На 2 август 1870 г. е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, смятан за първото метро в света. Метрото е кръгъл тунел под реката, който се намира между Тауър Хил и Вайн лейн.

Когато е открито през август 1870 г., то превозвало пътниците в дървен вагон, дърпан от кабел, но това се оказало твърде скъпо и тунелът бил приспособен за пешеходци, които плащали такса, за да пресекат пеша под реката.

Един милион жители на Лондон използвали метрото до затварянето му през 1898 г., след откриването четири години по-рано на Тауър Бридж, който бил безплатен за преминаване. Тунелът съществува и до днес и се използва за водопроводи.

До началото на 20-и век лондонското метро се разраства и включва редица нови линии. Благодарение отчасти на работата на американския предприемач Чарлз Тайсън Йеркс, много от линиите започнали да използват електрически вместо парни влакове. През 1911 г. бил инсталиран първият ескалатор в метрото на станция Earl's Court.

През 1924 г. се ражда първото бебе в лондонското метро – във влак на станция Elephant & Castle по линия Bakerloo.

Първата катастрофа в метрото станала през 1938 г., когато два влака се сблъскали между станциите Waterloo и Charing Cross, при което са ранени 12 пътници. Единствената голяма катастрофа с жертви става на 28 февруари 1975 г. на станция Moorgate, когато загиват 42 души.

По време на Втората световна война се движели специални снабдителни влакове, които осигурявали седем тона храни и 2400 галона с чай и какао всяка вечер на хората, живеещи в метрото.

Преброяване на населението от 27 септември 1940 г. установило, че 177 500 лондончани спят в станциите на метрото. Над 200 000 деца успели да избягат в провинцията, използвайки влаковете на метрото.

По време на войната някои станции, които пустеели, били превърнати в правителствени офиси – станция, наречена Даун стрийт, била използвана за съвещания на Ръководния комитет на железницата, както и за заседания на Военния кабинет.

Хората обаче не са единствените живи същества, обитаващи подземната железница. Смята се, че там живеят и около половин милион мишки.

Днес метрото в Лондон има 11 линии, покриващи 400 км и обслужващи 270 станции. Всеки ден то превозва около един милиард пътници, като прагът е преминат за първи път през 2007 г. Всяка седмица ескалаторите на метрото изминават разстояние, равно на обиколката на света два пъти.

Всяка година влаковете на лондонското метро изминават разстояние, равно на обиколката на света 1735 пъти, или 90 пътувания до луната и обратно.

Средното разстояние, изминавано от всеки влак на метрото на година, се равнява на около 185 000 км. Те се движат със средна скорост от 33 км/ч. Най-натоварената станция на метрото е Waterloo, която е била използвана от 95 милиона пътници през 2015 г.

Лондонското метро преживява изключително натоварен ден на 3 август 2012 г., по време на Олимпийските игри, когато превозва 4.4 милиона пътници. Но този рекорд е подобрен на 4 декември 2015 г., когато 4.82 милиона души използват метрото в един ден.

Лондонското метро е третата най-голяма метро система в света, от гледна точка на изминати километри, след метрото в Пекин и Шанхай. Той е третата най-натоварена метро система в Европа, след Москва и Париж.

Снимките на филм в метрото в британската столица струват 500 паунда на час с ДДС, ако снимачният екип е над пет души. Над 47 милиона литра вода се изпомпват от метрото всеки ден, достатъчни да пълнят стандартен плувен басейн (25 на 10 метра) всеки четвърт час.

От юни 2008 г. алкохолът в метрото и във всички превозни средства на градския транспорт в Лондон е забранен.

Лондонското метро преживява най-тежкия си момент в съвременната история през юли 2005 г., когато при избухване на бомби, поставени от терористи в три влака на метрото и един автобус, загинаха 52 души, а 700 бяха ранени.

Метрото е национализирано през 1948 г., но днешната мрежа има своите проблеми. Пътуващите се оплакват заради преголемия брой хора, използващи метрото, лошата вентилация, високите цени на билетите и липсата на надеждност.

Туристите са объркани от сложната схема на метрото и все се питат от коя страна на ескалатора да застанат. В случай че се чудите, правилният отговор е от дясната страна.

И още няколко любопитни факта за метрото по света:

Нюйоркското метро е едно от малкото в света, които се движат 24 часа в денонощието и имат най-голям брой станции (468). През 2013 г. то е превозило 1.71 млрд. пътници.

Токийското метро е най-голямото по площ в света. То е открито през 1927 г. и днес превозва 8.7 милиона пътници на ден. Преди години бяха създадени вагони само за жени в пиковите часове сутрин, за да се осигури на пътуващите дами „усещане за сигурност“.

Ръководството за маниери в метрото съветва пътниците да включат мобилните си телефони на тих режим и да се въздържат да говорят по време на пътуването.

Московското метро, което е най-натовареното в Европа, е открито през 1935 г. Йосиф Сталин бил първият пътник и машинистът трябвало да практикува няколко дни управление на влак с чучело на съветския лидер.

Днес метрото в руската столица има 12 линии и 195 станции. Общата му дължина е 325.9 км и постига рекорд по натовареност през декември 2013 г., когато е използвано от 9.28 милиона души в един ден.

40-годишното метро в Сеул в момента е най-дългото в света със своите 940 км. То осигурява 4G и безжичен интернет във всичките си станции и влакове. Седалките се контролират според климата и се затоплят автоматично през зимата.

Чистотата и лекотата за използване на метрото му печелят репутацията на най-добрата метро система в света.

Метро станция Арсенална в Киев, Украйна, е най-дълбокото метро в света със 105.5 метра под земята.

Копенхагенското метро е електрическа система без машинисти, която работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и предлага запомнящи се гледки.

Източник: Профит.бг