Кървав данък плати българина на първите ЕРП-та, които се настаниха у нас. В зората на XX век управниците го обложиха със средновековния десятък, за да се издължат на чужди електрически компании. Народът се вдигна на бунт и даде стотици жертви, пише "Труд".

Едва станала столица, София мечтае да смени газовите фенери с електрически. Първо светва градината пред бившия турски конак, пригоден за княжески дворец. На 1 юли 1879 г. тук е организирано невиждано зрелище. "Г-н доктор Моллов достави из Виена апарат и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветяваше всичката градина и градския часовник", съобщава вестник "Марица".


На 1 юли 1879 г. в градината пред двореца светва първата крушка в България

Димитър Моллов е пионер на нашето здравеопазване и не иска софиянци да си вадят очите по тъмни доби. Неговата динамомашина обаче не може да произведе ток за цялата столица. По тази причина Общината започва да търси радикално решение. Проведена е серия от търгове за електрифициране на града, който Константин Иречек нарича бъдещ "български Париз".

Европейски фирми надушват далаверата и точат зъби да захапят апетитната концесия. Австрийски, германски, френски и британски компании са кандидати да замрежат с жици софийското небе. Най-сетне през 1891 г. се класира "Ганц и Сие" със седалище в Будапеща.

Премиерът Стефан Стамболов уведомява кмета Димитър Петков: "Съобщавам ви, г-не кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на столицата с електричество върху "Ганц и Сие" за една сума от 2 423 249 лв."

Маджарските специалисти оглеждат полите на Витоша. Решават, че най-удачно е да се построи водноелектрическа централа в село Бояна. Наемат прочутите трънски майстори, който почват градежа. Камък по камък се извисява снагата на първата българска ВЕЦ.

Оказва се обаче, че Общината няма средства да се разплати с компанията. След шумен скандал проектът е спрян. "Ганц и Сие" се сбогува с буйната Боянска река и отива да си ближе финансовите рани на на тихия бял Дунав.

Продължават мъките с търговете. През 1898 г. са разпратени покани до 26 иностранни фирми, от които се явяват само три. Най-изгодни са условията на французина Шарл Бертолюс. Той предлага електроформат от 18 стотинки на киловат час за улично осветление, а ако лампите светят цяла нощ, го намалява на 15 стотинки. Седемдесет стотинки е цената за частното осветление и двадесет за двигателна сила. С протокол № 59 от 16 юли 1898 г. Общинският съвет казва едно "Бравос!" и му харизва концесията.

Скоро става ясно, че Шарл е майстор на електрически фокуси. Пуска искане неговата концесия да се прехвърли на други две компании. Осветлението да поеме френското "Дружество на големите предприятия в Марсилия", а трамваите да отидат в белгийското "Анонимно дружество за електрически трамваи в София". Всяко от тях му брои по 175 000 лева.

Шарл прибира парите и вдига луксозна вила край Сена, по чието поречие няма електроцентрали. В договорите с двете дружества пише, че за нуждите на осветлението трябва да се изгради ВЕЦ на река Искър при село Панчарево. За трамваите пък да се построи термоелектрическа централа, там където е сега депото "Банишора".

Първо са хванати водите на Искъра. Историкът на българската енергетика Мире Спиров описва строително-монтажната дейност: "Реката е преградена с бент от каменна зидария, на който има две стоманени клапи, които нормално са легнали, а при маловодие се изправят и така се създава възможност за дневно изравняване. От десния бряг на реката има савак* с два вертикални затвора и утаечна камера. Оттук започва отклонителният покрит бетонен канал с дължина 149 m, а после тунел с дължина 1167 m."

"Машинната зала на централата – продължава Спиров – е с размери 30Х12,5 m и е предвидена за инсталиране на 6 турбогрупи, от които първоначално се монтират 4 групи. Турбините са "Францис", производство на "Пикард-Пикте и Сие", Женева, с хоризонтален вал и мощност на вала 500 hp, кпд 75% и 400 об./min, регулируеми с центробежен регулатор."

Междувременно в София се изгражда електрическата мрежа. Осветлението е пуснато на 1 ноември 1900 г., а трамваите тръгват на 1 януари 1901 г. Първоначално токът има само 17 частни абонати, а трамвайните маршрути са едва 5. Скоро обаче абонатите стават 249, пусната е и извънградска линия до село Княжево. Дотогава там е ходил трамвай с конска тяга.

Пак става ясно, че няма пари за уреждане на сметките с концесионерите. Повтаря се случаят с "Ганц и Сие". На власт е правителството на Тодор Иванчов, който не иска да провали за втори път електрификацията на столицата.

"Що да сторя?", пита се Иванчов и намира решение в средновековния десятък. Той е роден през 1858 г. в Търново, помни как турците са събирали жестокия данък. Вземали по една десета от всичко – от житото, плодовете и зеленчуците, домашния добитък.

След Освобождението Тодор Иванчов става директор на Статистическото бюро. Знае, че десятъкът е най-сигурният начин да се напълни хазната. По същия начин неговият потомък Симеон Дянков обложи с 10 процента спестяванията на българина.

Законопроектът за десятъка е внесен в Народното събрание през ноември 1899 г. Веднага започват протестни митинги, в които участват над 350 000 души. След приемането на закона вълненията прерастват в открит бунт.

Първа въстава Варна, на 5 март 1900 г. там войската открива огън срещу онези, които отказват да платят непосилния данък. Двама са убити, десетина са ранените. После пламва цяла Североизточна България. На 17 април се вдига Тръстеник, на 22 май на барикадите е Дуранкулак. Към тях се присъединяват околните села. Обявено е военно положение в два окръга и пет околии.

Решителната битка е при Дуранкулашките могили, където кавалерия напада селяните "На нож!" Стотици са убитите, ранените, арестуваните, малтретираните и съдените.

* Преграда.