В края на годината, когато идват празниците и хората се отдават на различни емоции, по-възрастните пловдивчани се връщат назад във времето, когато Коледа беше един нормален работен ден, а цитрусите бяха мечта. Много от хората, родени преди 40 години помнят, че дядо Коледа беше Дядо Мраз, шоколадовите яйца, магазин Джъмбо и какви ли не чудеса не съществуваха, пише "Трафикнюз".

Какви са обаче спомените на пловдивчани? На първо място разбира се са километричните опашки за цитруси – банани и портокали, пред така наречения показен магазин на центъра на града. Там хората са се нареждали, не за да се показват пред името на магазина, а за да се запасят с екзотичните за тогава плодове. В сняг и студ, още от ранни зори народът се е нареждал на опашката. Тъй като са давали само по два килограма на човек, цели семейства сa се редели, но се правели, че не се познават, за да може всеки да се добере до заветния плод.

Цял героизъм е било да се уредиш с прилични мезета, а да намериш луканка, се е искало  хъс, изобретателност и най-вече връзки с другарите от търговията. В т.нар. "Хранителни стоки" имало два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът бил Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямало. При сиренето е било същото - бяло, краве сирене, понякога овче. Хубаво месо се е купувало, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.

По пазарите пък около 20 декември, наставало пълна какафония, с доставянето на празничните дръвчета. Елхите са били естествени, а спомените на мнозина се свързват предимно с капещите иглички, дълбоко забити в мокетите. Ако преди 40 някой е казал, че ще украсяваме изкуствени, може би щеше да бъде смятан за луд.  

Играчките – стъклени, в различни чудни форми, като звездички, чайници, пумпали и пр. Много от вас сигурно помнят и гирляндите, направени от цветна хартия.

Празничната атмосфера най-ярко се е усещала не за Коледа, а за Нова година. Преди 1989 година, Рождество Христово е бил един обикновен работен ден. Малко са били тези, които са празнували и то в тесен семеен кръг.

Дойде ли обаче Нова година… всичко живо се втурва в пазаруване, готвене, приготвяне на подаръците.

За играчките жителите на Пловдив са разчитали на магазин Детмаг. Те са били ограничени, а най-красивите са били заделени за „наши хора”, седмици преди празниците. Богатите пък са пазарували от Корекома, чиито витрини са изкушавали малки и големи

Новогодишната нощ!

Още от сутринта домакините са запрятали ръкави в приготвянето на вкусни гозби. И ако днес всичко може да се намери готово в хипермаркетите, то преди 40 години сармите, руската и млечна салата са се правили у дома. Месата са се печели с часове, умирисвайки почти целия квартал. Пекли са се фъстъци, а който е имал късмет на трапезата си е имал и кока кола. За демократичната напитка са отговаряли предимно пенсионерите, които са чакали половин ден пред магазините, за да се запасят с газираното изкушение.

Само веднъж в годината, но само в Корекома, се е доставял „Тоблерон”. Малцина са имали късмета, да си купят от шоколадовото лакомство.

Семействата са вадели новите си дрехи, децата са се пременяли, защото идва най-чакания гост – дядо Мраз. Ролята на белобрадия старец се е изигравала от доброжелателен съсед, който е обикалял етажите на блоковете. Накрая винаги дядо Мраз се е прибирал „добре почерпен” и със зачервени бузи.

Белобрадият старец е посещавал и детските градини, където малчуганите са го поздравявали с песни, танци и стихотворения.

Подаръците за децата са били почти еднообразни. От парцалени кукли до камиончета, влакчета и музикални инструменти. Корекомци пък са можели да се похвалят с дарове, закупени от Съветския съюз. Погледите са събирали кукли, които са плачели и са ходели.

След разопаковането на даровете, много от родителите са прибирали играчките, за да ги запазят „като нови”. 

В новогодишната нощ, след като часовникът ударил полунощ, вратите на апартаментите са се отваряли и всички комшии си честители празника. Под съпровода на „Дунавско хоро” младо и старо са завивали кръшно хоро по площадките на етажите. Децата са палили бенгалски огън, а минути по-късно се впускат със сурвачките по съседите.

По заможните пловдивчани, са имали възможност да прекарат празникът и по заведенията, които са се свеждали до три такива. Това са били ресторантите в популярните още от едно време хотели Лайпциг, Марица и Тримонциум. 

1 януари е бил деня за ходене на гости. Ако до обяд домакините са миели и чистили, в следобедните масите отново са били отрупвани, в чакане на роднини, кумове и приятели.