“Нощта не е страшна за тези, които са си осигурили запаси”, пише преди хиляди години неизвестен викинг. Някои народи, включително и викингите, добре знаят какво значи полярна нощ, а тези, които не си осигуряват запаси за нощта (т. е. за зимата), имат много малък шанс да дочакат пролетта.

Ако тръгнем по следите на древните викинги далеч на север, в средата на Северния ледовит океан ще открием група от големи скалисти острови.

Норвежците наричат това място Свалбард, тоест Студени планини, а холандският мореплавател Уилям Баренц (този, на когото е кръстено Баренцово море) дава на тези негостоприемни земи името Шпицберген, т. е. Остри планини.

Климатът тук е суров, полярната нощ продължава 84 дни, живеят малко хора – под 3 хиляди души. Свалбард е един от най-слабо населените райони в света. Уникалната особеност на тези места е, че практически няма микроби в местния въздух, следователно органичните материали (дърво, хартия, плат и т. н.) не се разпадат и не остаряват. Сграда, изоставена от хората преди 40-50 години, изглежда сякаш е напусната едва вчера!

На брега на залива Адвент фиорд, високо на планинския склон, е разположена една от най-невероятните структури в света. Отвън се вижда само входната врата, но истинските размери на конструкцията са много впечатляващи. Специално хранилище е вкопано в планината близо до селцето Лонгийрбин в архипелага Свалбард, на около 1000 километра северно от континентална Норвегия и на още толкова южно от Северния полюс. Летището на Свалбард е най-северната точка на света, обслужвана от редовни полети – обикновено по един на ден. Четири месеца в годината островите са потънали в пълен мрак, пише в. Труд.

Зад вратата на хранилището се отваря дълъг (над 120 метра) коридор, който е защитен с 5 дебели стоманени врати. Тази структура е в състояние да оцелее след глобално наводнение, цунами, земетресение, падането на гигантски астероид, дори световна ядрена война!

Какви съкровища се съхраняват в това помещение?
​​​​​​​В зала, скрита дълбоко в скалите, при постоянно ниска температура (минус 18 градуса), запечатани в специални четирислойни пакети се съхраняват… семена! Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали са сигурна гаранция, че – дори без електричество – растителните мостри ще останат замразени.

Конструкцията се нарича “Световно хранилище за семена Свалбард”. Тук са събрани семена от цял свят – почти милион образци – преди всичко семена от култивирани растения: ръж и пшеница, грах и ориз, картофи и елда, ямс и маниока, просо и сорго, захарна тръстика и банан…

Строителството на хранилището е изцяло субсидирано от норвежкото правителство като начинание “в служба на човечеството”, а Норвегия всяка година допринася с финансиране за хода на проекта. Всички съхранявани семена остават собственост на страната или институцията, която ги е изпратила. Не се допуска смяна на собствеността, макар че всички семена трябва да бъдат достъпни след допитване до изпращащата страна.

Всички нови образци, които постъпват в хранилището, са представени от по петстотин семена и са дубликати от други световни генни колекции. Те са плътно опаковани в пакети и се намират в специални херметично затворени съдове. Ниските температури и ограниченият достъп на кислород забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури щателно се избират на базата на устойчивост към болести и пригодност към климата.

В момента огромният хладилник приютява почти 1 милион уникални растителни разновидности, а има капацитет за 4,5 милиона образци, т. е. около 2 милиарда зърна. Това е предостатъчно, защото всъщност всички известни растителни видове, използвани за храна от човека, са само около 1,5 милиона.

Въпреки че семената са в безопасност за десетилетия и при много по-високи температури, тази, при която са съхранявани, е около минус 18 градуса по Целзий. На арктическия студ се разчита да ги запази за много дълго време дори в случай, че охлаждащите системи откажат и не могат да възстановят работата си. Иначе казано, предвидени са всякакви сценарии от холивудски филми за края на света.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) нарича норвежкото хранилище един от най-иновативните и запомнящи се проекти в историята на човечеството. Разходите за изграждане на съоръжението за съхранение са в размер на 9,6 милиона щатски долара.

Повечето хора са оптимисти и вярват в най-доброто. Никой не иска да мисли, че някаква глобална катастрофа може да застраши нашата планета – световна ядрена война, рязка промяна в климата, изригване на свръхвулкан или падане на гигантски астероид, подобен на този, който е унищожил динозаврите преди 65 милиона години. Все пак, ако такава катастрофа се случи, семената в хранилището трябва да помогнат на оцелелите да възстановят растителния свят на нашата планета, да сеят отново нивите и да започнат да правят хляб.