„Избършете си калта от цървулите, преди да влезете в конака“, така разсилният посрещал на входа на вече бившия турски конак в Търново всички депутати в първия ден на Учредителното събрание на първото Велико народно събрание, пише "Монитор бг".

Денят е 10 февруари 1879 година, а броят на депутатите все още не е уточнен – някъде в архивите пише, че са 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234. Събрани са от кол и въже, както се казва.

Има оцелели от Априлското въстание, участници в Опълчението, има немалко изучили се в Европа юристи и лекари. Но на първия ред е и изучилият се също на Запад Иванчо Хаджипенчович, който само 6 години по-рано е част от турския съдийски състав и подписва смъртната присъда на Левски.

Заседанията на Учредителното събрание са в най-представителната сграда – бившия турски конак, построен през 1872 г. от Кольо Фичето.

Тържествената церемония започва точно в 10 часа на 10 февруари 1879 г., когато в конака пристига руският императорски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков. Облечен в парадна униформа, с калпак и бяло перо, той е съпровождан от няколко български кавалеристи.

С възхищение и викове „Ура” князът е посрещнат от населението и от депутатите в залата. След като получава благословия от бившия екзарх Антим I, княз Дондуков в специално обръщение представя предварителния проект за Органически устав, както са наричали конституцията.

Призовава депутатите при обсъждането да изказват своите мнения „при пълна свобода и независимост”, като се водят единствено от интереса на страната и на бъдещото държавно устройство.

Речта му е посрещната с възторг и бурни аплодисменти.

През октомври същата година се провеждат изборите за Първото обикновено народно събрание. Чл. 86, ал. 1 от Търновската конституция регламентира избора на народните представители да се осъществява пряко от народа, като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител.

Втората алинея постановява, че мандатът на депутатите е тригодишен, а ал. 5 определя, че избираеми за народни представители са всички български граждани, които са на възраст над 30 години и са грамотни.

Броят на народните представители в Първото ОНС е вариращ. В третото заседание на Първото ОНС от 23 октомври 1879 г. броят на депутатите е 158 „по официален списък“, в шестото заседание от 25 октомври 1879 г. броят е станал 160, а в десетото заседание той е 157.

От направената проверка на резултатите от изборите излиза, че броят на народните представители е 164. Което говори за нарушаване на избирателните права на гласоподавателите.

Така в Първото ОНС са приети за депутати 8 лица, които не могат да бъдат народни представители поради противоречие на конституционното изискване за възраст.

Единствените, които имат доблестта да се откажат доброволно от мандата си поради наличието на конституционна пречка, са Илия Луканов и Константин Стоилов.

Тази тенденция за приемане на народни представители в нарушение на Конституцията се запазва във Второто, в Третото и в Четвъртото ОНС.

На 4 септември 1878 г. императорският комисар е прогласил за официален език на Княжество България именно българския. Изказват се опасения, че всеобщото избирателно право, признато на всички български граждани, ще бъде ограничено, защото събратята турци ще бъдат лишени от избирателно право.

Ето защо бюлетините са попълвани с имената на даден кандидат за народен представител от грамотно лице, и то на официалния български език.

Предизборната кампания, агитацията, събранията, речите, дискусиите във вестниците и прочее са много активни и от консерваторите, и от либералите.

Подкупване на избирателите така, както се разбира в Западна Европа. Независимо от сериозната либерална агитация чрез обещания за отмяна на всички данъци в държавата, която довежда до съкрушителната им победа, избирателната активност на населението е много ниска – само 32%.

Провеждането на първите редовни парламентарни избори протича емоционално и колоритно. Употребяват се игли, лют червен пипер и преки нападки срещу политическите опоненти.

Единствената работа, която успява да свърши това събрание в рамките на краткото си съществуване, е проверката на изборния процес и резултатите. Повечето от депутатите са били известени с телеграма, че са избрани за народни представители.

От проверките се установяват куп нарушения, водещи до прякото засягане на политическите права на гражданите. Манипулирани са на места изборните резултати чрез липсата на информация за общия брой на избирателите, защото, когато избирателят не е установен, може да се окаже, че даден кандидат за народен представител е спечелил вота с резултат, надхвърлящ броя на избирателите.

Единствените избори, които са касирани от Първото ОНС, независимо от „подозрителната“ законност на всички останали, са изборите от Русенски окръг. От там постъпва Протест № 29 / 20 октомври 1879 г., защото бюлетините на турските избиратели били на турски език и са обявени за недействителни.

Традиция е било в първите велики и обикновени събрания народните избраници да носят в пазвата си бардучета с ракия. Всеки възхвалявал своето производство и често гаврътвали по време на заседанията.

Огнената вода повдигала градуса на напрежението, в дебатите и либерали, и консерватори си разменяли обиди, ругатни, дори псувни. Има доста случаи, когато по-разгорещените се хващали гуша за гуша.

Историографите на това време свидетелстват, че корупцията е била непозната дума тогава. Но когато народните представители са обикаляли районите си, не са отказвали да седнат на богата трапеза.

После се връщали с вино, ракия и печени агнета във файтоните си. Което тогава се е наричало рушвет. Поемали щедри обещания към избирателите си, които после забравяли.