Преди три седмици масовият убиец Росен Ангелов уби безжалостно 6 души в къща в Нови Искър. Случаят е без аналог в нашата история. И въпреки че става въпрос за масов убиец, а не сериен, ние ви предлагаме някои от най-зловещите истории с престъпници в света. И докато хората в Източна Европа още се опитват да се отърсят от ужасите на Андрей Чикатило, в руския район на Ангара се появи нов зловещ рекордьор. Бившият полицай Михаил Попков бе осъден за убийството на 22 млади жени. В хода на следствието си признал за умъртвяването на още 59, пише "Марица".

 Ужасите, сътворени от ченгето Попков, започват през ноември 1994 година. До 2000 година в района на Ангара са открити телата на 29 млади жени. Според начина на действие на престъпника, следователите решават, че става въпрос за сериен убиец. Така обединили всички случаи. Медиците, изследвали останките на телата, твърдят, че серийният убиец действа с различни оръжия - един път използва брадва, друг път шило, на няколко пъти убива жертвите с отвертка. Брадвата обаче му била любима - 9 от жените са убити със секирата.

Възрастта на жертвите е от 19 до 28 години. Всичките са изнасилени и са били в състояние на алкохолно опиянение преди смъртта си. Само една от жените е била трезва и Попков не я изнасилва, преди да я убие. В 1998 година в района на Ангара плъзва слухът, че в района броди маниак. Както се оказва след това - ченгето Михаил Попков качва жертвите си на патрулката на стоп. След това ги убива на отдалечени горски места. При няколко от случаите шефовете му казват, че са намерени останки на жена, и са изпращали първо него да отцепи района. „Като отидех първи на мястото, винаги гледах дали не съм забравил някакви улики”, разказва сега серийният убиец.

Разследването срещу Ангарския маниак води Николай Китаев, който преди това е разследвал серийния убиец Василий Кулик.    Пробивът става на 28 януари 1998 година. Тогава до селцето Байкалск е намерено ранено голо момиче. След 6 месеца молби на майката да започне разследване, то най-сетне тръгва. Пред разследващите жертвата разказва, че е била качена в патрулка, карана от сержант от полицията. Той я завел в гората, накарал я да се съблече, а след това ударил главата в едно дърво, от което тя загубила съзнание.

Момичето разпознало сержанта от Ангарския участък Михаил Попков. Николай Китаев обаче не направил нищо - заявил, че отсъства съдебномедицинска експертиза на пострадалата и сержантът има алиби. През март 2001 година следователят Китаев бил уволнен от следствените органи. Попков е заловен чак в 2012 година след ДНК тест от тялото на жертва от 2003 година. Така маниакът е арестуван. На 31 октомври 2013 година му предявяват обвинение за 22 убийства. Обемът на делото е 195 тома. След като го признават за виновен, Попков се изповядва за още 59 убийства. Спрял да убива, след като станал импотентен вследствие на сифилиса, който получил от приятелката си.

Жоро Павето хвърли София в ужас

Жоро Павето хвърля в ужас столичани преди 50 години. През 1968-а той  действал нощем в различни квартали, а любимото му оръжие било увито в носна кърпа улично паве. Той напада шест жени, като пет от тях оцеляват, но последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болницата. В тъмнината на ранните утринни часове между 5:30 и 6  Павето се промъквал тихо зад жените и ги удрял по тила с някакъв тежък предмет. Прякора си получава, защото до една от пострадалите е намерено увито в носна кърпа паве. Той очевидно е сексуален маниак, защото разсъбличал жертвите си, но не ги изнасилвал.     Жените не смеели да излизат по тъмно сами, а милиционерите отчаяно опитвали да надушат следите на тайнствения нападател.   Най-накрая късметът им проработил във вечерта на 6 ноември 1968 г. В 21:30 часа обитателите на един столичен дом се приготвяли за лягане. Възрастната домакиня пожелала лека нощ на дъщеря си и зет си. Тя се оттеглила в стаята си и започнала да се съблича, без да знае, че под прозореца , покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото надничал някакъв младеж. Воайорът обаче не могъл да се задържи стабилно върху дървата и купчината се срутила. Жената се разпищяла, а зет го подгонил. Съседът им  бил служител в криминална милиция и се включил в преследването. Така воайорът бил заловен.   Ченгетата установили, че задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов. Той бил на 25 години, глухоням и работел като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд“.   За да се сдобият с уличаващи сведения, властите прибегнали до стария изпитан номер с „къртицата“. Те вкарали в килията на Милчо един агент на криминална милиция, който владеел отлично езика на глухонемите. И пред него Жоро Павето си признал всичко.   Общественото мнение настоявало за смъртно наказание. Психиатрите решили, че Миланов е вменяем, и на 19 февруари съдът произнесъл присъдата му - 20 години затвор при усилено строг режим.

Червеният запорожец - смъртоносен капан за девойки

Много преди Чикатило Съветският съюз е разтърсен от случай на сериен убиец, за какъвто до този момент руснаците са гледали само по филмите. Белорусецът Генадий Михасевич ще убие в района на Витебск 36 жени за по-малко от 15 години. Първото си престъпление извършва само три дни след уволнението от казармата. Генадий страдал от любовна мъка - приятелката му току-що го било изоставила, и смятал да се обеси на една греда в двора си. Тогава пред къщата му в селцето Солоники минало младо момиче. След години той ще разкаже, че веднага решил да я удуши и изнасили. Така тръгва черната линия в живота му.  През годините той е дружинник, има семейство, постоянно е даван за пример. В свободното си време мами млади момичета да се качат на  червения му запорожец, изнасилва ги и ги убива. Няма определен метод на действие - следствието срещу него ще покаже, че използва каквото оръжие му попадне. Веднъж убива млада жена с ножичката от чантата , а друг път - с преплетен сноп ръж. За убийствата, извършени от него, са арестувани и осъдени 14 души. Единият е екзекутиран, а друг от тях ослепява в затвора. В началото на 80-те години милицията прави патрулни дружини, които трябва да предотвратяват убийство и да следят червените запорожци. Започват и масови разпити на мъже от неговия район. Генадий изпаднал в ужас. Тогава в устата на една от жертвите си слага писмо, в което обяснява, че зад убийствата стои организацията “Патриотите на Витебск”. От него става ясно, че това са мъже рогоносци, които си отмъщават. Това била най-голямата му грешка. За по-малко от месец го разпознали по почерка. Генадий е осъден на смърт на 14 април 1987 година. Присъдата е изпълнена на 25 септември 1987 година.

Чудовището от Андите на свобода за $50

Колумбия е страната, където серийните убийци обикновено оглавяват класацията на “Гинес”. Педро Алонзо Лопез е обвинен в убийството на над 300 млади момичета от Еквадор, Перу и Колумбия. Сигурно никой нямало да чуе за него, ако през 1980 година журналистът Рон Лайтнър случайно не минал през еквадорския затвор “Амбато” и не му показали между другото Педро, с обяснението, че лежи за стотици убийства. Интервюто на Лайтнър било препечатано в “Чикаго Трибюн”, “Торонто Сън” и “Сакраменто Бий”. Лопез е роден в семейството на проститутката Бенилда с 13 деца. Баща му е виден представител на Консервативната партия, убит, докато защитавал магазина си по време на поредните политически размирици. Самият Лопез разказва, че актовете на проституция, която гледал ежедневно, повлияли на детската му психика. Един ден Бенилда го хванала да си играе по много неправилен начин със сестра си и го изгонила на секундата. Тогава Лопез бил на 8 години.   Малкият тръгнал пеш към столицата Богота. По пътя бил прибран от възрастен мъж, който го завел в изоставена къща и го изнасилил многократно. След това е намерен от американско семейство, което го дало в приют. Избягал отново, този път заради сексуално посегателство от учител. На 18 години започнал да краде коли. Бързо бил арестуван и изпратен в затвора. Според интервютата, които дава, бил изнасилен групово от банда в затвора и тогава съвсем откачил. Лопез разказва, че през годините в затвора избил един по един всичките си изнасилвачи.  Щом излязъл, започнал да убива млади перуанки, еквадорки и колумбийки. “Еквадорските момичета са най-тихи и невинни”, признава след това той. Стигнал до 3 убийства седмично. Според сметките му, до 1978 година имал повече от 100 убийства. При едното опитал да убие индианско момиче и бил хванат от племето. Те го осъдили на смърт, но тук се намесил християнският им мисионер. Той ги убедил да го предадат на полицията. В участъка го разпитали и го пуснали да си ходи. Така той продължил да убива, докато пак не се издънил. При един неуспешен опит бил обграден от яростна тълпа и предаден за пореден път на еквадорските власти.  При разпитите завел униформените до един от масовите си гробове, където имало 56 тела. Чак тогава ченгетата осъзнали, че пред тях има зловещ сериен убиец. Еквадорският съд го осъдил през 1980-а, а през 1994-та го освободили за добро поведение. Бил арестуван по-малко от половин час след това, защото опитал да мине нелегално границата с Колумбия. Страната веднага му предявила обвинения за убийство отпреди 20 години. Колумбийският съд го признал за невменяем. Държали го до 1998 година в психиатричното крило на клиниката в Богота. След това бил обявен за напълно здрав и пуснат на свобода срещу гаранция от 50 долара. В момента никой не знае къде точно е Падро Лопез. Според едни източници той е в таен затвор, според други е свободна птичка, която убива каквото поиска между Колумбия, Перу и Еквадор.

Как малкият китаец се изроди в големия дракон

Китаецът Ван Цян е един от най-зловещите китайски серийни убийци. За 8 години - от 1995-а до 2003-та, е убил и изнасилил 45 жени в Манджурския автономен район. Обвиняват го за още 10 убийства. Ван израснал без майка, с баща алкохолик, който на всичкото отгоре обичал да залага и губи пари. Бащата редовно карал малкото момче да ходи и краде заради него, за да може да пие и играе хазарт. И го пребивал жестоко, когато то отказвало.   Така Ван избягал от дома си много преди да завърши училище. Избивал жертвите си почти незабелязано, защото много от тях били млади жени, дошли на гурбет от други краища на страната. Арестували го в село Будоян, където живеел, на 14 юни 2003 година. Бил обвинен за изнасилване и убийство на местно момиче. Ван веднага разказал на полицаите за другите 44 убийства и 10 изнасилвания, за които никой изобщо и не мислил да го обвинява. На 6 април 2005-а  той е признат за виновен и е екзекутиран на 17 ноември същата година.

Терминаторът, затрил цели семейства

Украинският сериен убиец Анатолий Оноприенко е наричан “Чудовището на Украйна” и “Терминатор”. Той призна за убийството на 52 души - почти всички семейства с деца. Оноприенко остава сирак на 4-годишна възраст. Майка му умира и баща му, герой от Втората световна война, не може да се грижи за него и по-големия му брат. Първо за малкото момче се грижат бабите и леля му. След това те го дават в сиропиталище. Оноприенко твърди, че това е предрешило съдбата му, защото 70% от децата с такова детство приключват живота си като престъпници. При залавянето му са открити 122 единици огнестрелни оръжия. Първоначално той признава само 8 убийства между 1989-а и 1995-а. Преди да бъде арестуван, властите хващат друг човек - Юри Мозола, и го инквизират в продължение на три дни да си признае. В тялото на Мозола е пускан ток, вадени са му ноктите, мъчен е с вода. Не признава нищо и умира от мъченията. Седем украински ченгета са осъдени за това.  Оноприенко е арестуван 20 дни слез смъртта на Мозола съвсем случайно. Преместил се да живее при роднина и оставил арсенала си в старото си жилище. Той бил открит от съседите и полицията бързо свързала част от пушките с един куп неразкрити убийства.  Първият му удар бил през 1989 година. С партньора си Сергей Рогозин убили 10 души в една селска къща. Това били бащата, майката и 8-те им деца. Оноприенко се разделя веднага с Рогозин и продължава да действа по същата схема - набелязва отдалечен дом за грабеж, убива възрастните, след това децата, ограбва го и го пали. В няколко от случаите убивал случайно преминаващи свидетели.  Оноприенко получил смъртна присъда през 1996 година. Точно тогава Украйна била приета в Съвета на Европа, затова присъдата била заменена с доживотна. Починал през 2013 година от сърдечен удар в затвора в Житомир.

Източник: "Марица"