На 1 април всички се надпреварват да си правят шегички, а „жертвите“ просто нямат право да се сърдят. Понякога се получават забавни ситуации, но понякога ефектът е катастрофален.
 
Списание “History Revealed” разказва 10 истории за първоаприлски шеги, които са станали причина за ужасни инциденти, а понякога и са смърт, пише „Мирър“.
 
През 2001 година радиоводещ от Брайтън, Великобритания, казал на слушателите си, че реплика на „Титаник“ може да се види от Бийчи Хед – най-високата варовикова крайбрежна скала на Острова. Стотици хора се стекли на красивото място, само за да разберат, че това е шега. Заради стълпотворението, обаче, се образувала огромна пукнатина и се наложило полицията да гони хората. Два дни по-късно час от скалата се отчупила и паднала в морето.
 
Съпруг буквално изплашил жена си до смърт, макар не такова да било първоначалното му намерение. През 1986 година Джон Аренс от Нашвил, Тенеси, се дегизирал като скитник с бяла маска. Когато почукал на входната врата и поискал от жена си да му сготви вечеря, тя припадна и умряла след час. Двамата били женени едва от няколко месеца.
 
През 2002 година радиоводещи в Канзас сити създали паника сред слушателите си, разпространявайки новината, че водата в чешмите е с високи нива на двуводороден оксид. Те казали още, че образувалото се по естествен път вещество може да доведе до често уриниране и набръчкване на кожата. Това, което не казали, е, че това е химическото наименование на водата. Те всъщност не излъгали, но полицията получила над 100 обаждания от притеснени граждани, а общински служител свързал измамата с терористично нападение. Шегичката с двуводородния оксид се появява всяка година, вече като двуводороден окис (киселина). Но това пак е вода.
 
Ученическа шега излязла извън контрол през 1897 година в престижния институт „Луси Коб“ в щата Джорджия. Учениците решили да избягат от училище и да прекарат един забавен ден. Девойките взели необмисленото решение да се мотаят из града непридружени. В същото време обаче директорката бързо пратила писма до родителите им, настоявайки децата да бъдат преместени в друго училище, за да се запази репутацията на институцията.
 
Английският астролог Джон Партридж бил известен с неточните се предсказания. Той определено на „видял“, че авторът на „Пътешествията на Гъливер“ Джонатан Суифт му крои нещо. Сатирикът решил да се позабавлява на гърба на Партридж. Пишейки под псевдонима Айзък Бикерстаф той „предсказал“, че Партридж ще умре от ужасна треска през 1708 година. Новината била публикувана на 1 април. От нея пострадала ужасно репутацията на астролога, а когато починал 6 години по-късно, никой не повярвал.
 
Заплахата от нашествие на извънземни се появила над град Ал Джафр в Йордания през 2010 година, когато на първа страница на местен вестник било съобщено, че НЛО се е приземило в пустинния град, а от него слезли същества, високи 3 метра. Започнали да пристигат новини за прекъснати комуникации и квартали, огрени от светлината на летящи чинии, които изплашили местните жители. Родителите били толкова изплашени, че не изпратили децата си на училище, а кметът започнал да обмисля пълна евакуация. Причината тази шега да се превърне в такова бедствие е, че обичаят за 1 април не е толкова разпространен в Йордания.
 
Професор по история бил попитан от репортер през 1984 година за произхода на Деня на лъжата или както го наричат в САЩ – априлския ден на глупака. Проф. Джоузеф Боскин от Бостън си измислил „шута Кугел“. Според неговата история Кугел казал на римския император, че той може да върши по-добра работа от това да се прави на глупак. Направили го император за един ден, през който той си правел шеги с хората и така дал началото на тази традиция. „По някакъв начин това е много сериозен ден. В тези времена глупаците са много мъдри. Шутовете давали перспектива на истински неща чрез хумора“, казал професорът. Историята била препубликувана от други медии, на които им отнело цяла седмица да схванат шегата – „кугел“ не е шут, а еврейски пудинг.
 
Паника обхванала жителите на Милтън, Масачузетс, след като тв канал съобщил през 1980 година, че Големия син хълм – местна и определено с липсваща вулканична дейност планина, е изригнала. Новинарите подкрепили съобщението си с кадри от планината Сейнт Хелънс в щата Вашингтон, която е вулкан и която била пред изригване. Монтирали и старо изказване на президента Джими Картър. В края на кадрите било показано картонче с надпис „Ден на шегата“, но било твърде късно. Полицията била засипана с обаждания от граждани, много от които смятали да напуснат домовете си. Продуцентът на новините бил уволнен.
 
Вестник „Таймс“ публикувал през 1972 година статия за туристическата агенция „Томас Кук“, която организира обиколка на света в чест на 100-годишнината от околосветското пътешествие на основателя си. Малко по-нататък вестникът се шегува, че агенцията пуска околосветското пътуване на такава цена, каквато е била през 1872 година – 2010 гвинеи. Пред офисите на агенцията се извили огромни опашки, а горкият репортер Джон Картър изгубил работата си.
 
Въпреки че напрежението в Близкия изток изобщо не е тема за смях, през 1986 година израелски анализатор на разузнаването пуснал фалшив доклад за деня на лъжата, в който пишело, че Набих Бери – лидерът на движението „Амал“ – една от фракциите в Ливанската гражданска война, е бил ранен при опит за покушение. Новината се разпространила чрез радиото, след което била изтеглена, за да се предотврати международен инцидент. Анализаторът бил изправен пред военен съд, а министърът на отбраната бил привикан за разпит в парламента.
 
Вероятно една от най-успешните шеги за първи април е на предаването „Панорама“ на Би Би Си, където бил излъчен материал за дърво, раждащо спагети, в Швейцария, радващо се на добра реколта заради хубавото време и успешното изтребление на „спагетния житоядец“. Телевизията била засипана с обаждания от британци, които питали  откъде да си купят дървото, за да си го засадят в двора.

Превод и редакция: БЛИЦ