Може би не знаете името ѝ, но със сигурност сте я виждали поне веднъж в живота си. Бети Бууп е първият анимационен секссимвол, който се появява през 1932 г. и до днес продължава да се радва на световна слава.

Както зад почти всяка световноизвестна звезда, така и зад известните анимационни герои често се крие поне една интересна история за разказване.

Бети Бууп не прави изключение. Зад големите очи и малките нацупени устни на анимационната героиня стои образът на джаз певицата Хелън Кейн.

Първоначално анимационният герой е френски пудел с човешки черти

По-късно аниматорът Грим Натуик решава, че Бети Бууп е доста грозновата и я превръща в карикатура на джаз изпълнителката Хелън Кейн.

Бързо ушите на Бети се превръщат в обици, черните панталонки са заменени с предизвикателни рокли, а песните придобиват типичния стил на певицата да изпява думи със сексуален подтекст със сладък, почти бебешки глас.


Източник: Wikipedia

Считаната за една от най-значителните джаз певици за времето си Кейн придобива слава с песента „That’s My Weakness Now“, в която се откроява емблематичната фраза „boop-boop-a-doop“ в смисъл на „секс“.

Именно тази реплика се превръща в повод за съдебно дело, което Хелън Кейн повдига срещу Парамунт Пикчърс. Публиката веднага забелязва приликата между анимационния герой и певицата. Разбираемо този факт не убягва и на самата нея.



Източник: Wikipedia

Когато тя изпада в тежки финансови затруднения, се възползва от тази прилика. Певицата започва да съди компанията за обезщетение на стойност 250 000 долара, че са използвали не само образа ѝ, но и знаменитата ѝ фраза „boop-boop-a-doop“. Тя предявява и иск анимацията да бъде прекратена.

Собственикът на студиото – Макс Флейшър, не се поддава

Той отвръща на удара и призовава в съдебната зала три от озвучителките на Бети Бууп в анимациите. Всяка от тях обяснява, че не е имитирала Кейн и демонстрира гласа, който е използвала при озвучаването.


Източник: Wikipedia

Решаващ за края на делото се оказва запис на афроамериканската певица Естер Джоунс, по-известна като Бейби Естер. По време на делото нейният мениджър излага твърдението, че през 1928 г. Хелън Кейн е видяла представление на Бейби Естер и е копирала стила ѝ.

Мениджърът на Кейн също подкрепя твърдението, а самата Естер не може да свидетелства, защото по това време вече е починала. Скрийн тест потвърждава приликата и убеждава съдията, че всъщност Кейн е копирала Бейби Естер. Така делото приключва, а с него и кариерата на Хелън.
Хелън Кейн
Хелън КейнИзточник: Wikipedia

Делото за Бети Бууп може и да ви се струва глуповато, но то допринася за още по-голямата слава на анимационната героиня. Красивите ѝ танци, сладникавият глас и предизвикателното ѝ облекло пленяват публиката. Песните ѝ са достатъчно мръснишки, че да накарат човек да повдигне вежди, но не твърде, че да направят героинята неприемлива.

Тя превзема сцената и публиката я обожава, защото ѝ напомня за безгрижните дни на отминалите десетилетия. А музиката на Бети Бууп – тя допринася значително за въвеждането на масовата публика в стила на джаза и суинга.



Въпреки че героинята спечелва сърцата на хората през 30-те години на миналия век, тя и до днес продължава да бъде помнен и използван символ, като се появява в най-различни проекти, комикси, дрехи, корици и на още много други места.

Може повечето хора да не знаят името ѝ, но всеки я е виждал поне веднъж в живота си.

Източник: Vesti.bg.