Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея. 

Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. "В колекционерската поредица на „Златно време“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс.

Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема", пише "Телеграф".

Изминаха 33 години от свалянето на петолъчката от пилона на Партийния дом в центъра на София. Червената звезда - един от символите на комунизма в България, беше свалена на 4 октомври 1990 г., малко след 9 часа сутринта.

Падането на Тато предсказано след нощ в резиденцията на смъртта

Алената петолъчка, гордо увенчавала години наред Партийния дом, е не само най-многострадалната, но и най-несправедливо низвергнатата комунистическа светиня. Петолъчката беше първият репресиран символ на отминалия режим, изтръгнат от покрива на червената цитадела на 4 октомври 1990 г.

Операцията "Долу петолъчката" обаче съвсем не беше някакво демократично беззаконие. Напротив, тя беше предшествана от решението на основните политически сили в парламента, включително и на БСП, които приеха декларация за премахване на нетрадиционните политически символи от обществените сгради, знамена и химни.

Какво се случи с рубинената звезда? България и днес има много обществени сгради, увенчани с прашасали петолъчки, но едно национално знаме и един национален химн. Свалянето на петолъчката е предшествано от всенародни вълнения с палежа на Партийния дом, при които Пламен Станчев едва не се самозапалва. Така се стига до ранната утрин на 4 октомври, когато в 7 часа около петолъчката започна да кръжи хеликоптер.

На покрива се покатерват експерти по демонтаж на петолъчки от столичната фирма "Обществено строителство". Първият опит за отделянето на петолъчката завършва с пълен крах, на границата на сакатлъка. Няколко часа по-късно вторият опит се оказва успешен.

След време обаче командващият операцията Асен Панайотов, тогава зам.-завеждащ отдел Финансово-стопански в червената централа, ще послъже, че петолъчката е свалена от раз за три минути в 9.00 часа на 4 октомври. Все едно кибиците от жълтите павета са гледали друг филм и не са били очевидци на мъката в първата раздяла с комунизма. Впрочем Асен Панайотов има право да версифицира, защото той е човекът, който е командвал парада и при първоначалното инсталиране на петолъчката.

Сградата на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1971 г., Снимка: БТА

Митология

Самата петолъчка е обявена с митология. И до днес никой не знае коя от митологемите има нещо общо с реалността. Съдбата на свалената петолъчка е обявена с всякакви слухове и предположения.

Една от мълвите е, че с обсипания с рубини комунистически символ е платен външният дълг на България. Според друг слух сме я върнали на Русия.

А много хора вярват, че свалената рубинена петолъчка днес се намира в Музея на социалистическото изкуство. Това, оказва се, е на светлинни години от истината.

Днес в музея ръждясва железният скелет на първия прототип на звездата, изработен от грубо желязо и червено стъкло. Този прототип от грубо желязо и червено стъкло дълго време е прашасвал и ръждясвал в задния двор на Софийската централна баня. 

Проклятие

Може би заради кремълското проклятие над най-модерната комунистическа звезда в света същата поема своя прокълнат път, шушукат запознати. Кощунствено е да се предполага, че на 4 октомври 1990 г. хеликоптерът е вдигнал не модерната, а допотопната звезда...

На същата дата алената петолъчка, която и да е тя, е вдигната при втори опит, а хеликоптерът, кой знае защо, я отнася и стоварва в полето на... Долни Богров. Затова пък още в ранни зори на другия ден, в 5 сутринта, военен камион я натоварва на ремаркето си и я връща отново в Партийния дом.

Именно тогава е установен диаметърът й от 2,5 м и за да бъде вкарана в гаража на Тодор Живков, се налага да изпуснат гумите на камиона. Според Асен Панайотов именно в гаража на Тато са свалени позлатените лайстни на светинята и добитото по този начин злато - 2 кг златни люспи, било предадено по надлежния ред с протокол на БНБ.

Рубините се оказват многослойно техническо червено стъкло!... Но и то изчезва яко дим незнайно как и къде, а в гаража на Тато остава само скелетът, т.е. желязната арматура на петолъчката, който малко по-късно е продаден за старо желязо. След време пак така, незнайно как, скелетът на алената звезда отново цъфва, този път в задно кьоше на Централната софийска баня.

Кьошето впрочем принадлежи на музея "Стара София", но е недостъпно за посетители. Музейните експерти от "Стара София" разкриват, че преди това скелетът дълги години е отлежавал в склад на Гара Искър. Днес в Музея на социалистическото (тоталитарното) изкуство отлежава ръждясало желязо и никой не знае дали то именно е крепяло допотопната алена звезда?

Отговор

Какво свалиха от покрива? Отговорът на въпроса какво е свалено от покрива на Партийния дом на 4 октомври 1990 г. се крие в Решение №648 от 28 юли 1984 г. на Секретариата на ЦК на БКП. С въпросното решение висшият партиен орган одобрява идеята да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва.

Външнотърговската организация "Техноимпортекспорт" осъществява покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда. Според твърденията на отговорните търговски фактори тогава тя е изработена от синтетичен рубин, а диаметърът й е 3 метра. Това обаче няма нищо общо с истината. Защото условието на Москва е българската звезда да бъде по-малка от съветската и в края на краищата диаметърът й се оказва 2,5 м.

На всичко отгоре златното покритие на псевдорубинената звезда е направено в завод "Комуна" в Сопот. Мощността на лампите, които денонощно осветявали петолъчката, е 3700 вт. Външното осветяване обаче е само за застраховка. Защото след монтирането й българската рубинена звезда №2 сияе със... собствена светлина. Досущ като тази над Кремъл.

За разлика от допотопната й предшественица, която свети с отразена светлина и е осветявана денонощно от мощни прожектори, накачулени по околните сгради, модернизираният вариант има собствено излъчване. Досущ като кремълската.

За изработката на българското й подобие България е платила над 573 246 преводни рубли и още 14 643 за допълнителни транспортни и монтажни разходи. Решението да се подмени старата звезда, която светела с отразена светлина, огрявана с прожектори от околните сгради, вместо да сияе отвътре, е взето от ЦК на БКП през 1984 г. 

Преписка

Молението за подмяната започва с преписка до другаря Кручинин, отговорен фактор в ЦК на КПСС. В писмото до него замяната е описана като желание на българските работници да си имат такава звезда в навечерието на тринадесетия конгрес на БКП през 1986 г.

Съветските специалисти, след като се запознават с условията в Партийния дом, преценяват, че рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, максималната й дебелина в центъра да бъде 70 см, опорната й част да е 2 м, а общата тежест да не надвишава тон и 200 кг.

Във вътрешността на така определените параметри на светещото чудо има източник на светлина, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички фасети на рубина при мощност от 5 квт. Отделните стъкълца са с размери 80 на 30 см. Атмосферните параметри за самодостатъчност на звездата стигат от минус 27,5 градуса до плюс 37,4.

В края на краищата става така, че българската червена звезда има повече екстри от кремълската. При това изработката може да е московска, но проектът е на българския архитект професор Иван Иванчев.

А това и всичко накуп се оказва...недопустимо. Така българската звезда е смалена от 3 на 2,5 м.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук