Можете ли да повярвате, че концерт на барабани до толкова може да прикове вниманието на публиката, че дори и след последния удар, всички да искат още и още. Ако не можете, значи не сте присъствали на представлението на Wadaiko-Sai ("Уадайко-Сай") и техните традиционни японски барабани Тайко.

Групата от Япония бе в България като част от 35-ите юбилейни "Дни на японската култура" у нас. А зрителите в зала „България“ на Софийската филхармония, останаха напълно захласнати.

Концертът и публиката

Сред присъстващите имаше и височайши гости като техни височества цар Симеон II и царица Маргарита, зам. министърът на културата Калин Вельов, политици, посланици и други официални лица.

Всички те останаха като хипнотизирани от уменията на музикантите, които в перфектен синхрон вдигаха палките и изваждаха звук от барабаните, а скоростта им граничеше с тази на светлината. Но не се заблуждавайте, на сцената имаше не само тъпани, но и чинели, и флейта...

Момчетата от групата в нито един миг не оставиха публиката да скучае. И не само, че призоваваха за ръкопляскане в такт с ударите им, но и изнесоха невероятен спектакъл, който на моменти напомняше ту на лирична сцена, ту на бойни изкуства, ту на игра на тенис, ту на фокуси, а дори и на движенията на Киану Рийвс в "Матрицата".

 

За подобно взаимодействие с публиката биха завидели мнозина артисти. Усилията и професионализмът на барабанистите се четеше и по лицата им. Всяко едно движение бе съпътствано с уникална мимика.

И когато бе обявен последният номер, цялата публика веднага скочи на крака, а аплодисментите ѝ жално молеха за още. Тогава дойде и голямата изненада - от флейтата се разнесе нежната мелодия на "Хубава си, моя горо…", а след броени секунди и публиката запя текста на песента.

 

 

Както споменахме, на целия този спектакъл свидетели станаха и царското семейство. Но именно между него и Япония има любопитна връзка, която посланик Хисаши Мичигами издаде още в началото на концерта.

Царска връзка с Япония

Япония се оказва ключова за брака на Маргарита Гомес Асебо и Сехуела, както е рожденото име на царица Маргарита, и цар Симеон. Двамата се запознават преди, тогава все още княз Симеон, да постъпи в престижната Военна академия Valley Forge в Съединените щати през 1956 г. Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят.

Предстоящо гостуване при нейна приятелка в Америка дава надежда на бъдещия монарх, че отношенията им ще се подновят. Той научава адреса ѝ и ѝ изпраща покана за годишния бал на академията. Тук обаче се намесва Япония. Маргарита заминава за Страната на изгряващото слънце и срещата им се проваля.

Посланик Мичигами уточнява, че нейно височество е живяла в Япония цели 4 месеца.

Източник: kingsimeon.bg

С цар Симеон се срещат отново в Мадрид през лятото на следващата година. Решават да се оженят, но отново възниква пречка. Този път заради религията. Маргарита е католичка, докато Симеон - православен. Римската църква поставя изискване – некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон обаче не приема това, тъй като е нарушение на Търновската конституция. Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси.

И тук отново се намесва Япония. Прецедент в азиатската страна от 1938 г., когато местен епископ сключва брака между католичка и губернатор-шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции, спасяват съюза между Маргарита и Симеон.

Следващото посещение на царица Маргарита е от времето когато цар Симеон е премиер на България. Тогава те отиват с децата си на частно посещение в островната държава. Тогава са приети и на аудиенция от тогавашната императорска двойка - Техни императорски величества императора и императрицата на Япония Акихито и Мичико.

Цар Симеон II след края на концерта

Цар Симеон II и царица Маргарита след края на концерта

Цар Симеон II и царица Маргарита след края на концерта

Цар Симеон II разговаря с японския посланик у нас Н. Пр. Хисаши Мичигами след края на концерта

 

Историята на барабаните тайко

Тайко или уадайко (букв. японски барабан) е традиционен японски перкусионен инструмент.

Историята на барабаните тайко е древна и започва още през периода Джомон (ок.13000-300 г. пр. н.е.). През вековете тайко са изпълнявали различни роли. Смята се, че първоначално са били използвани като средство за молитва и предаване на информация, а по-късно, през 6-8 в., и като инструменти за сигнализиране на астрономическото време.

През периода Хейан (794-1185 г.), когато традиционната японска култура се създава от благородниците, тайко започват да се използват в японската дворцова музика, известна като „гагаку“. Поради силата на звука си, те се използва още и за предаване на информация по време на война и за повдигане на бойния дух.

По-късно, през 14-16 в. тайко навлизат като инструменти в театър Но, а през 17-19 в. – и в класическите сценични изкуства Кабуки и Нагаута. Постепенно обхващат и други аспекти от живота на японците, като се ползват напр. за даване на сигнал в сумо турнирите, театралните представления, както и като инструменти във фестивалната музика мацури-баяши и бон-одори.

Традицията продължава от Wadaiko-Sai

Днес традицията продължава да се пази с любов и да се предава от поколение на поколение в Япония.

Wadaiko-Sai, снимка: БГНЕС

Групата Wadaiko-Sai е създадена като клуб по интереси в Токийския университет и е с изцяло мъжки състав. Стъпва на професионалната сцена през 2013 г. и вече има зад гърба си над 2000 концерта в повече от 30 държави по света.

Групата е изнасяла концерти по различни поводи като финала на Световното първенство по ръгби, мач от Италианската Серия А и редица юбилейни събития, организирани от Министерството на външните работи на Япония.

Този път гостува в България по повод на тройния юбилей в двустранните отношения между Япония и България – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване.

„Забавни и гръмогласни“ – това е девизът на японската тайко група Wadaiko-Sai.

На 7 ноември талантливата японска формация ще изнесе концерт и на сцената на Държавната опера в Стара Загора.

Цанка Донкова, БЛИЦ