На днешната дата преди 110 години от васал на Османската империя България се превръща в независима държава. Този безпрецедентен акт на свободната воля на българския народ става възможен 30 години след Руско-турската война от 1877-78 г., припомнят от Dir.bg.

На 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолната столица Велико Търново цар Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Това е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов, с който се отхвърля васалната зависимост на България, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. 

Как протичат събитията?

В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите от кабинета. Следва тържественото обявяване на независимостта в Търново.

Портрет на Фердинанд I Сакс Кобурготски, 1909 г., художник Г.Евстатиев, НГ (Снимка: НИМ) Портрет на Фердинанд I Сакс Кобурготски, 1909 г., художник Г.Евстатиев, НГ

Портрет на Фердинанд I Сакс Кобурготски, 1909 г., художник Г.Евстатиев, НГ (Снимка: НИМ) Портрет на Фердинанд I Сакс Кобурготски, 1909 г., художник Г.Евстатиев, НГ

НИМ показва Манифеста за Независимостта и Сребърната конституция

"Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о" Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не требва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска."

Това е само част от историческия манифест, събрал в себе си вековния стремеж на предтечите ни за свобода и независимост.

Манифест на цар Фердинанд I към българския народ за обявяване на независимостта на България, художествено изработен от Харалампи Тачев

Манифест на цар Фердинанд I към българския народ за обявяване на независимостта на България, художествено изработен от Харалампи Тачев

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта.

Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново - символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември.

Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 

Част от изложбата „Дипломация и доблест“, посветена на 110-годишнина от провъзгласяване на Независимостта на България в НИМ

Част от изложбата „Дипломация и доблест“, посветена на 110-годишнина от провъзгласяване на Независимостта на България в НИМ

 

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.  Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Историци за Деня на независимостта

Проф. Андрей Пантев: "Независимостта има реални проекции като национално и държавно постижение. България вече можеше да сключва договори направо, премахнаха се всички финансови обременения върху нея, тя вече можеше да участва във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този начин беше окончателно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.

Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна.

България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости. Не случайно казвам, че до 1908 г. тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно впечатление, че винаги, когато сме взели самостоятелни решения след 1908 г., обикновено сме грешали."

Акад. Георги Марков:"Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина - с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията "Източните железници", която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима."