Паметникът на Съветската армия да бъде погребан под хълм, предлага Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България. Това е втората идея на архитекта за трансформация на спорния монумент, пише "Площад Славейков".

Паметникът на Червената армия предизвиква у мнозина у нас крайни реакции и призиви за демонтаж, тъй като е издигнат в чест на армия, с помощта на която през 1944 г. в България е извършен държавен преврат, последван от репресии над елита на нацията.

Решение за премахването на монумента има – взето е през 90-те от Столична община – но все още не е изпълнено. През годините паметникът често е ставал обект на нападения – най-често са му поставяни надписи със спрей, а най-ярката проява бе през 2011-а, когато художниците от групата „Дистрактив криейшън“ оцветиха едно от скулптурните пана във вид на комикс.

Руското посолство у нас реагира остро пред българското правителство след тези случаи, а в момента Москва подготвя закон за наказателна отговорност за унищожаване и повреждане на символи на воинската слава на Русия – включително и в други държави.

През юни тази година Борислав Игнатов сподели във Фейсбук идея паметникът да бъде променен – вместо войниците с шмайзери на върха на постамента той предлага да бъде поставен гербът на България, а отпред да има надпис „България над всичко“.


Въпреки че бе направено в навечерието на местните избори, предложението изглеждаше като случаен каприз на въображението, поднесено в условно наклонение: „Ако бях кмет…“. Но идеята му предизвика широк обществен интерес, понрави се на мнозина патриотично настроени потребители на Фейсбук и излезе от социалната мрежа, след като архитектът бе поканен да изложи мисълта си по телевизиите.

Днес, половин месец след онова хрумване, Борислав Игнатов лансира втора идея за метаморфоза на паметника – да бъде затрупан с пръст, превърнат в стръмно възвишение и залесен. Направи го отново във Фейсбук, като „надграждане на идеята“, като илюстрира замисъла си и със снимки, които визуализират концепцията му.


Арх. Борислав Игнатов

Архитектът припомня основните критики към идеята му за герб върху постамент:

 „1. Паметникът е история – да не се докосва!

2. Паметникът трябва да се премахне изцяло! На негово място да се възстанови зеленината на Княжеската градина.

3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, понеже политиците са се постарали през годините хората да си намразят държавата. Те се отнасят с подозрение към патриотичните символи, когато не са решени елементарни проблеми“.

Затова решава да доразвие концепцията си за промяна на паметника и предлага нов вариант, като подчертава, че идеята е негова инициатива и не е обвързана с други лица или организации:

„1. След като толкова много хора смятат, че паметникът е много важна част от нашата история, то той се запазва непокътнат. Нещо повече – запазва се и от разрушаващото влияние на природата и градската среда – бури, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени действия. Това става, като около паметника се изгражда саркофаг за негова защита, подобен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в собствено пространство. Той е музейно осветен и видим от различни гледни точки. Историята по неговото построяване и обществената му роля през годините е разказана на посетителите чрез тематична експозиция на различни артефакти и свидетелства.
 



2. Около саркофага-музей се изгражда терасирана конструкция, върху която се създава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възстановява тъканта на Княжеската градина. Този нов хълм става любимо място за спорт и разходки, тъй като предоставя нови гледни точки и възприятие на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова панорама към Университета, Народното събрание, Катедралата „Александър Невски“, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на примери като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград, площадката става притегателно място както за жителите, така и за гостите на града. Новата зеленината пречиства въздуха и подобрява микроклимата.



3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развитие, когато наистина постигнем висок стандарт и съвременна държава, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се сложи скромен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.

Според архитект Борислав Игнатов тази реализация е напълно възможна и би била полезна за София и България. "Тя ще постави природата над всичко и ще успокои духовете, като запази историята на съветската пропаганда, без тя да доминира столицата на страната ни“, коментира председателят на Камарата на архитектите в България.

Паметникът на съветската армия е построен през 1954 г., десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Червената армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.

Монументът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков и Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.

Самият паметник представлява висока 37-метрова пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, вдигнал високо шмайзер, български работник и майка с дете, изработени от Васка Емануилова и Мара Георгиева.

Снимки: Личен профил на арх. Борислав Игнатов във Фейсбук