В продължение на десетки години по време на студената война Западът и Изтокът са в непрестанна надпревара и Космосът е част от нея. Руската и американската космическа програма си съперничат дълго, но именно на руснаците се води първият успех.

Това става, когато изстрелват в орбитата първото живо същество. Кучето Лайка заплаща с живота си тази първа крачка за човечеството.

През 1957 година Хрушчов настоява руснаците да отбележат годишнината от Великата октомврийска революция с нещо наистина грандиозно. Така се стига до идеята в Космоса да бъде изпратено първото живо същество. 

Преди да се превърне в герой, Лайка е обикновено, 3-годишно бездомно куче, хванато на улицата в Москва. Учените имат по-малко от месец, за да го подготвят за полета и подлагат животното на всякакви изпитания. За да свикне с условията, те го слагат във все по-тесни клетки, слагат го в т. нар. центрофуга и учат как да се държи в условията на безтегловност.  

Лайка започва да се храни само с каши, а единият от учените взима кученцето в дома си. По-късно признава, че е искал то да си поиграе с децата му, знаейки, че на животното не му остава още много време. 

Три дни преди полета Лайка прекарва времето в тясна кабина. В нея кученцето е могло да се изправи на краката си, но не и да се завърти. За всеки случай било вързано. Кабината била оборудвана с кислороден апарат, храна и уред за системно охлаждане, когато температурата достигала 15 градуса. 

Най-накрая на 3 ноември 1957 година Спътник 2 е изстрелян в Космоса. Официално е съобщено, че кучето успява да преживее на борда седмица. На фона на всеобщата еуфория на учените се появяват критики, когато става ясно, че полетът с кученцето е само еднопосочен и предварително е било ясно, че то няма как да остане живо. 



Години по-късно светът научава истината за Лайка. Ученият Дмитрий Малашников, който подготвя полета на Спътник 2, разкрива какво се е случило с кученцето. 

Съдбата му е била ужасяваща. След излитането на Спътник 2 животинчето е в паника. Апаратите прихващат екстремно висок пулс, четири пъти по-висок от нормалното и му трябват три часа, за да се успокои. 

След това Лайка се храни за последен път и седем часа след старта апаратурата не прихваща никакви признаци на живот. Причината за смъртта на Лайка са стресът и прегряването на организма, след като температурата в кабината достига 40 градуса. Оказва се, че машините за охлаждане не работят според предарителните очаквания. 

Така е развенчан и митът за "хуманната смърт" на Лайка. Според официалната информация кученцето умира от смъртоносна инжекция на 7-я ден, програмирана да се задейства, след като свърши цялата храна. 



Днес в руския тренировъчен център за астронавти има паметник на кучето Лайка - като признание към животинчето, което доказа, че престоят в състояние на безтегловност е безопасен за човечеството и организмът на хората може да преживее тежкия полет.

Превод БЛИЦ