Ловът на вещици в Салем от 1692 г. е едно от най-известните гонения на хора, свързано със свръхестествени сили и магии. Повече от сто години по-рано в Европа се е случвало нещо не много по-различно.

Основните жертви на гоненията обаче са не хора, обвинени във вещерство, а в ликантропия (превръщането на човек във вълк).

Първият известен случай на осъден „върколак“ е от 1521 г.

Според историята нападение на вълк в Полини, Франция, довежда до ареста на Мишел Вердюн, Пиер Буржо и Филбер Монто. Тримата мъже са държани в плен и измъчвани докато не си признали, че са върколаци.

Буржо обяснил, че сключил сделка с трима мъже в черно, които му обещали да пазят овцете му в замяна на това той да се откаже от вярата си в Бог. Според разказа му мъжете му дали крем, който му позволявал да се превръща във вълк и да пази земите си.
Източник: Wikipedia

Останалите арестувани също използвали от крема, но освен, че пазели добитъка и земята си, вилнеели наоколо и убивали животни и малки деца. Малко след признанията обвиняемите са осъдени на смърт и са екзекутирани.

 

След този случай започват да се появяват все повече истории и признания за ликантропия, като в по-голямата част от тях превръщането става чрез някакъв вид мехлем и сделка с тъмни сили.

Друг известен случай е този на Жак Руле

Смята се, че през 1598 г. е използвал друг върколак да го превърне, след което го е убил и е започнал да обикаля по къщите и да яде деца. Той получава смъртна присъда за действията си, но по-късно е признат за невменяем и е изпратен в лудница, откъдето е освободен две години по-късно.

На германеца Петер Щубе не му се разминава

Мъжът си признава, че е направил сделка с дявола, от която е получил колан за преръщане във върколак и под новата си форма е изял неизвестен брой хора.

Това му носи жестока публична екзекуция през 1589 г., на която е одран жив, след което крайниците му са счупени, обезглавен е и най-накрая е изгорен на клада.


Източник: Wikipedia

В Естония през 1651 г. 31 мъже и жени са изправени пред съд за ликантропия

Процесът срещу 18-годишният Ханс успява да се открои от поредицата от 18 дела на 18 мъже и 13 жени. Младежът си признава, че е върколак и е вилнял в продължение на две години из Естония. По разказите му мъж в черно го е ухапал и го е превърнал, като самият той е усетил голяма промяна не само във физиката си, но и във вродените си инстикти.

Въпреки че няма нито едно доказателство, че момчето е убило някого, то е осъдено на смърт и екзекутирано на същото място, на което „сатанистката магия“ го е превърнала в свръхестествено същество.

Психични заболявания или ниско ниво на интелигентност

са едни от основните предположения днес за това, защо хората са си признавали за неща, които не са извършили. Каквато и да е била причината обаче, християнското европейско общество по това време не е можело да приеме тази необичайна форма на езичество и магии.

Мнозина днес смятат, че всъщност Църквата през XVI в. не е вярвала във върколаците, а просто се е противопоставяла на бързо разпространяващите се секти и нехристиянски практики.

Източник: Vesti.bg.