquo;П. Хилендарски&rdquo;. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Как прекара рождения си ден?<br /> </strong>- Само в детството си се радваме на рождените си дни &ndash; заради вниманието, подаръците, тортата, целувките... Днес, като всички свои връстници, предпочитам това да е ден като всички останали &ndash; възрастните хора обичат спокойствието, хармонията на живота си... Много силните емоции и шумотевицата около мен вече не ми са по вкуса, а и тортата май не ми се препоръчва според лекарските предписания. <br /> <br /> <strong>Какво усещане имаш за възраст?</strong><br /> - Вчера прочетох в софийските вестници - наш колега се оплаква, че е забравен. Аз не се оплаквам, но напълно го разбирам &ndash; писателят живее с мисълта, че творчеството му ще го надживее, не е ли човешко и простимо? Но да те забравят веднага като се пенсионираш...? Теша се, че ето на, с това интервю вашите читатели ще си спомнят &ndash; да, има един Иван Сарандев... И колко много е написал! Парадоксът е, че някои писатели ги &bdquo;откриват&ldquo; след десетилетия и даже след век... <br /> <br /> <strong>Миналата година беше плодотворна за теб - излизането на двата тома за Йовков, премиерите, ласкавите думи на литератори и колеги навярно ти донесоха хубави емоции?</strong><br /> - Права си! Наистина миналата година беше плодотворна, но и много натоварена. Вторият том на &quot;Летописа&quot; за Йовков беше наистина свръхнатоварване, особено с раздела &quot;Превод на Йовковите произведения на чужди езици&quot;. Наложи се два пъти да преработвам ръкописа, за да могат да се ползват следните показалци: именен, на заглавията на Йовковите произведения, на чужди езици и показалец по езици.&nbsp;Но когато поех в ръцете си готовия втори том, се почувствах толкова уморен, че нямах сили да се зарадвам.<br /> <br /> <strong>Чух, че анкетата ти за Ем. Станев е издадена в Румъния и това е прекрасно, но аз си мисля, че тази анкета (както и останалите, които ти направи - с Дора Габе, с Багряна, с Валери Петров) има нужда от преиздаване, защото вече е антикварна рядкост... Доколкото съм чувала от теб, тези анкети не са излезли в пълния си размер навремето, няма ли възможност сега да излязат в цялост?&nbsp;<br /> </strong>- В края на миналата година в Букурещ издателство &quot;Лидер&quot; отпечата превод на моята книга за Емилиян Станев - литературната анкета, в превод и с бележки от Анка Ирина Йонеску. Издателството организира представянето на книгата на 22 ноември в рамките на Панаира на книгата &quot;Гаудеамус&quot;, състоял се в Букурещ. Професор д-р Анка Ирина Йонеску е преподавател в специалността &quot;Чешка филология&quot; в Букурещкия университет, изтъкнат преводач с преведени над 100 заглавия. Дай Боже такова предложение и възможности да имат и някои български издателства, тогава бихме могли да поговорим отново и конкретно...<br /> <br /> <strong>Кажи ми как прекарваш деня си, имаш ли си творчески режим на писане? Не се ли бие той с режима ти на здравословен живот, който е задължителен за теб?</strong><br /> - Не мога да се похваля нито с творчески режим, нито с пълноценен здравословен живот. Струва ми се, че от многото лекарства не съм аз. Напълно разбирам някои хора, които отказват лекарствата, защото те ги обричат на жизнен дискомфорт... Какъв смисъл има да дочакаш стоте, ако си непрекъснато замаян, обезсилен, неработоспособен... Ако нищо от предишните ти занимания и страсти не ти е позволено? <br /> <br /> <strong>Какво от написаното, от сътвореното от теб искаш един ден да се чете от внуци и правнуци, като наследство от теб?</strong><br /> - Имам два внука - Максим и Ани. Те са толкова заети със себе си, че не им остава време за нас с баба им. Това е напълно разбираемо. Ние живеем в два различни свята, които нямат никакви контакти помежду си, така стоят нещата днес в повечето случаи и в повечето семейства. Ето защо нямам никакви претенции да претендирам за тяхното внимание. Е, ако след години посегнат към моите книги в библиотеката, всеки би могъл да намери нещо за себе си... <br /> <br /> <strong>Имаш ли все още мечти?</strong><br /> - Макар годините да се трупат безпощадно, аз все още се надявам да осъществя последната си мечта - да завърша онова, което съм започнал преди много години, става дума за третия том на История на българската литература. Дано природата ме дари със здраве и през следващите години да постигна скромната си мечта.<br /> <br /> <strong>Не искаш ли да напишеш една книга мемоаристика, имаш толкова интересни познанства и приятелства? </strong><br /> - Не, не искам. Отвратен съм от българската мемоаристика &ndash; лъжат, лъжат... Купих си един том мемоари на един небезизвестен автор. И попадам на един пасаж, където той разправя, че бил на погребението на Боян Пенев. И видял, че Дора Габе и Елисавета Багряна били се хванали под ръка... А е всеизвестно, че Дора Габе е в Германия, когато Боян Пенев умира - прибира се чак след погребението му, няма как да е вървяла след ковчега, че и хваната под ръка с Багряна.<br /> <br /> <strong>Кое ти е любимото място - в София или надалеч от София, в което се чувстваш по-жив, по-спокоен, по-весел?</strong><br /> - Обичам да се разхождам в Борисовата градина, да се вглеждам в паметника на Димчо Дебелянов.<br /> <br /> <strong>Имаш, доколкото знам, прекрасен архив от снимки и документи, някои от които непубликувани, свързани с наши големи писатели, които не са вече между живите... Хайде, открехни сейфа и разкажи за някои от тях...</strong><br /> - За архива - още не съм стигнал до него. Той, струва ми се, не е толкова интересен. Засега сейфът ми пее песничката: &quot;и това ще стане, но не сега&quot;.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА<br /> </strong><br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

2 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам