Спомени от соца: Как се ставаше войник

Утре е 4 октомври. Вярно, че това е датата на изстрелването на първия изкуствен спътник на земята от СССР през 1957 година. За много поколения българи обаче денят е свързан с доста по-ярък спомен – влизането в родната казарма.

Допреди 10 години, когато военната служба беше задължителна, в началото на октомври хиляди млади момчета, току-що завършили училище, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.

Естествено, няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – пищна софра, музика, танци. После идваше ред на първото неприятно усещане – отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – така искаха военните. Но и това се преглъщаше, особено като си спомни човек как е минал преди това през военната комисия и му се е наложило да изпълни командата на доктора с униформа под престилката „Наведи се и разтвори бузите“.

Като виц се разправя, как навремето донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „Добре дошли, скъпи новобранци“. На обратната страна на портала обаче старите войници задължително пишели „Дупе да ви е яко“. Абе, виц, виц, ама бая истина си имаше в него, твърдят преминалите през срочната военна служба през соца.

Следваше друг шокиращ момент – пред портала момчетата се заговаряха едно друго, майтапеха се. Час по-късно – след като за първи път навлечаха военните униформи – не можеха да се познаят един друг. Всички изглеждаха еднакво – като китайци на митинг.

Първия ден доста чудене падаше и с увиването на партенките – парче плат, което се усуква около краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с метални цинтове. Добре че старшината, който по правило се представяше като „майката на ротата“, обикаляше от човек на човек, показваше как става и предупреждаваше, че ако не ги сложиш правилно, ще куцаш до края на службата.

Първият урок, който получаваха новобранците от „старите кучета“, пък беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име. Най-горното се казваше Какъв, второто – Пич, третото – Бях, четвъртото – Каква, петото – П*тка и шестото Станах.

Хайде сега прочетете ги поред на номерата. По-бързо, де!

Това обаче не беше достатъчно. При докосването на което и да е от копчетата, новобранецът трябваше да произнесе точното му име. Например старият пипа първото копче, и ти казваш Какъв. Пипа го втори път – пак казваш Какъв. Внезапно докосва последното – казваш Станах. Малко кофти беше, като зачатка морза по петото копче.

Притеснително преживяване беше и видът на тоалетните – до една без врати. Неофициалното обяснение беше, че са така, за да не може ако си ядосан на някого, да ритнеш вратата и да го събориш в дупката.

Настаняването в спалното помещение също беше лек шок. Вкарват те в стая, побираща поне 80 – 100 души. Леглата строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което трябва да прибереш задължителните вещи, които се искат за всеки новобранец.

Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше инсталирано близо до вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за пример как трябва да се оправя креватът сутрин.

А вечер, дойде ли време за лягане, в спалното се понасяше аромат на спарени партенки от 80 чифта войнишки крака. И то такъв, че можеше да те приспи моментално – като при нокаут.

Спокойно, бързо ще свикнете, хилеха се старите войници. Все пак това беше само първият ден в казармата. Оставаха ни още само 729 дни до уволнението –времето, през което да станем мъже.