ТОПСЕКРЕТ
Италианската RAI не смее да излъчи филма без разрешение от България
Режисьорът снима и ^Божи знак^ с участието на звездата Моника Белучи

Иля Велчев е автор на най-преследвания филм в държавата - ^Завръщане от Рим^ (1977 г.). Първата българо-западна продукция отначало е предложена за престижната Димитровска награда. След това е анатемосана. Лично от Тодор Живков. Най-яко го отнася обаче бащата на автора. Борис Велчев е дясната ръка на генсека. Свален е от всички партийни и държавни постове. Звучи невероятно, но коопродукцията с Италия все още е забранена. От псевдодемократите в БНТ. ДС унижощава четири копия. Петото стои под ключ в трезорите на ^Сан Стефано^ 29. Заради стихотворението ^Ако си дал^ - шлагер, изпълняван от Емил Димитров, поетът е подложен на кръстосан разпит. От тогавашния сатрап и министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Над песента е наложено дългогодишно вето.
След близо двайсетина години ^слънчево затъмнение^ звездата на култовия творец отново е на път да изгрее. С мащабната българо-турско-италианска епопея ^Божи знак^, на която Иля е режисьор и сценарист. Но, както е известно, нищо хубаво не става лесно. Както тогава, така и сега. Докато Анкара отпуска 1,5 млн. евро извънредно за коопродукцията, докато класикът в жанра Бернардо Бертолучи и звездата Моника Белучи се включват в нея, нашето министерство на културата решава да се отсрами със скромните 1000 лева.

- При представянето на последната си стихосбирка ^Кибрит^ в Кърджали споменахте, че подготвяте мащабна българо-турско-италианска филмова продукция. Разкажете за нея?
- Филмът ще се казва ^Божи знак^. Аз съм негов сценарист и режисьор. Това е една история от ХІХ век, в основата на която стои легенда за любовта между турски бей и красива българка, дъщеря на знатен търговец. И двамата са учили в Европа, в Париж. Заразени са от идеите на Френската революция. Това ги сближава. Опитват се да направят любовно, божие гнездо, където да преплетат начина си на общуване, обичаите си. Откъсват се от света. Опълчват се срещу извечното, традиционното, жестокото, което разделя двете вери и двата народа. Поробителят и поробеният. Обществото обаче не търпи различните хора. Те биха могли да послужат за пример как да се преобразува старото в ново. Всички са срещу тях. За една такава голяма любов обаче винаги се плаща. Скъпо и прескъпо.
- Чу се, че сте разговаряли с премиера на Турция?
- Осъществих няколко срещи. Две с премиера на Турция Ердоган, с вицепремиера, с техния министър на културата, с лидерите на най-големия им синдикат, който наброява 12 млн. души. С поети, писатели, актьори. Какво ми направи най-силно впечатление, когато бях в южната ни съседка?! Ами там са страшно доброжелателни към нас. Аз самият никога не съм бил отворен към Турция. Но какво се оказа? Те имат много добро чувство към България. Предпочитат ни пред сърби, гърци, македонци. Искат да живеят добре с нас, да се отворят границите. Бюджетът на Турция за игрални филми е 12 млн. евро годишно. По изключение, заради голямата тема в ^Божи знак^, отпускат 1,5 млн. евро. Част от снимките ще бъдат в ^Топкапъ^ в Истанбул.
- Какво е участието на Италия?
- Включват се също с крупна сума. По-важно е друго. Ангажирали сме един от най-големите им продуценти - Марио Котона, както и великият Бертолучи, направил ^ХХ век^, ^Последният император^.
В момента той снима ^Първият йезуит^ в Китай. Уговорили сме си среща след седмица-две. Предварително се разбрахме за участието на две големи европейски звезди. Моника Белучи ще играе централната женска роля. Подходяща е за нея. Италия поема и световната премиера на филма в над 80 държави. Нещо, за което досега не сме и сънували.
- На кого ще поверите музиката към филма?
- На Горан Брегович. Поел е ангажимента да бъде композитор на филма. Както е известно, той е християнин, женен за туркиня. Предпочетох го пред Казандзакис. Смятам, че сърбинът ще направи много добра балканска музика. Той е по-навътре в материала. Предложих и на Гърция да вземе участие. В сценария има един герой, с лек гръцки корен. Можех да засиля образа му. Не се получи...
- Как реагираха на колосалната ви идея в нашето министерство на културата?
- Бившата министърка на културата Нина Чилова не успя да реагира. Предшественикът й - съвсем.
Той просто изчезна. Заявиха само, че могат да отпуснат... 1000 лева.
- Да върнем лентата назад, в ония години, когато изживявахте апогея си, а отзивите за вас стигаха от ^Осанна^ до ^Разпни го!^
- Това, което беше безспорно добро, е, че се даваше възможност на повече хора да работят в тази област. Сега да имаш чудесни идеи, Шекспир да си или Леонардо, ще ти кажат: ^Бягай! Няма пари!^ Тогава обаче действаше добре организирана система за контрол върху темите, които се реализират. Доколко те са критични. С як и строг партийно-идеологически контрол. Да не кажа и по-лоша дума. Лично на мен това много ми е пречело.
Мои песни, книги, филми бяха забранявани, орязвани.
Платих си за всичко. Министърът на вътрешните работи тогава Димитър Стоянов ме привика. Да му давам обяснения заради ^Ако си дал^. Разпитва ме и за куп други щуротии. Забрани песента.
- ^Ако си дал^ не звучеше ли и в бившия партиен дом, на поклонението на Емил Димитров?
- Президентът ме покани да кажа няколко думи на траурната церемония. Имаше куп министри, ръководители. Повечето от тях бяха дошли за имидж, за реклама. Вляво, на два метра зад мен, лежаха тленните останки на Емил. В същото време звучеше ^Ако си дал^, блестящо негово изпълнение. Казах на Първанов: ^Емил даде! А вие ще дадете ли?! Или ще чакате да дойдем в тази зала и едва тогава ще се сетите за културата?!^ ^Ако си дал^ е една от най-обичаните български песни. Хората я наложиха. А толкова години беше забранена...
- Не пострадахте ли най-много заради филма си ^Завръщане от Рим^, една от първите бели лястовици на небосклона на тоталитарната сивота?
- Бях обвинен в това, че налагам западна идеология. Не е вярно! Да се завърнеш от Рим към себе си, трябва да имаш някаква голяма сила. Рим е символ на изкушението. Който е бил там, знае, че е доста приятно. Чрез главната си героиня д-р Ани Милева се опитах да направя внушенията си. Тогава имаше много лекари, които работеха на Запад срещу солидни суми. Идиотщината се състоеше в това, че 10 години се чакаше за една Лада, за 60-квадратна панелка. Един куп глупости.
- Да се завърнем към филма ви?
- ^Завръщане от Рим^ беше пуснат с художествена комисия. Предложен дори за Димитровска награда. Това беше първият българо-западен сериал. Опит да пробием навън. Преди него се опита с ^Козият рог^. Не стана. 40 страни откупиха тогава моя филм. Американци, руснаци... Имаше възможност за широко разпространение.
- Но Тодор Живков го забрани. Отнесе го и баща ви, Борис Велчев, член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП?
- Той го отнесе повече от мен. Аз си го отнасям още. Баща ми тогава беше дясната ръка на Живков.
Живков използва повода да се разправи с него.
Като ръководител, татко носеше европейските символи на социализма. Той бе за здрава държава, но и за развитие на частните икономически механизми. А мен ме обвиниха, че с негова подкрепа съм могъл да прокарам такава свободна тема. На цензорите тогава казах нещо простичко: ^Когато Людмила Живков е председател на Комитета за култура, а зет му, Иван Славков, е шеф на телевизията и той предложи филма за Димитровска награда, единственото място, където вторият човек на държавата и партията не може да се намеси, това е семейството на Живков.^ Това го споделям за първи път. С баща ми трябваше да се разправят по друг начин, по други причини, а не да лишават българското кино от възможността да пробие зад граница. Парадоксите не свършват дотук. Тодор Живков нареди на Венелин Коцев, тогава той беше посланик в Рим, филмът и там да се спре.
А как се спира филм в Италия?
Когато са дали пари за него, а ние не сме се бръкнали и с един лев. ^Завръщане от Рим^ и досега е в касата на телевизия RAI. Пет писма и покани съм получил от тях да отида и да си направя премиерата. Отговарям им, че ми трябва разрешение от държавата.
- За какво намеквате? Че и днес, близо 30 години по-късно, анатемата на Живков все още виси върху вашата творба?
- Държавна сигурност унищожи четирите копия. Запазено е само едно, но то е под ключ в сейфовете на БНТ. Този филм и досега е забранен и едва ли скоро ще бъде показан. Няма такъв смел шеф на телевизията, който да го направи. От една страна, всеки в БНТ напомня за това, какво е било. От друга, и псевдодемократите не смеят да го направят. Въпреки всичко съм оптимист.
- Людмила Живкова не ви ли подаде ръка? Нали тя подкрепяше инакомислещите?
- Людмила се изплаши, предпочете кариерата си.
Не можеше да се очаква от нея, че ще се опълчи срещу баща си. Живков беше много влюбен в дъщеря си. Искаше тя да го наследи.
- В хитовата ви творба участваше плеяда от добри артисти, между които и Милен Пенев. Имате ли версия за смъртта му?
- Не, нямам версия. Съжалявам много за него. Той беше изключително фин актьор и човек. Спомням си как се майтапехме, след като стана звезда с ролята си на Ботев. И как му лъсна ръждясалата тока на колана, когато беше на кораба ^Радецки^.

Кърджали
Едно интервю на Георги АНДОНОВ

ДОСИЕ
- Иля Велчев е роден на 26 февруари 1947 г. в София. Завършил е кинорежисура във ВГИК, Москва, през 1973 г.
- Автор е на импресии, влудявали ученичките през 80-те години на миналия век, на десетки стихосбирки, както и на романите ^Банда^, ^Филмът за живота^, ^Краят на един съвършен любовник^, ^Лудата и гладиаторите^.
- Режисьор и сценарист е на филмите ^Мандолината^, ^Дубльорът^, ^От другата страна на огледалото^, ^Завръщане от Рим^, ^Драма^, ^Ако те има^, ^Ново убийство^, ^Сладко и горчиво^.
- По негови стихотворения са създадени песните ^Осъдени души^, ^Ако си дал^, ^Стари мой приютелю^, ^Майчице свята^, ^Ако те има^, ^Блус за двама^, ^Девет кръга^.