Легенди за златото на цар Петър и несметните съкровища на Рилския манастир не дават миг покой на иманярската мафия у нас и по света. Мълвата, че няколкотонната каменна карта, наречена „Тигана”, скоро ще бъде взривена и разфасована на парчета, разбуни наново духовете. Канарата се намира в бившите овчарници край Калинска река, над село Пастра. И дедите, и прадедите ми са живели по тия места. Ако знаеха нещо, нали първо те щяха да гушнат делвите с алтъни”, чуди се на акъла им чобанинът бай Стоян Опакото.
„Мястото срещу дръжката на „Тигана” е ровичкано още през 60-те години на миналия век”, спомняше си екстрасенската от село Пастра Мария Николова. Според нея златото било извадено през 1942 г. и заровено в четири огромни глинени делви.

Дали е било задигнато обаче от немските агенти на Абвера, изпълняващи секретна мисия тук, най-вероятно в търсене на залежи от уран, дали от приближени на цар Борис III, който е бил председател на Българското дружество на иманярите, или от търсачи единаци, никой не знае.

„Понякога сме откривали по 2-3 жълтици. Ей така, като че ли паднали от небето. Сякаш да не умре легендата и да насърчава идните поколения. През 1967 г. край Рилския манастир се появил грък, който говорел завалено български. Задържал се дълго време. Десетилетия по-късно млад елин, наподобяващ предшественика си, търсил река с много водопади, а в тоя край те са неизброими. И двамата шашнали балканджиите с точно възпроизведения мит за златото на цар Петър.

Според поверието царят донесъл тук злато със седем катъра, за да го скрие от настъпващите турски орди. Придружавали го 60 майстори дюлгери. Спрели край една от реките и започнали градежа на скривалището. Утробата била издълбана зад един от водопадите по южните склонове на Рила. Строителите работили върху скеле на 6-7 метра височина от земята. Отбили водата с ярешки кожи. Дълбали скалата с длета, а за заточването им построили специална ковачница. След като пробили отвор, широк колкото да влезе човек, разширили помещението зад водопада и стоварили в него златото.

Входът към укритието залостили с разтопено олово. Постепенно цветът му взел да наподобява цвета на естествена скала, а след това мъх заличил всички следи. Строителите били изклани. По разбираеми причини. По чудо се спасил само един, който се покрил в Гръцко.

„Не се изненадвам, че само византийци с най-модерни златотърсачи с цена колкото на нов мерцедес шетат яко по нашия край. И седемте водопада в този район вече щателно са претърсени. Ужас и страх всява обаче Дяволският водопад, наречен така, понеже неколцина вече станаха курбан на страстите си”, казва дядо Тушо от село Падала.


Пещерата на свети Иван Рилски, също обвеяна с много тайни

Манастирското злато също не дава сън и покой на иманярите.

„Още като послушник в обителта през 30-те години на миналия век узнах от по-старите калугери за подземен тунел под килиите и църквата, който извежда на 3 км в планината. Там, в пещерите, имало скривалища, където братството можело да се укрие при внезапно нападение от башибозук. В тях било скътано и манастирското имане. В каптажа на чешмите пък бил скрит 10 кг стрихнин, та при отстъплението си монасите да отровят водата. Още по мое време манастирът и катакомбите му бяха преровени из основи. От дядо Калистрат пък веднъж подочух, че в Черната скала над река Елешница имало също голямо съкровище”, записал е в репортерския си бележник човекът на народното издание спомените на Васил Христов, известен повече с партизанското си име Бойчо - първият бодигард на Георги Димитров.

Според бившия уредник на музея на Рилския манастир Димитър Кръстев, и той вече покойник, при разкопки край Хрельовата кула през 1990-1991 г., там, където някога е била игуменарницата, археолози открили кладенец от XIX в., зарит с камъни.

„Пристигна екип от специалисти, стигнаха на 8,5 м дълбочина. Отвсякъде бликаше вода. Пуснаха сонда, но тя така и не стигна дъното. Зарязаха съоръжението, защото беше опасно да се дълбае повече. Явно тук е имало изход към река Друшлявица в случай на обсада от турските орди, опожарявали неведнъж светата обител. И като наказание за християнството, и в търсене на несметните богатства на манастира”, разказваше навремето историкът богослов.

Иманяри бият отшелник заради съкровището

Според преданията преди голямото опожаряване на Рилския манастир от турците монаси и пандури успели да скрият на сигурно място събраното през годините злато от дарители. Игумените предавали тайните си един на друг, но веригата постепенно се скъсвала. Малко преди 9 септември 1944 г. известният тогава отшелник Ефрем Босия бил пребит от иманяри, за да им каже къде е съкровището. Отшелникът не отронил и дума. Със сигурност за златото обаче е знаел дядо Макарий /1837-1945 г./. „Гледай през прозорчето коя скала от Еленин връх най-напред ще огрее слънцето. Там са парите, там е златото! Алтъните са прикрепени към скалата или са в някоя дупка. Само трябва да отидеш и да ги вземеш. Мен вече ме мързи!”, казвал Макарий на любимия си послушник Васил, за когото отворихме дума. Никой обаче не вярвал на стареца-разбойник, щото псувал като хамалин, под расото си не слагал нищо и често голият му задник лъсвал като месечина.

 Под моста на река Друшлявица, откъм Самоковската порта, има плоча с кръст. Според иманярите тя сочи къде е скрита част от съкровището. Мнозина са ровичкали и към костницата, и към пещерата на свети Иван Рилски. И навярно ще продължат да ровичкат.

 Определен принос в издирването на манастирското злато има и така наречената народна власт. В края на 60-те години на миналия век директорът на тогавашния „Балкантурист” и кметът на гр. Рила поставили на кръстосан разпит последния отшелник, живеещ в хралупа на дърво в местността Буката, под пещерата на светеца. Големците скапали от бой светия човек. Пустинникът обаче се оказал издръжлив и дума не проронил на главорезите си с партийни билети. Една от версиите гласи, че той е бил последният посветен в тайнството на бившите игумени, който знаел къде е скритото съкровище на манастира, преди да бъде опожарен от отоманците.


Георги АНДОНОВ, Рилския манастир