Несполучливият рейд: САЩ кого и за какво го бомбардираха и какво ще стане със Сирия

Страстите около разгрома на правителствените войски от страна на американо-кюрдските отряди в района на нефтопреработвателния завод Ал-Исба на левия бряг на река Ефрат на 7 февруари взеха да улягат. Намесиха се и сериозни експерти, които аргументирано твърдят, че руските загуби са едва 4-5 души. Руското МО заяви, че тази акция, подбудена от сирийски бизнесмени от петролния бизнес, не е съгласувана с руското ръководство в Сирия. Руските експерти обаче повдигат тревожни въпроси и не очертават розово бъдеще на политическия хоризонт. На тази тема е анализът на Андрей Ганджа в интернет-изданието EADaily.

САЩ никога не са скривали намерението си да си върнат загубеното влияние в Близкия изток и полагат всички усилия със завидно усърдие в тази насока. Те още през април 2016 г. достатъчно пряко предложиха на РФ да разделят Сирия с някаква „абсолютна линия”. (Заяви го Джон Кери на среща с редколегията на The New York Times на 22 април 2016 г).
 
Американците постигнаха своето! Изминаха по-малко от две години и такава линия бе прокарана по река Ефрат. САЩ заложиха на кюрдите и не сгрешиха. „Сирийските демократични сили” (на първо място кюрдските сили за народна самоотбрана) взеха под контрол почти целия ляв бряг на Ефрат (само два малки района са под властта на ИД).
 
На десния бряг ситуацията е сложна. Там по-голямата част от територията е контролирана от Башар Асад, но на север са кюрдите (Африн и Манбидж), турците са северно от Алепо, „Ал Кайда” е в Идлиб, „умерената опозиция” владее на юг Ат-Танф, Сувейда и Източна Гута. Дори ИД контролира по един район в Идлиб и в Сирийската пустиня.
 
Фронтовата линия вече се стабилизира. „Кланицата” край Ал-Исба показа, че за Башар Асад и неговите съюзници „няма земя източно от Ефрат”. Какво обаче ще стане с региона Камъшлъ (североизточно от Хасеке и на самата граница с Турция), тъй като летището в този кюрдски град се контролира от силите на Асад?
 
Руско-сирийските сили не могат да си върнат левия бряг на Ефрат. Първо, те имат още много несвършена работа в Идлиб и в Източна Гута. Второ, американо-кюрдската коалиция владее Ракка и язовирната стена „Табка” на язовир „Асад” с 12 куб. километра (!) вода. Именно пуснатата от шлюзите вода на 6 януари потопи автомобилния мост край Дейр ез-Зор, а да се форсира Ефрат под прицела на американските сили е истинско самоубийство.
 
По течението след Дейр ез-Зор се намира големият нефтен район (клъстър) „Меядин-Абу Кемал”. Това са 18 нефтени находища, включително най-големите в страната Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 се намират на левия бряг на Ефрат и именно заради тях правителствените войски се стремяха да се закрепят там при щурма на Дейр ез-Зор.
 
Всички местни медии наричат отряда, разгромен край Ал-Исба, не „сирийска войска”, а само „проправителствени войски”. Отрядът се е състоял от „частници” (включително ЧВК Вагнер), „хънтъри” (доброволци от групата „Ловци на ИД”) и „племенни” (бойци от племенното опълчение). Рейдът целял овладяване на нефтопреработвателния завод.
 
И тъй като „частниците” работят в автономен режим, много неща се изясняват.Това са спомагателни войски, а не кадрови подразделения, то техният жесток разгром ще бъде считан като гранично сблъскване и за недвусмислен сигнал от американо-кюрдите, че за Асад зад Ефрат няма нито земя, нито нефт.
 
Сирийският отговор на този сигнал дойде още на следващия ден. От начало на операция „Маслинено клонче” в Африн на 20 януари турските ВВС бомбардираха кюрдите необезпокоявано. На 4 февруари авиационните удари практически спряха. В същото време се заговори за секретни преговори между сирийското правителство и кюрдите с цел последните да признаят върховенството на Дамаск и отказване от идеята за „Сирийски Кюрдистан”. Това би било изгодно за Анкара, защото означава, че сирийските власти ще поемат ангажимент за омиротворяването на границата с Турция.
 
Неочаквано дойде инцидентът зад Ефрат на 8 февруари. Още на 9 февруари турските ВВС възобновиха ударите по кюрдите в Африн. В продължение на няколко дни кюрдски отряди от Рожава и Манбидж бяха пропускани от правителствените постове през провинция Алепо за Африн. Тази кратка 4-дневна практика беше веднага преустановена.
 
Съвсем доскоро изглеждаше, че Сирия има шанс да запази целостта си в сегашните предели, макар и във федеративен формат. Асад в края на миналата година декларира готовност дори да промени конституцията. Повечето партии в Сирийски Кюрдистан също подкрепяха федерализацията. Турската операция в Африн дори можеше да обедини сирийци и кюрди, чиято обща историческа памет е запазила спомени за петвековното турско владичество.
 
Сега може да се предположи прочистване на анклавите – кюрдския в Африн и сирийския в аеропорта в Камъшлъ. Най-вероятно ще започнат боеве покрай Ефрат – около Рака кюрдите контролират късче земя на десния бряг в дразнеща близост до сирийския нефтен клъстър Ресафа.
 
Край Дейр ез-Зор ситуацията е обратна – „башаровците” заемат парче от брега близо до находищата „Меядин-Абу Кемал”. Кюрдите на свой ред няма да изтърпят съществуването на този плацдарм.
 
Днешните проблеми са толкова драматични и спешни, че само може да се маркира въпросът „Как кюрдите ще реализират после този нефт в условията на враждебни отношения с Дамаск, след като от другата страна на границата е Ирак, имащ проблеми със своите кюрди?”
 
Авторът на публикацията в EADaily Андрей Ганджа прави две мотивирани прогнози за бъдещето:
Сбогом, възможност за „единна Сирия”.
Здравей, първа кюрдско-сирийска война.
 
Дано те да излязат погрешни.
 
Редакция БЛИЦ