От края на Втората световна война редица европейски територии са обявявали едностранно независимост, основно след разпадането на СССР и Югославия. Каталунският случай е обаче първи в ЕС, припомня АФП.
 
През Студената война имаше т.нар. Кипърски случай. През 1974 г. гръцките кипърски националисти замислят преврат, целящ присъединяване на острова, който е независим и е бивша британска колония, към Гърция. Превратът се проваля за няколко дни, но междувременно турски военни дебаркират на север с аргумента да защитават турското кипърско малцинство.
 
През ноември 1983 г. лидерът на турската кипърка общност обявява независимостта на Севернокипърската турска република на 38 процента от територията, където са разположени турските военни. Само Анкара признава тази република, а няколко опита за уреждане на въпроса се провалиха. Разделеният Кипър влезе в ЕС през 2004 г., чието законодателство се прилага само върху южната част на острова.
 
С разпадането на СССР се зараждат 15 държави, от които трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония - влизат в ЕС през 2004 г.
 
Сепаратистките напрежения в региона продължават. Приднестровието, район в Молдова населен основно с рускоговорящи, обявява независимост през 1991 г. и я брани с оръжия на следващата година. Нито една страна не я признава. Нагорни Карабах, район в Азербайджан, населен основно с арменци, обявява отцепване през 1991 г. и последва кървав конфликт. Нагорни Карабах продължава да е смятан от международната общност като част от Азербайджан.
 
Абхазия и Южна Осетия, два района в Грузия, се обявиха за независими и бяха повод за кратък руско-грузински конфликт през август 2008 г. Русия признава двата района като независими. Признават ги и Венецуела, Никарагуа и Науру.
 
В Украйна през 2014 г. се самопровъзгласиха Луганската и Донецката народни републики. Това стана след референдуми. Те не са признати от международната общност и са силно зависими от Русия.

При разпадането на Югославия първи се откъснаха Словения и Хърватия през юни 1991 г. В Словения югославската народна армия се изтегли след 10 дни и страната стана европейска членка през 2004 г. В Хърватия обаче последва война със сръбското малцинство, подкрепяно от Белград и конфликтът отне живота на 20 000 души. Той приключи през 1995 г., а Хърватия влезе ЕС през 2013 г.
 
Македония се самоопредели за независима по мирен път през 1991 г. след референдум, спечелен от 95% от гласоподавателите.
 
В Босна и Херцеговина независимостта, обявена през 1992 г. след референдум, бойкотиран от сръбската общност, породи над тригодишна война между мюсюлмани, сърби и хървати и загинаха над 100 000 души. 2,2 милиона бяха бежанците. Белград призна Босна и Херцеговина едва през 1995 г. с Дейтънските мирни споразумения.

През 2006 г. Черна гора реши с референдум да се отдели от Сърбия.
 
Последно Косово обяви независимост през 2008 г. след първи референдум за автономия още през 1991 г., а после и след конфликт със сръбските сили. Косово е признато от над 100 страни, но не е член на ООН. А в конституцията на Сърбия продължава да е вписано опекунството над него.

Източник: Дарик