Психолози смятат, че всеки - дори и най-големият скептик сред нас - крие в себе си ирационални вярвания, пише Obekti.bg.

Те обаче не ни пречат. Напротив, тези неизкореними навици на ума са една от причините за успешната еволюция на човешкия вид.

В книгата си "Седем закона на магическото мислене" психологът Матю Хътсън обобщава десетилетия изследвания, за да идентифицира свърхествените вярвания, които всички "по природа" споделяме, и да открие защо са се развили те.

Ако трябва да избирате между якето на най-добрия си приятел и това на сериен убиец, кое ще облечете? Дори да изглеждат напълно еднакво и да се изпрани хиляди пъти, малцина биха носили дреха, обличана от безмилостен психопат. Да не говорим за милионите, които някои хора дават, за да се сдобият с използваните вещи на знаменитости.

Смятаме, че предметът носи същността на човека. Според някои учени това странно усещане се е развило като начин да се предпазваме от микроби. Не сме имали представа какво са, но винаги е било важно да знаем кой се е докосвал до храната ни и е обличал дрехите ни.

"Ако си помислите нещо и след това то се случи, се чувствете донякъде отговорни за него", казва Хътсън.

Това ирационално чувство е резултат от начина, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга очевидна причина за В, смятаме, че А е причинило В.

Прилагаме същото правило дори тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логика се заздравява всеки път, когато "мислим позитивно". Представяме си успешен резултат,  например как вкарваме кош, това повишава самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата.

Усещането, че всичко има причина лежи в основата на много от човешките вярвания. И то е защитен механизъм.

Склонни сме да мислим, че всичко е създадено преднамерено. Отчасти това е защото човек винаги е търсил следи от други действащи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че ако нещо се е случило, то е било причинено. Причинителят може да е невидим - Бог или Вселената, която има съзнание.

Да си измислим несъществуващ деятел е било по-безопасно за оцеляването ни, отколкото да пропуснем нечие присъствие.

По думите на антрополога Стюарт Гътри: "По добре да объркате камък с мечка, отколкото мечка с камък."

Малко от съвременните западни хора практикуват вуду магия. Но редица експерименти показват колко е трудно да разрежеш снимка на любим човек или дори играчка от детството.

Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с представа ни за самия обект. Мисълта, че нараняваме образа, ни кара да чувстваме, че това се случва и с оригинала.

Повечето от нас правят всичко възможно да бъдат да рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, вероятно винаги ще остане част от нас.